Да си представим следната картина: играят България и Азербайджан на стадион „Васил Левски” пред 30 000 екзалтирани фенове. В 30-ата минута в сиянието на осветителните тела се появява някакво странно нещо. Невъобразимо летателно средство, което се движи примерно на 20-30 метра височина и от него се вее турско знаме. Как би реагирала българската публика на тази провокация? Какви ще бъдат измеренията на гнева?

Да оставим настрана хипотезите, че на нас това просто няма как да ни се случи. Обрисуваната картина обаче е напълно реална, видяхме я преди няколко дни на стадион „ЮНА” в Белград на евроквалификацията Сърбия - Албания. Претъпканият стадион, който зловещо бе освиркал химна на албанците, съзря летящо във въздуха знаме, при това не официалното, а такова с лика на техен герой. Знамето на Велика Албания (заедно с Косово). 

Реакцията бе мигновена

Така нареченият летящ дрон бе програмиран да загуби скорост  и да падне някъде на центъра на терена. Приказките, че е бил управляван от брата на албанския премиер, доукрасяват събитието, вероятно се е движил по зададена програма. Около минута стадионът и длъжностните лица преживяваха шок. След това хората започнаха да скандират „Смърт на албанците”. Кулминацията настъпи в момента, в който играчът на домакините Стефан Митрович свали знамето от дрона.

Последва отчаян опит на двама албанци - Лела и Бека, да защитят националното достойнство, след което започна същинската част. Нахлуха фенове с качулки, предвождани от местния бабаит Иван Богданов, който вече е натрупал достатъчно богат опит, за да бъде наричан Иван Страшния. Албанците се скупчиха в центъра, след това се устремиха на спринт към съблекалните. Кой колко юмрука и ритника е отнесъл, си е за негова сметка. Все пак добре е, че няма жертви. На стадиона обаче се гори знаме на НАТО, скандират се неща, които не бива да се чуват на футболен мач.

Сърбите казват, че са жертва

на груба провокация. Няма как да понесат факта, че в техния свещен Белград, някой си е позволил това. Албанците отвръщат, че знаят какво се е случило и кой въобще го е измислил това със знамето. Но понеже станали жертва на побой и жестоко отношение, искат наказание за Сърбия. Историята, откъдето и да я погледнем, е дивашка и нецивилизована. Но е реалност! Още когато двата тима попаднаха в една група, трябваше да се очаква подобен сценарий. Знаеха го Белград, защото не позволиха на мача да присъстват фенове от Албания. И слава богу, защото тогава със сигурност стадиона на "Партизан" щеше да се превърне в новия „Хейзел”.

Още един интересен дискурс. Албанците всъщност са нещо като косвени жертви. Провокацията е направена от граждани на непризнатото от Сърбия Косово. Именно косоварите превърнаха този мач в част от войната между двата народа, чиято разделителна линия се нарича Косовска Митровица. Цяла Прищина бе излязла на площада, за да гледа мача на големи екрани и да вика за Албания.

Това се случваше в Прищина през цялата нощ след прекратения мач 

Забележете - Косово за Албания. Къде обаче в цялата история е Албания, която е суверенна държава от много години и никога не е създавала проблеми при организиране на спортни състезания. Сърбите обаче им казаха: добре дошли на бойното поле. Истината е, че те нямат проблем с Албания, тяхната нетърпимост е към независимостта на Косово. Другото са сводобни съчинения за Велика Албания на територията на четири днешни държави. Кой ли пък би го позволил!?

Крушката си има опашка

Сърбите не за пръв път се забъркват в инциденти около футболни мачове. Най-пресният пример е с прекратения мач с Италия в Генуа. Тогава, предвождани от същия Иван Страшния, те почти линчуваха вратарят на отбора, който бе преминал от „Партизан” в „Цървена звезда”. Нещата обаче прераснаха в масови безредици, а камерите заснеха много расистки и ксенофобски плакати в сръбската част от стадиона. При този нов инцидент в Белград те казаха на света: "Ние сме отново тук!" Беше и на тяхна територия.

Сърбите влязоха в много войни и явно им е трудно да живеят без да са в постоянна бойна готовност. Дълги години УЕФА и ФИФА правеше невъзможно събирането на Сърбия и Хърватия в една група. Същият принцип важи и за Босна и Херцеговина, чийто отбор е преобладаван от мюсюлмани. Някак преживяха и отделянето на Черна гора, независимо че все още двата отбора не са играли футболен мач и не се знае каква ще бъде атмосферата при неговото провеждане.

Сръбските запалянковци често използват спорта за други цели

За съвременното, космополитно мислене, това е атавизъм. Откъде накъде поради някакви етнически и политически причини, два отбора съставени от млади атлети, няма да могат да ритат топка и да излъчат победител!? Самите играчи идват от клубовете на големите европейски държави и са свикнали на съвсем друг начин на мислене. С какво те са виновни за неща, които са започнали отпреди векове и които може да се точат с векове?

Всъщност сръбските футболисти, които играят в най-големите първенства на света, до голяма степен спасиха албанските си колеги. Няма нито един кадър на който да се виждат удари или агресия между футболисти. Напротив, сръбските играчи всячески предпазиха албанците при инцидента. И няма как да е иначе, само в италианския „Лацио” играят трима албанци и двама сърби. Техните лични отношения вероятно не са по-малко важни от националната им принадлежност. Вчера петимата излязоха с обща снимка и мирен призив. 

Какво се случва с Албания

Всъщност държавата Косово се е наредила за пълноправно членство в УЕФА и ФИФА. Наскоро при сходни обстоятелства "повиквателна" получи Гибралтар, независимо от необоснованата съпротивата на Испания. Вероятно още в следващите световни квалификации Косово вече ще е сред официалните членове на двете организации. Косово има сериозна банка от футболни таланти, които играят за държави като Германия, Швейцария, Белгия, Австрия... Малка част от родените около Прищина носят и екипа на Албания. Косово и Албания ще са това, което са Молдова и Румъния или Турция и Азербайджан. История, няма как да се промени. Жалко, че не сме така ние с Македония.

Инцидентът в Белград събуди националистическа вълна и в Тирана

Ще има ли втори мач в Тирана и какво пък ще стане там? Досега УЕФА галеше Сърбия с перце, защото е страна с огромни традиции и много влиятелни футболни личности. Знаете как бе преди 25 години: и сърби, и шиптъри имаха югославски паспорт, с който можеха да пътуват навсякъде по света. И им беше много добре заедно при режима на маршал Тито. Инцидентът в Белград, който влезе във всички световни телевизии, вече идва в повече. Все пак на тези, които правят от футбола война трябва да им бъде посочено мястото. А къде е то, е ясно на всички!