Китайците, меко казано, не са обикновени партньори. В отношенията си с руския нефтогазов отрасъл те неведнъж са доказвали това. Китай умело се възползва от възможностите, които му дават грешките на руските политически лидери и ръководителите на нефтените и газовите компании.

Трудният клиент

През 2004 г. "Роснефт" отчаяно се нуждаеше от пари, за да финансира придобиването на активите на разбитата компания ЮКОС. На помощ се притекоха само китайците. Никой друг не искаше да участва с пари в една съмнителна сделка. Като подписа договор с китайците, "Роснефт" получи едновременно 6 милиарда долара във вид на предплата, а Китайската национална петролна корпорация (КНПК) - 48,4 милиона тона руски нефт с доставки по железопътна линия, разпределени до 2010 г.

Условията на този договор, с които набързо се съгласиха в Москва, обаче се оказаха "пропусната полза" за "Роснефт". На съвещание при Владимир Путин през август 2007 г. тогавашният ръководител на компанията Сергей Богданчиков се оплака, че при продажбата на всеки тон нефт в Китай фирмата куби 40 долара в сравнение с износа през Новоросийск или Приморск.

В Кремъл решиха да поискат преразглеждане на цената на договора, като заплашиха китайците със скъсване на споразумението и отказ от строителството на отклонение от нефтопроводната система "Източен Сибир-Тихи океан" (ИСТО) до границите на Китай. В Пекин с този ултиматум бе командирован първо вицепремиерът Александър Жуков, а след това - премиерът Виктор Зубков. Според твърдения на участниците в преговорите китайците отговорили на първия с нещо от рода на: "Какви сметки може да има между приятели? Не ви ли спасихме ние за ЮКОС?" Те обаче изслушали Зубков, но в крайна сметка се съгласили - сякаш за да се подиграят - да вдигнат цената едва с 67,5 цента за барел, тоест с 5 долара за тон.

Следващата изненада за "Роснефт" китайците поднесоха, като самостоятелно пресметнаха цената по договора, сключен през 2009 г. Нефтът тръгна към Китай вече не по железопътната линия, а по отклонението от ИСТО. Китайците се заядоха, че в цената били включени транспортни разходи във вид на тарифа на ИСТО, но тарифата била единна, мрежова и не зависела от разстоянието.

Шефът на "Транснефт" Николай Токарев тогава се оплакваше, че тази тарифа била преференциална и не покривала дори операционните разходи по подаването на нефта. Да не говорим вече за възстановяване на капиталните разходи по строителството на системата.

Китайците решиха да плащат само половината от преференциалната мрежова тарифа, тъй като до отклонението към границата нефтът изминава само половината от трасето на ИСТО. И едва отчаяни преговори на високо равнище доведоха до малко орязване на намалението, макар то да не изчезна изцяло.

Скок от засада

Начинът на работа с капризни клиенти от такъв тип е отдавна известен - диверсификация на пазара. Монопсонията - ситуацията, когато на няколко продавачи има едва един купувач - с нищо не е по-добра от монопола на продавача. Но за руските компании този вариант е неприемлив по няколко причини едновременно.

Първо, пренасочването на експортните потоци от нефт и газ към Азия в противовес на традиционните пазари на Запад стана част от геополитическата стратегия на руското ръководство. За постигането на тази цел Москва е готова да пренебрегне икономическите съображения като недостатъчната рентабилност на проектите и да поеме върху себе си тежестта да работи с нетипичен купувач.

Второ, условията вече отдавна диктуват китайците, които се придържат към безпогрешна тактика, която може да бъде наречена "скок от засада". Тя предполага изчакване на моментите, когато не напълно обмислени действия (алчност и глупост) на отговорните за вземането на решенията лица вкарват руските държавни компании в задънена улица, от която не можеш да се измъкнеш без чужда финансова помощ. А долари в Китай има предостатъчно. Точно такъв прийом бе използван при сключването на първия нефтен договор с "Роснефт" през 2004 г.

В друг случай китайците спасиха "Роснефт" с пари две години по-късно, когато компанията нямаше средства за придобиване на "Удмуртнефт" от ТНК-БП (Първата компания е на руската автономна република Удмуртия, а втората - холдинг, съставен от руската Тюменска петролна компания и английската "Бритиш петролиъм" - б.р.). Както разказват чиновниците от Министерството на енергетиката, най-високата цена предлагала унгарската компания МОЛ, но въпреки всичко спечели кандидатурата на китайската "Синопек". Това бе обяснено с обещанието на "Синопек" да предаде на "Роснефт" 51 на сто от новопридобитата "Удмуртнефт", с разсрочено плащане от бъдещите приходи. В резултат голям пакет от печелившата нефтодобивна компания се оказа в китайски ръце, макар по онова време в Кремъл да гледаха без особен ентусиазъм на възможността за китайско проникване в руските нефт и газ.

