Ad Config - Website header

 

Article_top

През миналата седмица получих SMS от Сирия:

"Генерал Хадур изпълни обещанието си."

Ясно ми беше какво значи това.

Преди пет години се запознах с Мохамед Хадур, командващия малко подразделение на сирийската армия в източно предградие на Алепо, което бе постоянно обстрелвано от бойци на "Даеш". Тогава той ми показа своята карта и каза, че ще освободи тези улици след 11 дни.

През юли тази година отново се срещнах с Хадур, този път далеч на изток в сирийската пустиня. Той каза, че ще влезе в обсадения град Дейр аз Зур до края на август. Малко рязко му припомних, че предишния път обеща да освободи Алепо за 11 дни, но сирийската армия загуби за това повече от 4 години. Това бе отдавна, обясни Хадур. Тогава армията все още не можела да води партизанска война. Тя била обучавана да завладее Голанските възвишения и да защитава Дамаск. Но сега се научила.

Тя наистина се научи. В пустинята Хадур разказа, че ще бомбардира градчето Сухна (направиха го най-вече руснаците), а след това войските му ще тръгнат оттам към Дейр аз Зур, който вече три години е блокиран от "Даеш", затворила там 80 000 мирни жители и 10 000 военнослужещи. Хадур каза, че ще стигне до Дейр аз Зур на 23 август. Той почти не сбърка. Сега генералът освобождава останалите райони на града, след което ще поведе войските си към сирийско-иракската граница.

Когато Хадур превземе окончателно града, той ще тръгне към границата и ще стигне до края на Сирия. Алепо днес е изцяло в ръцете на правителствените войски. И само провинция Идлиб остава огнище на съпротива на въстаниците (предимно бойци ислямисти, включително от "Ал Кайда"), на много от които бе разрешено да се прехвърлят там в замяна на предаването на няколко сирийски града. Изглежда, сега се случва немислимото - войските на Башар Асад, изглежда, печелят войната.

Не, не "изглежда", а е точно така. Хасан Салех, по прякор Тигъра, който е любимият офицер на сирийската армия и за когото руският министър на отбраната спомена два пъти, си проби път към укрепения район на 137-а армейска бригада в Дейр аз Зур и освободи от обсада войниците там. А Хадур (те са приятели) е на път да освободи разположената в града военновъздушна база.

Кой помни деня, в който американците нанесоха ракетен удар по намиращите се близо до тази база сирийски военни и унищожиха над 60 души, което позволи на "Даеш" да я отреже от останалата част на града? Сирийците не повярваха на американските твърдения, че това е станало погрешка. Руснаците казаха на американските военни, че са нанесли удар по сирийските войски.

Изглежда, британците вече разбраха намека. През миналата седмица те крадешком изтеглиха от страната военните си инструктори - същите, които трябваше да подготвят 70 000-те митични бунтовници на Дейвид Камерън. Предполагаше се, че след това тези въстаници ще свалят правителството на Асад. Дори съобщението на ООН, че при удари през лятото с използване на химическо оръжие режимът е унищожил над 80 цивилни, не привлече вниманието на европейските политици, които преди това крещяха за военни престъпления в Сирия и подкрепиха неоснователния ракетен удар на Тръмп срещу сирийската военновъздушна база.

А Израел? Тази страна твърдо разчиташе на края на режима на Асад и дори нанасяше въздушни удари срещу правителствените войски, срещу отрядите на "Хизбула" и по иранските им съюзници и същевременно оказваше медицинска помощ на ислямистките бунтовници от Сирия в израелските градове. Не е изненада, че Бенямин Нетаняху бе толкова "развълнуван" и "емоционален" (според Русия), когато се срещна с Путин в Сочи. Путин нарече Иран "стратегически съюзник" на Русия в Близкоизточния регион. А Израел за него е "важен партньор". Това не е едно и също. И Нетаняху явно искаше да чуе други думи.

Редовните победи на сирийските войски показват, че сирийската армия е най-силната, "калена в битки" в региона. Нейните войници се биеха не на живот, а на смърт и сега в сирийските войски е изработено устойчиво взаимодействие, а също така разузнаване, а управлението се осъществява от единен команден център. Както каза научният сътрудник от колежа "Сейнт Антъни" Шармин Нарвани, сега този съюз има политическо прикритие от страна на две постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН - Русия и Китай.

И какво сега ще прави Израел? Нетаняху здраво зацикли по иранската ядрена програма и дори не можеше да си представи (при това не само той, но и Обама, Хилъри Клинтън, Тръмп, Камерън, Мей, Оланд и други членове на западния политически елит), че Асад може да победи и че върху развалините на Мосул може да възникне по-силна иракска армия.

