Европейският съюз ще съкрати въглеродните си емисии с най-малко 40 на сто през 2030 година в сравнение с 1990 година, ще повиши дела на възобновяемите енергии (ВЕИ) в потреблението си поне до 27 на сто, а него ще намали с най-малко с 27 на сто спрямо прогнозното за същия период. За това се споразумяха държавните и правителствените ръководители на страните-членки след продължителни преговори рано тази сутрин.

Целта за намаляването на въглеродните емисии е задължителна на съюзно ниво и от нея следват правно задължителни намаления на национално ниво. Целта за дела на ВЕИ е задължителна само на съюзно ниво, а тази за енергийната ефективност - индикативна също на ниво ЕС. Държавите са свободни да си поставят и по-високи цели в тези две области, ако желаят.

Държавите-членки ще преразгледат целта за енергийната ефективност през 2030 година с оглед на евентуалното й увеличаване до първоначално предложените 30 на сто. България, Румъния, Полша, Чехия, Унгария и Словакия искаха тази цел да бъде 25 на сто.

"Тези цели ще бъдат постигнати при пълно зачитане на свободата на държавите-членки да определят техния енергиен микс", пише в заключенията на срещата. "Целите нама да бъдат превеждани в национално задължителни цели. Отделните държави-членки са свободни да поставят техни собствени по-високи национални цели".

Изграждането на единен и свързан европейски пазар на енергия и на енергийната сигурност имат специално място в заключенията. В тях се казва: "Европейският съвет се съгласи да ... осъществи критичните проекти от общ интерес в газовия сектор като коридора Север-Юг, Южния газов коридор и да подкрепи нов газов възел в Южна Европа".

Става дума за връзки между газовите системи на северна и южна Европа както и за т.нар. Трансадриатически газопровод, който трябва да свързва Азербайджан през Турция с Гърция и Италия. България иска да се свърже с него през Гърция.

Източноевропейските страни се пребориха за облекчения с оглед високата икономическа и социална цена на климатичните цели. Безплатното предоставяне на разрешителни за въглеродни емисии ще продължава и след 2020 година. Страните с брутен вътрешен продукт (БВП) на глава под 60 на сто от средния за ЕС (сред които е и България) ще могат да предоставят безплатни разрешителни за емисии на енергетиката до 2030 година включително.  Ще продължи да съществува европейски фонд от 400 милиона разрешителни, приходите от които да се използват за развиването на нисковъглеродни иновации в промишлеността. Създава се нов резерв от 2 на сто от разрешителните за емисии, които се разпределят между бедните страни-членки (с БВП на глава под 60 на сто от средния за ЕС), приходите от който ще се използват за повишаване на енергийната ефективност и модернизация на енергийните сектори на тези държави.

Досегашните цели на ЕС в климата и енергетиката включват 20 на сто намаление на въглеродните емисии, 20 на сто дял на ВЕИ и 20 на сто повишаване на енергийната ефективност. С новия пакет от цели ЕС отива на конференция за световно споразумение за климата догодина в Париж.

Европейският съюз внася над 70 на сто от от необходимата му енергия и харчи за това 400 милиарда евро годишно. Близо 140 милиарда от тях получава Русия.