Поредната порция китайска помощ също дойде, както винаги, точно навреме. Едновременно две държавни компании се оказаха през 2009 г. в изключително трудно финансово положение. Токарев научи, че предшественикът му Семьон Вайнщок не е оставил във фирмените сметки пари за завършване на строителството на първия етап от трасето на ИСТО. Свободните средства на "Роснефт" също свършиха. Китайците предложиха да преведат 15 милиарда долара за "Роснефт" и 10 милиарда за "Транснефт" в качеството на предплата за доставки на нефт в продължение на 20 години (15 милиона тона годишно). Московските преговарящи приеха техните условия.

Затъване в дългове

Болестта гигантизъм, поразила ръководството на "Роснефт", принуди компанията да изкупува все по-нови активи - от принадлежащата й "Итера" до ТНК-БП. С парите, както обикновено, помагат китайците. През май 2013 г. "Роснефт" постигна с КНПК поредната договорка, като фактически й продаде нефт, който все още не е добит (до 365 милиона тона в продължение на 25 години). Сумата на предплатата се оценява на 70 милиарда долара. Тази стъпка рязко увеличи обема на дълга на "Роснефт", което стана един от факторите, принудили неотдавна шефа на компанията Игор Сечин да потърси помощ от правителството.

Фактически притежаващ основните обеми нефт, който все още предстои да бъде добит в Източен Сибир, Пекин вече може да диктува условията си на длъжника. На китайците е обещано дялово участие в разработването на такива големи и перспективни полета като Ванкор и Среднеботуобинското находище. Тези дялове ще позволят на КНПК да контролира в Русия извличаните запаси от нефт по категориите С1+С2 с обем 1,2 милиарда тона. Струва си да си припомним, че доказаните запаси от нефт на Китай в края на 2013 г. съставляваха 215 милиарда тона.

Като похарчи гигантски средства за придобиването на ТНК-БП и други активи, "Роснефт" се оказа в ситуация, когато да вземаш назаем пари от Пекин е трудно, а дългът нарасна до опасни размери. Правителството смята да финансира инвестиционната програма на държавната компания от средствата на фонда за национално благосъстояние, за да плати новите придобивки.

След нефта идва ред на газа

Следвайки примера на "Роснефт", бъдеща плячка за китайците започна да залага и "Газпром". В Пекин вече потвърдиха съгласието си да заделят до 25 милиарда долара в качеството на предплата за газ, за да помогнат с финансирането на проекта, който включва усвояването на газовите запаси на Якутия и Иркутска област и строителството оттам на газопроводната система "Силата на Сибир". Не са изключени и нови заеми - капиталовложенията в проекта се оценяват в инвестиционната мотивировка на "Газпром" за проекта на над 100 милиарда долара, макар ръководството на монополиста да говореше оптимистично за 55 милиарда.

Междувпрочем, рентабилността на "Силата на Сибир" буди сериозни съмнения. Ако се вярва на същата тази инвестиционна мотивировка, възвръщаемостта на проекта по чист доход превишава 16 години. А по чист дисконтиран доход проектът няма да има възвръщаемост, дори ако бъде поставен краен срок 2048 г.

В "Газпром" се опитват да оправдаят китайския маршрут с това, че газопроводът щял да съживи икономиката на Източен Сибир. Тръбата, минаваща под хълмовете на тайгата, не създава нови работни места. Газопреработващото предприятие край град Белогорск в Амурска област има нужда само от 3000 сътрудници. Газифициране на регионите? Но търсенето на газ по трасето на "Силата на Сибир" дори през 2040 г. едва ще превиши 3 милиарда кубически метра.

Там, където решенията се вземат от геополитически съображения, няма място за мнения на икономисти. Затова пък при дадените обстоятелства китайците с тяхната тактика на "скок от засада" си развяват байрака както си искат. А в условията на финансовите санкции на Запада - още повече.

--------------------------------------------------------------------

Авторът е специалист по енергийните въпроси и главен редактор на руското специализираното електронно издание The Russian Energy. Тази негова статия е публикувана във в. "Водомости".