„Реал” (Мадрид) излиза днес срещу „Барселона” в един различен и по-особен мач. На терена за пръв път ще видим противопоставяне между втория „галактически” клуб срещу третия „дрийм тийм”. След лятото на 2014 г. имаме всички основания да смятаме, че двата велики клуба навлизат заедно в нова ера и по изключение са толкова могъщи по един и същи начин за голямото си съперничество, което светът познава като „Ел Класико”.

Когато „Реал” и „Барса” под лупа попада всеки детайл. Анализите не обхващат само играчите, треньорите и възможната тактика. Важни са дори дребни неща като влажността на тревата, защото това би попречило на Шави да обръща посоката. Най-значимата фигура е тази на арбитъра, който много често решава мачовете, вместо това да го правят играчите.

Испанските рефери умират да останат в историята с решаващ гаф! Важна е естествено и политическата обстановка, защото „Ел Класико” е най-голямото събитие за цяла Испания.  А тя, както се знае, има някаква вероятност скоро да бъде разделена, каквото е желанието на каталунците. От тази гледна точка това може да е и едно от последните издания на вече 102-годишното съперничество между Мадрид и Барселона.

„Ел Класико” си остава вълнуващо футболно събитие, което ще бъде проследено от стотици милиони по цял свят. И е интересно какво трябва да направят двата отбора, за да се победят? Какви са козовете на „лос меренгес” и на „блаугранас”?

„Реал” трябва да направи три неща

за да спечели „Ел Класико” на домашния си „Сантяго Бернабеу”. Първо, да прекъсне с максимална агресия безкрайните подавания на противника. Мадридистите трябва да забравят играта си от актуалната победна серия и да излязат с мисълта, че този мач е различен. И че най-важното е да спрат движението на топката между играчите на „Барселона”. Това е сериозен ребус, защото нито един от креативните играчи на „белите” не е готов да тича прекалено много назад, за да отнема топката.

Отсъствието поради контузия на Гарет Бейл е добра възможност за Анчелоти да вкара играч с профила на черноработник, който да даде мощ на „Реал” в неблагодарната задача. Обобщено, най-важното условие е „белите” да правят умни и интелигентни нарушения. Много на брой, но без опасност за натрупване на картони. Естествено основната задача на Пепе е да не си изкара отново червен картон. Тука ролята на Тони Кроос и Лука Модрич ще е решаваща, защото те могат да развалят мача за „Реал”.
 Вторият ключ към победата е да се играе опростено. Малкият отбор „Ейбар”, който струва колкото единия крак на Роналдо, показа преди седмица как ефективно за 60 минути може да бъде спряна „Барса”. Агресивна и контактна игра и след това бързо изнасяне топката зад гърба на тромавия Пике. Точно Жерар Пике е смятан за слабата позиция на „Барселона”, но той пък е доказал, че може да играе винаги на ниво във важните мачове. В това издание на „Ел Класико” гостите ще са компенсирали факторът ръст след като в тима е високия французин Матьо. Но шансовете на „Реал” за създаване на голова ситуация не са само през центъра. За кой ли път най-сериозната пробойна за каталунците може да дойде от фланга на Дани Алвеш, който не веднъж е бил надиграван от Кристиано Роналдо. Макар през лятото Луис „Лучо” Енрике да реши доста стари кадрови проблеми, поста на десният защитник си остава ахилесова пета.
Третият ключ към победата на „Реал” е обезвреждането на Неймар. Точно Неймар представлява скритата заплаха, защото Лионел Меси вече е играл тази роля над 30 пъти. Ясно е, че Лионел може да бъде спрян само ако бъде спазено първото условие, тоест да се скъса нишката.  Неймар обаче е друго нещо, за да бъде намалено разрушителното му действие, трябва да бъде наложен ефикасен контрол върху придвижването му. С други думи да бъде поеман от поне двама, за да бъде убит ритъма на неговото движение. И евентуално да бъде спиран далеч преди наказателното поле.

 Лучо Енрике също е подготвил своите изненади

Преди година „Барса” започна сезона с вече покойния Тито Виланова. Очакванията бяха той да развие концепцията си и това да донесе пълна доминация в испанския футбол. Съдбата обаче пожела друго и тогава по никое време бе привлечен за треньор Тата Мартино. Той така и не успя да улови специфичния дух на каталунския колос. Сега на треньорското място е Луис Енрике, който прекрасно знае каква е идеята. И не са малко тези, които смятат, че още с първите си решения Лучо е уцелил вярната посока. Най-важната промяна в трансмисията на този момент се нарича Иван Ракитич. Хърватинът пое ролята на Сеск Фабрегас и засега се справя отлично. С предимството, че е много по-полезен при отнемането на топката и въобще при играта в защита, нещо което бе тема табу за Сеск. Изводът е, че Ракитич прави играта на „Барса” напълно балансирана. Идеята на Луис Енрике е кристално ясно, „Барса” ще се промени и ще стане много по-стабилна и неуязвима за бързите атаки на съперника. Втората иновация на новия треньор засега е в резерва. Нарича се Луис Суарес и месеци наред журналистите се упражняват в писане на анализи, как „Вампирът”  трудно ще играе заедно с Меси в атаката. В мача срещу „Реал” Суарес няма да бъде на терена, така че тази загадка остава за следващите месеци.
 Винаги, когато дойде дума за търсене на слабостите в играта на каталунците, на преден план излиза защитата. С Клаудио Браво на вратата, Алвеш и Жорди Алба на фланговете, Пике и Матьо в центъра може би е намерена вярната рецепта. Със сигурност това е нещо далеч по-добро от миналата година, когато експериментите валяха в най-неподходящите моменти от сезона.  
 И все пак най-важното условие Барса отново да победи е топката да бъде вкарана в бокса, с други думи в наказателното поле на съперника. Успеят ли да закарат кълбото дотам, пред гостите ще се отворят безброй възможности за попадение. Рамос, Пике, Пепе и Карвахал ще се опитат да осуетят подобен лош сценарий.

И една метафора

По някакво изключително рядко съвпадение световното „Ел Класико” и нашето местно вечно дерби между Левски и ЦСКА, следват един след друг във футболния уикенд. Бяха години, когато и нашия мач имаше огромни достойнство и дори светът знаеше, че съществува. За съжаление нещата вече са различни, а историята като добър учител посочва, че когато изчезнат добрите практики, нищо добро не може да се случи по -нататък!