Ad Config - Website header

 

Article_top

Американският президент Доналд Тръмп заплаши Северна Корея с "огън и ярост", Пхенян пък отвърна със заплахата да изстреля ракети срещу остров Гуам. Агресивната реторика дотолкова ескалира, че във Вашингтон, вкл. сред републиканците, се чуват вече и много критични гласове. А държавният секретар Рекс Тилърсън тръгна да успокоява американците. Какво става между САЩ и КНДР, пита в коментара си във ФАЦ Бертолд Колер:

Северна Корея, тази закъсняла и самодейна ядрена сила, открай време обича да дрънка с оръжие. Абсурдният режим в Пхенян просто не притежава други инструменти, с които би могъл да направи впечатление както на света, така и на собствения си народ. Ето обаче, че войнолюбивата реторика на Ким Чен Ун изкара от нерви дори суперсилата САЩ. Работата е в това, че Ким и хората в сянка зад него скоро могат да са в състояние да произведат ядрени бойни глави, с които да оборудват междуконтиненталните си ракети.

Стане ли това, вече изобщо няма да можем да отхвърляме като празни приказки кръвожадните заплахи на Пхенян. Диктаторът вече вярва, че най-после си е подсигурил застраховка живот за своя режим. Тази застраховка действително може да сработи, но единствено при условие, че отсрещната страна (в случая Вашингтон) смята Ким за рационално действащ политик. Но поведението на режима в Пхенян, който непрекъснато се изкачва все по-нагоре по спиралата на напрежението, хвърля силно съмнение върху такъв вариант.

Фактор на несигурност

Но нарастваща тревога около този, отдавна назряващ, конфликт буди и поведението на американската страна. Президентът Тръмп често си позволява импулсивни реакции и не за пръв път влиза в ролята на фактор на несигурността. Очевидно не му е трябвало много време, за да усвои изразните средства на Северна Корея – показва го заплахата му с "огън и ярост". Можем само да се надяваме, че на голф-игрището някой ще припомни на отпускаря Тръмп какво точно се случи по време на Кубинската криза. Главнокомандващият на въоръжените сили на САЩ, включително и на ядрените им оръжия, само ще спечели от един интензивен курс на тема "Правдоподобност на стратегията за ядрено сдържане". На Тръмп просто трябва да му се припомни, че дойде на власт с обещанието да не повтаря грешките на Обама.

А може би той съвсем предвидливо играе ролята на непредвидимия политик, която и без това му лежи добре? Може би по този начин просто иска да увеличи натиска както върху Северна Корея, така и върху Китай? Защото Китай също очевидно няма никакъв интерес от една психопатска ядрена сила, да не говорим за война под носа му. Китайците все още имат най-голямо влияние върху Пхенян, макар че навярно единствен Ким Чен Ун знае колко голямо е това влияние.

Контрапродуктивно

Тъй или инак, севернокорейският режим трябва веднъж завинаги да разбере, че ядреното въоръжаване му носи не сигурност, а точно обратното. А Тръмп тепърва трябва разбере, че заплахата с ядрен апокалипсис не бива да се отправя с лека ръка. Защото отсрещната страна може да я възприеме сериозно - на живот и смърт. Или пък обратното: изобщо да не я вземе на сериозно.

Дойче веле.

 
Дълбок поклон на Ким внук пред делото на дядо си и баща си. Снимка БГНЕС.

Американският президент Доналд Тръмп заплаши Северна Корея с "огън и ярост", Пхенян пък отвърна със заплахата да изстреля ракети срещу остров Гуам. Агресивната реторика дотолкова ескалира, че във Вашингтон, вкл. сред републиканците, се чуват вече и много критични гласове. А държавният секретар Рекс Тилърсън тръгна да успокоява американците. Какво става между САЩ и КНДР, пита в коментара си във ФАЦ Бертолд Колер:

Северна Корея, тази закъсняла и самодейна ядрена сила, открай време обича да дрънка с оръжие. Абсурдният режим в Пхенян просто не притежава други инструменти, с които би могъл да направи впечатление както на света, така и на собствения си народ. Ето обаче, че войнолюбивата реторика на Ким Чен Ун изкара от нерви дори суперсилата САЩ. Работата е в това, че Ким и хората в сянка зад него скоро могат да са в състояние да произведат ядрени бойни глави, с които да оборудват междуконтиненталните си ракети.

Стане ли това, вече изобщо няма да можем да отхвърляме като празни приказки кръвожадните заплахи на Пхенян. Диктаторът вече вярва, че най-после си е подсигурил застраховка живот за своя режим. Тази застраховка действително може да сработи, но единствено при условие, че отсрещната страна (в случая Вашингтон) смята Ким за рационално действащ политик. Но поведението на режима в Пхенян, който непрекъснато се изкачва все по-нагоре по спиралата на напрежението, хвърля силно съмнение върху такъв вариант.

Фактор на несигурност

Но нарастваща тревога около този, отдавна назряващ, конфликт буди и поведението на американската страна. Президентът Тръмп често си позволява импулсивни реакции и не за пръв път влиза в ролята на фактор на несигурността. Очевидно не му е трябвало много време, за да усвои изразните средства на Северна Корея – показва го заплахата му с "огън и ярост". Можем само да се надяваме, че на голф-игрището някой ще припомни на отпускаря Тръмп какво точно се случи по време на Кубинската криза. Главнокомандващият на въоръжените сили на САЩ, включително и на ядрените им оръжия, само ще спечели от един интензивен курс на тема "Правдоподобност на стратегията за ядрено сдържане". На Тръмп просто трябва да му се припомни, че дойде на власт с обещанието да не повтаря грешките на Обама.

А може би той съвсем предвидливо играе ролята на непредвидимия политик, която и без това му лежи добре? Може би по този начин просто иска да увеличи натиска както върху Северна Корея, така и върху Китай? Защото Китай също очевидно няма никакъв интерес от една психопатска ядрена сила, да не говорим за война под носа му. Китайците все още имат най-голямо влияние върху Пхенян, макар че навярно единствен Ким Чен Ун знае колко голямо е това влияние.

Контрапродуктивно

Тъй или инак, севернокорейският режим трябва веднъж завинаги да разбере, че ядреното въоръжаване му носи не сигурност, а точно обратното. А Тръмп тепърва трябва разбере, че заплахата с ядрен апокалипсис не бива да се отправя с лека ръка. Защото отсрещната страна може да я възприеме сериозно - на живот и смърт. Или пък обратното: изобщо да не я вземе на сериозно.

Дойче веле.

Коментари

едър болт's picture
едър болт
болта

Подзаглавието,

"Кой ще спре една евентуална психопатска ядрена сила?" е много добър въпрос.

Кой ще спре единствената ядрена сила, използвала атомни бомби срещу цивилно население, психопатската държава, която от десетилетия обеднява и губи позиции и е готова на всичко, за да ги задържи?

Кой ще спре държавата с християноиден милитаристичен елит, чиито членове вярват сляпо в Апокалипсиса и подкрепят расистката държава Израел само защото се виждат като новите кръстоносци, на които това ще осигури място на земята след Второто пришествие?

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета