Ad Config - Website header

 

Article_top

Христо Явашев е на 21, когато решава, че никога повече не иска да се върне в България.

В интервю за "Цайт" световноизвестният творец разказва за бягството си за най-тежкия момент в живота си и за своята идентичност. Христо Явашев е на 21 години, когато му се удава възможност да избяга от България - съзира шанса си по време на престой в Прага, където гостува на свои роднини.

"Именно там реших, че никога повече няма да се върна в тъпата България. Казах си: Прага е много по-близо до Запада и затова трябва да направя всичко възможно, за да остана тук. По онова време не бях единственият: стотици хиляди бягаха на запад след събитията в Унгария през 1956 година", разказва Кристо.

Така Кристо остава в Прага - само с временно разрешение за престой и без никакви пари. Издържа се, рисувайки портрети. Един ден случайно се запознава с група лекари, които му разказват, че също се готвят за бягство. Кристо се сближава с тях и всички заедно решават да подкупят един митничар, който успява да ги скрие в пломбиран вагон на товарен влак. През цялото време бегълците се страхуват, че митничарят може да ги издаде. Във вагона не смеят да отронят и дума, защото отвън чуват ясно разговорите на граничарите и лая на техните кучета. Чак когато преминават границата с Австрия, бегълците започват да тропат по вратите на вагона.

Във Виена Кристо търси помощ при стар приятел на баща си. И я получава. Тази история, разказана от самия Кристо в интервюто за "Цайт", звучи свръхактуално и днес, когато хиляди хора рискуват живота си в търсене на сигурност и по-добър живот.

"Знам какво е да си бежанец - самият аз съм бягал през поля и гори", казва Кристо и споделя, че майка му също е бежанка - бяга от Солун малко преди избухването на Първата световна война. А дядо му, македонски революционер, е екзекутиран от турците по време на Балканските войни през 1912-1913 година.

По-нататък Кристо разказва, че дълго време не владее никакви други езици, освен български и руски. "Просто нямах време да изучавам чужди езици - трябваше да мия чинии и да работя по автомивки, за да се издържам", спомня си творецът, който днес се радва на световна известност. В интервюто за "Цайт" Кристо се самоопределя като решителен човек, който преследва целите си докрай - без никакви компромиси и отстъпки. "Не обичам половинчатите неща. Такъв бях като млад, такъв си и останах".

На въпрос кое събитие е оставило най-траен отпечатък в живота му, Кристо отговаря така: "Смъртта на моята съпруга Жан-Клод си остава най-тежкият момент в живота ми. Тя беше за мен човекът, който няма как да бъде заменен", споделя Кристо. Кристо продължава да твори и след смъртта на Жан-Клод, с която разработва повечето си творчески проекти.

"Плаващите кейове" се оказа голям успех - с над милион посетители.

Последната му арт инсталация - "Плаващите кейове" - привлече миналата година над 1 милион посетители. Но други негови проекти, като например "Над реката" в американския щат Колорадо, така и не бяха осъществени.

"Работих цели 20 години над този проект, инвестирах 15 милиона долара лични средства - и въпреки това реших да се откажа. Просто в един момент загубих интерес. Ето това аз наричам свобода - да вземеш определено решение, без да си длъжен да се оправдаваш или да даваш обяснения", казва Кристо.

В края на интервюто за "Цайт" творецът разказва, че е живял в много страни по света, като цели 16 години е бил без гражданство: "През всичките тези години бях безотечественик. Но не гражданството - идентичността прави човека. А моята идентичност е Кристо. Това е нещото, което никой не може да ми отнеме".

Преводът е на БГНЕС

 

Христо Явашев е на 21, когато решава, че никога повече не иска да се върне в България.

В интервю за "Цайт" световноизвестният творец разказва за бягството си за най-тежкия момент в живота си и за своята идентичност. Христо Явашев е на 21 години, когато му се удава възможност да избяга от България - съзира шанса си по време на престой в Прага, където гостува на свои роднини.

"Именно там реших, че никога повече няма да се върна в тъпата България. Казах си: Прага е много по-близо до Запада и затова трябва да направя всичко възможно, за да остана тук. По онова време не бях единственият: стотици хиляди бягаха на запад след събитията в Унгария през 1956 година", разказва Кристо.

