Момиче е обискирано на оживена улица в София. За минувачите това изглежда като събличане. Момче е удряно в бюро в Благоевград. За публиката това е племенникът на президента. Млад мъж е пребит в района на Женския пазар. Целият е в белези за това, че е навлязъл в насрещното с колата си. Общото между тези случаи от последните дни е само едно – извършителят. Това е родната полиция.

„Не, няма сгъстяване на тези случаи. Полицейско насилие у нас винаги е имало. В последните години обаче придоби епидемични рамери. Едва напоследък, и то в 1% от случаите, някои се осмеляват да го кажат публично“, коментира за Клуб Z адвокат Николай Хаджигенов, който се занимава с подобни случаи.

Според него статистиката по тази тема няма значение. „Доколкото има статистика, там завеждат по 3 случая годишно. На всички останали им викат „жалби“ и ги определят като неоснователни“, допълва Хаджигенов.

„Ако не са размазали човека от бой и няма обвинение, веднага някой експерт - психолог или друг, започва да обяснява как този, дето реве, не е съвсем читав и не че не е имало насилие, ама може ли да му се вярва на него и т.н.“

Защо?

Милен Шопов също е адвокат и също има богат опит в полето на полицейското насилие. Според него, около половината служители и техните началници в МВР са „негодни за системата“. Неговата диагноза звучи кратко и ясно – системата се запълва с неподходящи кадри.

Дошло е времето, когато системата или ще изчезне - съвсем или като функционалност и обществена значимост, или ще се пренареди с нова визия, с концепция по визията, със структура и с попълване на тази структура с хора по нови изисквания, с истински нов и концептуален закон, който някой трябва да позволи да се напише“, обясни Шопов.

Докато това не се случва обаче, полицията продължава да бъде такава, каквато я срещаме всеки ден на улицата. Редом със съвестните служители, които рискуват живота си, има и такива, които заслужават определенията „рекетьори“ и „насилници“.

"Назначават идиоти, откровенни идиоти, които дават рушвет, за да станат униформени. Т.е. изначално вземат неподходящи хора в системата, с нисък коефициент на интелигентност, необразовани, с нисък или никакъв психологически праг на търпимост. Тези хора са не само необучени, но и тъпкани от всички", безпощаден е адвокат Хаджигенов.

Той намира и още едно обяснение за зачестилите случаи на полицейско насилие – на практика никой не ги разследва. Преди имаше военна прокуратура, която е безспорна отживелица. Но след прехвърлянето на подсъдността към цивилната, вече никой дори и не се опитва да разследва полицаите, коментира Николай Хаджигенов.

Милен Шопов посочва и друга причина – системата е непозната не само за гражданите, но и за самите полицаи.

Неизвестността гарантира при полицаите послушание, а при гражданите – притеснение от непознатото вместо така необходимия респект“, обяснява Шопов.

Така правото отстъпва на действителността. Когато и двете страни не са достатъчно наясно кое е законно и кое е незаконно, тогава реалността няма как да не ни изненадва.

Има ли изход?

Разбира се, че изход трябва да има и от тази ситуация. Рецептата на Милен Шопов е нов закон и много работа след него. Колко много? Цял един мандат. Реформата на МВР не е задача за месеци или година. За него най-важното е да се гарантира, че системата няма да се запълва с негодни хора, които създават нашумелите проблеми.

Николай Хаджигенов припомня, че всеки, който се е опитал да потърси правата си, получава обвинение за тежко хулиганство, „като всеки път е късал пагони и ръкави и е псувал грозно".

"Направих очна ставка в съда, защото въпросният "бияч и късач на пагони" беше висок към 1,55 метра, а полицаите бяха по 1,90 и по 120 кила. Накарах го да се качи на стол в залата, за да стане ясно всичко. Имаше ли последствия за куките? Не, разбира се!"