Средномесечният размер на линията на бедност в България претърпява огромен скок до 413 лв. на месец за 2019 година. Това показват данните на Националния статистически институт за годишното изследване за бедност и социално включване. 

Скокът е голям, когато бъде сравнен с тези от предходните години. През 2018 г. индикаторът е бил 351 лв. на човек от домакинство. Номиналното увеличение сега е с над 60 лв. През 2017 година той е бил непроменен сравнено с 2018 г., а през 2016 година е под 310 лв. 

При сегашния размер на линията  под прага на бедност са били 1 586.2 хил. лица, или 22.6% от населението на страната, изчисляват от НСИ. Ако обаче от доходите на хората се изключат всички социални трансфери или просто казано помощи от бюджета, включително пенсиите, то процентът на бедност ще скочи до 42,2%.

Впечатление прави, че медианният доход на човек от домакинство се покачва до 688 лв. Това е логично, имайки предвид сериозния скок на линията на бедност. В този смисъл обаче абсолютният брой на бедните в страната е непроменен, но процентно статистиката ще отчете повече. Накратко казано - дори тези с по-високи доходи ще влязат в групата на бедните.

Общият процент на работещите бедни пада леко с до под 9%, като голямо впечатление прави условието за образование като възможност за излизане от тази група. Така при разбивката на данните виждаме, че най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 55.5%.

Хората с основно образование, които са под линията, са над 30%, а тези със средно едва 7,8%. Само 2,5% от хората с висше образование могат да се окачествят като работещи бедни. 

Като погледнем към таблицата за оценка на бедността по етнически признак, прави впечатление, че огромен процент от самоопрелилите се като роми са застрашени от бедност - цели 65%. При българите този индекс е равен на малко над 16%.

"Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (55.2%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял (36.6%) на безработните лица (в активна възраст, но без препитание, б.р.). 

По отношение на работещите лица най-висок е относителният дял на работещите бедни сред ромската етническа група - 27.5%, при 24.0% работещи бедни от турската етническа група и 22.0% сред българската етническа група", пишат от НСи

Не е изненада и повишеният индекс на неравенство в обществото. Неговият генезис вероятно се крие в изминалите силни икономически години и склонноста на хората с по-високи доходи да се възползват от тях, за разлика от тези с по-малки доходи. Тези данни се потвърждават и от международния коефициенти "Джини". В него страната ни постига нов негативен рекорд и регистрира най-високите си нива на неравенства в последните няколко десетки години.

Географското разделение на бедността в България изглежда така - най-малко застрашени в България са хоата в Плевен, най-много - в Кюстендил, Ямбол, Стара Загора, Сливен, Видин и Враца. Средни са стойностите са София, Пловдив, Варна, Бургас и други. 

Обобщението на данните води до няколко ключови извода - образованието е основен фактор за изключване от групата на бедност. Неравенствата се задълбочават благодарение на няколко фактора, най-вече заради високото покачване на доходите на групите с традиционно по-високи доходи. Ромското население продължава да е най-заплашено от бедност, заради липса на обучение и трудно включване в пазара на труда.