Проблем с паметниците? Срамота!

Срамота! Само така би могла да се опише ситуацията с паметниците в София. И не защото нищо не е направено от Столичната община или държавата, а защото е недопустимо гражданите да имат точно и ясно отношение към проблема, а институциите да не смогват да ги следват, решавайки го.

Достатъчно е да се види последното изследване на „Алфа Рисърч“ - от него ясно личи, че отношението на гражданите към културно-историческото наследство се активизира. И при това е ясно дефинирано – за всеки от монументите по отделно. Със сигурност в повечето случаи говорим за затлачени проблеми, за неща, които са видни и трябва спешно да бъдат решени.

Защото бавната реакция на институциите е факт. Ясно е и, че няма достатъчно воля да се предприемат необходимите мерки за облагородяването на столицата, особено на централната й част.

Разкопките

Не трябва ли да се срамуваме, че разкопките в централната част все още не могат да бъдат експонирани по подобаващ начин? Че теренът на „Ларгото“ се наводнява и състоянието на зидовете от античността е лошо, а те ще посрещнат трета зима под открито небе? Че държавата не е предприела нищо за започване на археологически разкопки на амфитеатъра от римско време на бул. “Дондуков”?

Определено трябва да се срамуваме. Не само, че сме на път да унищожим безценно наследство и историческо богатство, а защото блокираме възможността столицата да привлича определен тип туристи. Намеренията са прекрасни, но както всичко в България, осъществяването им – къде заради бюрократични спънки и неразбирателство между институциите, къде заради обичайната ни родна немарливост, трагично куца.

Паметникът с обидното име

Въпросите, свързани с паметника “1300 години България” в градинката пред НДК, далеч по-популярен сред гражданите с изключително обидно прозвище, вариращо от Осмоъгълният през Шестоъгълният и пр., също не са за пренебрегване. Как въобще е възможно този „монумент“ да продължава да стои като язва насред едно от най-посещаваните места за отдих в столицата? И то при положение, че е категорично недолюбван от гражданите, публично подиграващи се с нецензурното му прозвище. Като, че ли по навик чакаме поредният трагичен инцидент да осакати някое дете, или да убие човек, за да осъзнаем, че в този му вид паметникът е изключително опасен. Но, не - ние го търпим тъпо и упорито пред очите си повече от две десетилетия, въпреки доказаната липса на каквато и да било естетика, видимата му грозота, опасността и подигравките с него. Дори и някога паметникът да е имал някаква художествена стойност, годините на разруха отдавна са му я отнели.

Проучването на „Алфа Рисърч“ е категорично, че 75% от анкетираните столичани не желаят този паметник да остане. Време е Столичната община да спре да се колебае – час по-скоро трябва да направим този кът от градинката уютен и привлекателен за гражданите и гостите на София. Има различни предложения как да се облагороди цялото пространство. Приемливо е да остане просто зелена зона за отдих на пейки сред дърветата, но може да се постави и друг монумент, който няма да дразни идеологически и естетически столичани. Паметникът на Първи и Шести пехотен полк никога не е бил точно на това място в парка, но преместването му там е приемливо. Аз лично го одобрявам.

Съветската армия

А нима е по-малък проблемът с Паметника на Съветската армия? Дискусията продължава от десетилетия – категорично решение няма! И трябва да си зададем въпроса: „Защо?“ Защо, след като няма по-обругаван паметник в София от този? Защо чувствата към него са толкова противоречиви? Както се вижда от цитираното по-горе изследване 70 на сто от анкетираните искат промяна на името му. Нима това не е сигнал да се търси някакъв общоприемлив вариант. Съзнавам, че намирането му е трудна работа, но това не означава, че трябва да се абдикира от проблема, защото отлагането няма да го реши от само себе си.

Тук също е необходимо да си отговорим на два въпроса:

Защо към други паметници, например “Цар Освободител”, има почитително отношение и никой не си и помисля да дискутира промяна на името и местоположението им, или дори категоричното им преместване?

И второ - какво би струвала на обществото непрекъснатата охрана и периодичното почистване на паметника, след поредната артистична проява върху него?

В края на краищата не е толкова важно какво ще е решението – важно е то да е съобразено с общественото мнение, да не дразни драстично онези, чиято позиция няма да бъде взета под внимание и най-важното – да бъде обосновано и категорично.

Булевард „Витоша“

За състоянието на един от емблематичните столични булеварди - „Витоша“, също трябва да се замислим. Със сигурност всички ние като граждани трябва да сме много взистателни към цялостното му обновяване. В общи линии точно в това си качество съм доволен с предприетите стъпки, но не бива да се забравя, че такова одобрение „в известна степен“ имат още 38 процента от столичани. И съм сигурен, че и те като мен са на мнение да се внимава повече с елементите на кича, за да не се превърне едно от любимите места на софиянци за разходка в дразнеща сетивата гледка.

И пак като гражданин – подкрепям изцяло поставянето на Паметник на Алеко Константинов. Позитивни са нагласите за негова скулптура и у повечето столичани. И смятам, че категорично трябва да се противопоставим на идеята да го „гарнираме“ с разни байганьовци. Все пак идеята не бива да бъде принизявана. Паметникът е знак на признателност към твореца и няма логика да изразява почит към изцяло негативния образ на неговото творение.

И накрая е важно да отбележа, че нищо в столицата не може и не бива да става без обществени дебати. Те трябва да са постоянна практика и навременни. Защото само тогава и действията на институциите ще са адекватни. Търпението на хората е изчерпано и е време общината и държавата да спрат да догонват общественото мнение, а да започнат да се съобразяват с него!

------

* Владимир Кисьов е общински съветник от СДС в София и бивш председател на Столичния общински съвет. Бил е зам.-министър на промишлеността и външните работи, както и главен преговарящ с Европейския съюз по времето на кабинета „Костов“.

Текстът е написан специално за Клуб Z. Редакцията е готова да публикува и други мнения по темата.