Капитан Кирил Киров, доктор Иван Моллов и Орлин Василев  са тримата българи, които потеглиха днес към т.нар. "морски Еверест" - нос Хорн в Южна Америка. Това е най-труднодостъпната точка на Земята. Пътешествието на тримата ни сънародници ще бъде с туристическа яхта, дълга 14,20 метра и ще продължи между 6 и 8 месеца. Маршрутът е 19 хил. морски мили. Тримата мореплаватели ще спират в Малта, Испания, Канарските острови, Бразилия и Аржентина.

"Нашето плаване няма да има за цел поставянето на рекорд, не гоним постижения, каза водачът на експедицията капитан Кирил Киров и добави -  А дали ще слезем на брега – Господ ще каже".

"Знамената, които ще развеем на нашето плаване до Нос Хорн, са:
българският трибагреник, знамената на общините Бургас, Поморие и Карлово;
и флагът на National Geographic channel България!"

обявиха тримата мореплаватели във фейсбук. Снимка facebook

На сайта www.moreplavateli.com, както и във фейсбук страницата Cape Horn 2014 година пътуването ще може да се наблюдава онлайн, а екипажът ще публикува снимки от експедицията два пъти дневно. 

Плаването на сънародниците ни ще бъде отразявано и от телевизионния канал NATIONAL GEOGRAPHIC и телевизия България ON AIR. След завръщането на екипажа ще бъде организирана фотоизложба с кадри от пътуването. 

Нос Хорн е най-южната точка на Южна Америка, разположен на архипелага Огнена земя (55°59′ ю. ш. 67°17′ з. д.), Открит е през 1616 година от холандските мореплаватели Якоб Лемер и Виллем Корнелис Схаутен. Назован е на името на родния град на Схаутен — Хоорн. Климатът на носа е колеблив, температурата варира от −2 °C до +14 °C. Времето е основно ветровито и мрачно.

Красиви гледки и опасности - силни течения, ветрове и айсберги са спечелили на нос Хорн
прозвището "морският Еверест".

Мястото е с изключително дъждовен климат. На нос Хорн е разположен знаменитият морски фар, чийто персонал от няколко човека пребивава на острова целогодишно. Носът е често срещан в приключенските книги за мореплаватели. Един от най-известните романи, в който се описва нос Хорн, е "Магелания или оживелите от Джонатан" от великия френски писател Жул Верн.

Наричат го "морският Еверест" защото пътуването до там е изключително опасно. Повече от 200 години носът бил главен ориентир по пътя на клиперите, които извършвали търговия по цял свят. Водите около него обаче са изключително опасни поради силния вятър, големите вълни, силните течения и айсберги.

До 1914 г., когато бил открит Панамският канал, който направил излишно заобикалянето на Южна Америка, край нос Хорн са потънали стотици кораби и няколко десетки хиляди моряци. Затова той си е спечелил славата на „моряшко гробище“. Днес носът е задължителен елемент от околосветските плавания на самотни мореплаватели, а всеки, който премине край нос Хорн, се приема за герой. 

Доста кораби са се разбили в тези опасни води.

Първата яхта, преминала край нос Хорн, е „Сейорс“ (Saoirse). Аржентинецът Вито Дюма е първият, който приключва успешно околосветска обиколка през нос Хорн. През 1985 г. това прави и един българин – Николай Джамбазов. Неговото плаване е единствено по рода си. То е със собственоръчно направената от него яхта „Тангра“ и без нито лев държавна подкрепа. Началото на обиколката си около света Джамбазов поставя на 31 октомври 1983 г. в Лас Палмас на Канарските острови, а краят й е на 12 май 1985 г.

Автори на морски новели от 1941 година описват нос Хорн така: 

Край западния бряг на Огнена земя са пръснати безброй острови, между тях се извиват като змии тайнствени протоци, които изчезват някъде към Дяволския гроб, съвсем на края на света.

Моряци от различни страни твърдят, че при нос Хорн, на една миля от тази мрачна скала, от този несменяем секундант в безкрайния дуел между двата най-големи океана в света, е хвърлил котва самият дявол; в страшните бурни нощи дяволът със скърцане влачи по дъното тежка верига и тогава изглежда, като че ли вълни и черни сенки се издигат към небето и оттам рухват в бездната.

Тук идват само безстрашните ловци на тюлени и бобри — хора с най-различна националност, но всички до един отчаяни храбреци, които не се боят ни от бога, ни от дявола.Някои от тях се заселват на островите и остават тук завинаги. Други — безименна тълпа, подгонена от глада — чергаруват от изток на запад и от време на време се появяват в тези негостолюбиви краища, където вятърът и снегът постепенно ожесточават човешкото сърце, правят го твърдо като желязо и студено като лед.