Така Кристо остава в Прага - само с временно разрешение за престой и без никакви пари. Издържа се, рисувайки портрети. Един ден случайно се запознава с група лекари, които му разказват, че също се готвят за бягство. Кристо се сближава с тях и всички заедно решават да подкупят един митничар, който успява да ги скрие в пломбиран вагон на товарен влак. През цялото време бегълците се страхуват, че митничарят може да ги издаде. Във вагона не смеят да отронят и дума, защото отвън чуват ясно разговорите на граничарите и лая на техните кучета. Чак когато преминават границата с Австрия, бегълците започват да тропат по вратите на вагона.

Във Виена Кристо търси помощ при стар приятел на баща си. И я получава. Тази история, разказана от самия Кристо в интервюто за "Цайт", звучи свръхактуално и днес, когато хиляди хора рискуват живота си в търсене на сигурност и по-добър живот.

"Знам какво е да си бежанец - самият аз съм бягал през поля и гори", казва Кристо и споделя, че майка му също е бежанка - бяга от Солун малко преди избухването на Първата световна война. А дядо му, македонски революционер, е екзекутиран от турците по време на Балканските войни през 1912-1913 година.

По-нататък Кристо разказва, че дълго време не владее никакви други езици, освен български и руски. "Просто нямах време да изучавам чужди езици - трябваше да мия чинии и да работя по автомивки, за да се издържам", спомня си творецът, който днес се радва на световна известност. В интервюто за "Цайт" Кристо се самоопределя като решителен човек, който преследва целите си докрай - без никакви компромиси и отстъпки. "Не обичам половинчатите неща. Такъв бях като млад, такъв си и останах".

На въпрос кое събитие е оставило най-траен отпечатък в живота му, Кристо отговаря така: "Смъртта на моята съпруга Жан-Клод си остава най-тежкият момент в живота ми. Тя беше за мен човекът, който няма как да бъде заменен", споделя Кристо. Кристо продължава да твори и след смъртта на Жан-Клод, с която разработва повечето си творчески проекти.

"Плаващите кейове" се оказа голям успех - с над милион посетители.

Последната му арт инсталация - "Плаващите кейове" - привлече миналата година над 1 милион посетители. Но други негови проекти, като например "Над реката" в американския щат Колорадо, така и не бяха осъществени.

"Работих цели 20 години над този проект, инвестирах 15 милиона долара лични средства - и въпреки това реших да се откажа. Просто в един момент загубих интерес. Ето това аз наричам свобода - да вземеш определено решение, без да си длъжен да се оправдаваш или да даваш обяснения", казва Кристо.

В края на интервюто за "Цайт" творецът разказва, че е живял в много страни по света, като цели 16 години е бил без гражданство: "През всичките тези години бях безотечественик. Но не гражданството - идентичността прави човека. А моята идентичност е Кристо. Това е нещото, което никой не може да ми отнеме".

Преводът е на БГНЕС

Коментари

Абсолвент's picture
Абсолвент
Абсолвент

РОДОотсъпник!

Още 1994 година в Мюнхен, когато на пресконференция го попитахме "какъв е по народност" Христо измънка "ФРАНЦУЗИН".
СРАМ за нас, че няколко пъти официално е канен, че Правителството реши да организира ЧЕСТВАНЕ на 80-годишнината му - той се подигра, не дойде нито веднъж, а 80 год. честване сам си организира в Прага.
СТИГА ТОЛКОВА СТЕ ГО венцехвалили, той е РОДОотстъпник и не иска и да чуе за нас!
Mark Watson's picture
Mark Watson
Mark Watson

абсолюте,

Какво означава родоотстъпник? и род ли е окупирана и управлявана директно от Кремъл България? На 21 човек не е българин. При това русифициран. човека се е борил и утвърдил далече от тук и най естественото да не се счита за българин. Още повече след 45 г. колониален период истинските българи ги нема. Те бяха подменени с мужици обезродени и русифицирани, които избират расия да ги пази при все че сме в нато. В този смисъл аз също се срамувам да съм българин. От новите, русифицираните които веят руски знамена. Идете в подлеза на цум и вижте сувенирните магазини какво продават – руски знамена, Ушанки с петолъчки и фанели с образа на джуджето от Кремъл. Защо бе? Търсели се били. После как европееца ще иска да умира в сражения за България като си мисли че сме руска територия.
Boris Vassilev's picture
Boris Vassilev
Boris Vassilev

пълен НЕГРАМОТНИК си ТРОЛЧО без лице!

Няма "абсолюте" тук, не можеш да четеш, толкова си проЗд! Има Абсолвент, ама това ти е непознато.
Затова си ЧУКча-писател без мозък и без образование!
Не си ЧУКча-читател!
Аман от ПРОСТАЦИ с компютър и самочувствие на "умници"! БОКЛУК си!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета