Това е като епизод от Студената война. Забелязването на подозрителен подводен обект във водите край Стокхолм принуждава шведската армия да започне най-голямата си операция за издирване от десетилетия насам. За да стане цялата история още по-пиперлива, шведски вестник съобщава, че мобилизирането на кораби, войници и хеликоптери е извършено в отговор на прехващането на кодирано съобщение от катастрофирала руска подводница към щаба на флота й в Балтийско море.

Твърденията, че руски кораб е отговорен за вдигането на тревогата, са веднага отречени от Москва, чието Министерство на отбраната настоява, че неговите кораби и подводници изпълняват нормалните си патрулни задължения и че "няма аварии или произшествия". Но като знаем как руските власти излъгаха при трагедията с "Курск" през 2000 г., когато в подводница от съветско време стана експлозия, в резултат на което загинаха всички 118 души екипаж на борда, западни официални представители се колебаят да приемат за чиста монета твърденията на Москва, че е невинна. В случая с "Курск" минаха няколко седмици, преди Русия да признае публично за катастрофата, макар че експлозията беше регистрирана от устройствата, използвани обикновено за наблюдение на земетресенията.

Самият факт, че вдигането на шведските военни под тревога незабавно провокира твърдения, че руснаците са се върнали към старите си номера от Студената война чрез нелегални операции с подводници, е показателен за дълбокото недоверие, което съществува в момента между Русия и европейските й съседи.

За шведите мисълта за руски кораби, нарушаващи териториалните им води, не е нещо ново. По време на Студената война шведският флот често беше изпращан срещу съветски военни кораби да разполага дълбочинни бомби, за да отблъсне подводници. През 1981 г. шведите, които решиха да не се присъединяват към НАТО в началото на Студената война, участваха в 11-дневно противопоставяне с Москва, след като съветска подводница с ядрено оръжие заседна на югоизточното им крайбрежие.

След края на Студената война се установи всеобщото мнение, че руският флот вече не представлява сериозна заплаха за сигурността на Запада, особено след като САЩ и техните съюзници похарчиха повече от 25 милиарда евро за извеждане от експлоатация на овехтелия руски флот от атомни щурмови подводници.

Това, което обаче показва последната суматоха край Стокхолм, е, че притесненията за руската военноморска активност отново са начело на списъка на европейските министерства на отбраната, а амбициозният план на Кремъл да построи нов флот от атомни подводници е сред основните им притеснения.

Докато много европейски страни правят драстични съкращения на бюджетите си за отбрана, Кремъл наскоро одобри изграждането на 10 нови подводници, които да присъедини към могъщия си Северен флот като част от амбициозния си план за модернизиране на въоръжените си сили. Москва е особено заинтересована от укрепването на подводния си флот, защото тези кораби се смятат за най-добри в тайните военни действия. Те са в състояние да лежат незабелязани с месеци на дъното на океана, като запазват потенциала да унищожат цели градове с една единствена ракета.

Този нов акцент върху основани на подводници военни действия е още по-притеснителен за страни като Швеция, които са в близост до главната база на Северния флот на Колския полуостров западно от Мурманск, и до по-малкия  преден пост в Калининград, обграден от Полша и Литва руски анклав, който е срещу Швеция.

Освен това, неотдавнашните руски военни намеси в Крим и в Източна Украйна засилиха притесненията, че Кремъл може да използва възстановената си военна мощ, за да разшири териториалните си претенции. Така например Москва не крие желанието си да обяви суверенитета си върху обширни райони от Арктика, за които учените смятат, че съдържат до 100 милиарда тона газ и петрол. Миналия месец Кремъл обяви, че създава военноморска командна структура с цел да защити интересите си в региона.

Перспективата ново поколение руски многоцелеви подводници да излязат в морето със сигурност е нещо, което Великобритания трябва да приеме сериозно, особено когато става дума да се осигурят адекватни ресурси за защита на нашата островна държава.

Едно от най-спорните решения, взети в Прегледа на стратегическата отбрана и сигурност от 2010 г., беше да се премахне програмата за самолетите за морско разузнаване "Нимрод 4", с което сериозно ограничиха способността на британските въоръжени сили да разкриват и нападат позициите на вражески подводници. "Нимрод" бе прекрасно оборудван да засича руски подводници, а без него нашата способност да защитаваме бреговете си от нежелани нашествия е силно ограничена.

Това е особено проблематично за подводниците клас "Вангард" на Кралския военноморски флот, оборудвани с британските ядрени ракети "Трайдънт". Защитата на тези съдове от нежеланото внимание на руснаците е жизненоважно за запазване на ефективността на нашето целогодишно намиращо се в морето средство за възпиране. Но висши флотски офицери се опасяват, че без адекватна морска отбрана руснаците скоро ще могат с лекота да проследяват нашите подводници с ядрено оръжие.

След като Москва ясно показва подновен интерес към ползите от войната с подводници, Коалицията очевидно трябва да обърне внимание на зеещите дупки в нашата способност да контрираме тези похвати.
---------------------------------------
Авторът е редактор по военните въпроси в британския вестник "Дейли телеграф". Там е публикуван и анализът, който препечатваме.