СИМОНА РУСЕВА

БЕРЛИН - Омар ал Шишани е смятан за висшия военен командир на терористичната организация “Ислямска държава” (ИД). Преди три години тогавашният плах млад мъж е бил зад решетки в Грузия. Предлагаме ви неговата история на тотално радакализиране. Такава, каквато я описва журналистът от “Шпигел” Кристоф Сидо.

Омар ал Шишани е само на 28 години, но изглежда далеч по-възрастен, джихадът е оставил видими следи върху външността му. Под очите има тъмни кръгове,  кожата на лицето е с нездрав вид, червеникавата му брада стига до гърдите. Във видеообръщения към съмишленици и “прокълнати неверници” гласът му често е несигурен, погледът е забит в земята.
Макар да му липсва познатата ярост при други главорези, само за няколко месеца Ал Шишани се е издигнал до една от водещите фигури в ИД – военен командир на джихадистите и дясна ръка на благодетеля си и лидер на ислямистката групировка Ал Багдади.

Ал Шишани предвождаше пълчищата в иракската провинция Анбар, а през лятото обяви във видео премахването на границата между Ирак и Сирия. От тогава под неговото командване джихадистите непрестанно настъпват на Север и Изток. Сега те са само на 20 км от Багдад, това Ал Шишани смята за свой огромен успех.

Неговата история на ултрарадикален ислямист започва преди две години. През 2012 г. Таркан Батирашвили приема името Омар ал Шишани, сиреч Омар Чеченецът. Сам определя бойния си псевдоним. При това той изобщо не е чеченец.

Роден е през 1986 г. в Грузия. Баща му е християнин, а майка му – мюсюлманка. По съветско време принадлежността към различни религии нито е рядкост, нито пречка за сключване на бракове. Таркан Батирашвили расте в селище, намиращо се в долината Панкиси. Точно тя служи за убежище на въстаници ислямисти по време на войните в Чечня. Таймурас, бащата на Таркан, по-късно разкрива, че синът му още по време на детството си се е възхищавал от чеченските бойци, дори им е помагал според силите си, често ги е придружавал.

Завършил гимназия, Таркан постъпва в грузинската армия. Стига до чин сержант в разузнавателно поделение. По време на войната в Кавказ през 2008 г. се бие в челните редици срещу руснаците. Батирашвили доказва забележителни бойни качества и се надява на повишение. През 2010 г. обаче всичко се обръща, това е съдбовна година за младия воин. Лекари установяват, че страда от туберкулоза. Следват месеци лечение във военна болница. Уволнен е от армията поради здравословни причини. Той прави много опити да се върне във войската, но това се оказва невъзможно. Подава молба за полицай, но и там не го искат. През същата 2010 г. майка му умира от рак.

“Синът ми загуби всяка опора, надеждите му рухнаха”, ще сподели по-късно бащата.

През септември 2010 г. Таркан Батирашвили е арестуван за незаконно притежаване на оръжие, осъден е на три години затвор. Зад решетките се радикализира.

“Врекох се пред Бога, че ако изляза жив от зандана, ще се посветя на Свещената война”, разказва впоследствие Таркан в интервю, публикувано в ислямистки форум.

В началото на 2012 г. е освободен предсрочно от затвора, след като е излежал 16 месеца от присъдата си. Тогава Таркан Батирашвили се прекръства на Омар ал Шишани и заминава за Египег. След кратък престой там през март 2012 г. се включва в гражданската война в Сирия. Бързо се издига до предводител на бригада, биеща се в северните части на размирната страна. Повечето бойци са чужденци, много и от Кавказ. Бригадата се сражава в Алепо. През август 2013 г. щурмува военното летище в Минах, в близост до границата с Турция. Въпреки военните си успехи Ал Шишани е наясно, че му трябва силен съюзник. В края на 2013 г. стига до тартора на джихадистите Абу Бакр ал Багдади и му се врича във вечна вярност. Тогава терористичната организация все още се нарича “Ислямска държава в Ирак и Леванта” (ИДИЛ).

След това Чеченецът е не само един от най-важните командири, а и емблема на ИД. Публично говори предимно на руски и така зове ислямисти от бивши съветски републики да се присъединят към терористите и да се бият в Сирия и Ирак. Ал Шишани неизменно твърди, че сегашната война е само първия етап към изграждането на световен халифат. Той се кълне, че скоро джихадът ще се пренесе в Русия.

За последните месеци два пъти се е свързвал с баща си. Веднъж, за да отправи заплахи към Русия. Втория път, за да съобщи радостна вест: “Роди ми се дъщеря. Тя изключително прилича на теб.”