Нетаняху продължава да подкрепя кюрдите. Но нито Сирия, нито Турция, нито Иран, нито Ирак са заинтересовани в подкрепата на националните им стремежи, макар американците активно да използваха кюрдските опълченци от т. нар. Сирийски демократични сили. (Те в действителност са предимно кюрдски, а не сирийски и съвсем не са "демократични". Че дори не могат да бъдат наречени "сила" без американската въздушна подкрепа.)

Така, докато всички чакаха Тръмп да започне трета световна война, не забелязахме, че военната карта на Близкия изток съществено се промени и тези промени са начертани с кръв. Ще минат години, преди Сирия и Ирак (а също така Йемен) да бъдат възстановени - но на израелците вероятно ще им се наложи да се обръщат към Путин за помощ за отстраняването на неразборията, насред която се оказаха.

На десните политически сили в Израел, които твърдят, че Асад е много по-опасен от "Даеш", ще им се наложи да се замислят. Не на последно място това е предизвикано от факта, че именно с него те ще трябва да водят преговори, за да обезопасят северната си граница.

------

* Авторът е близкоизточен кореспондент на в. "Индипендънт", където е публикувана статията. Видеоклиповете са от оригиналната публикация.

 

През миналата седмица получих SMS от Сирия:

"Генерал Хадур изпълни обещанието си."

Ясно ми беше какво значи това.

Преди пет години се запознах с Мохамед Хадур, командващия малко подразделение на сирийската армия в източно предградие на Алепо, което бе постоянно обстрелвано от бойци на "Даеш". Тогава той ми показа своята карта и каза, че ще освободи тези улици след 11 дни.

През юли тази година отново се срещнах с Хадур, този път далеч на изток в сирийската пустиня. Той каза, че ще влезе в обсадения град Дейр аз Зур до края на август. Малко рязко му припомних, че предишния път обеща да освободи Алепо за 11 дни, но сирийската армия загуби за това повече от 4 години. Това бе отдавна, обясни Хадур. Тогава армията все още не можела да води партизанска война. Тя била обучавана да завладее Голанските възвишения и да защитава Дамаск. Но сега се научила.

Тя наистина се научи. В пустинята Хадур разказа, че ще бомбардира градчето Сухна (направиха го най-вече руснаците), а след това войските му ще тръгнат оттам към Дейр аз Зур, който вече три години е блокиран от "Даеш", затворила там 80 000 мирни жители и 10 000 военнослужещи. Хадур каза, че ще стигне до Дейр аз Зур на 23 август. Той почти не сбърка. Сега генералът освобождава останалите райони на града, след което ще поведе войските си към сирийско-иракската граница.

Когато Хадур превземе окончателно града, той ще тръгне към границата и ще стигне до края на Сирия. Алепо днес е изцяло в ръцете на правителствените войски. И само провинция Идлиб остава огнище на съпротива на въстаниците (предимно бойци ислямисти, включително от "Ал Кайда"), на много от които бе разрешено да се прехвърлят там в замяна на предаването на няколко сирийски града. Изглежда, сега се случва немислимото - войските на Башар Асад, изглежда, печелят войната.

Не, не "изглежда", а е точно така. Хасан Салех, по прякор Тигъра, който е любимият офицер на сирийската армия и за когото руският министър на отбраната спомена два пъти, си проби път към укрепения район на 137-а армейска бригада в Дейр аз Зур и освободи от обсада войниците там. А Хадур (те са приятели) е на път да освободи разположената в града военновъздушна база.

Кой помни деня, в който американците нанесоха ракетен удар по намиращите се близо до тази база сирийски военни и унищожиха над 60 души, което позволи на "Даеш" да я отреже от останалата част на града? Сирийците не повярваха на американските твърдения, че това е станало погрешка. Руснаците казаха на американските военни, че са нанесли удар по сирийските войски.

Изглежда, британците вече разбраха намека. През миналата седмица те крадешком изтеглиха от страната военните си инструктори - същите, които трябваше да подготвят 70 000-те митични бунтовници на Дейвид Камерън. Предполагаше се, че след това тези въстаници ще свалят правителството на Асад. Дори съобщението на ООН, че при удари през лятото с използване на химическо оръжие режимът е унищожил над 80 цивилни, не привлече вниманието на европейските политици, които преди това крещяха за военни престъпления в Сирия и подкрепиха неоснователния ракетен удар на Тръмп срещу сирийската военновъздушна база.

А Израел? Тази страна твърдо разчиташе на края на режима на Асад и дори нанасяше въздушни удари срещу правителствените войски, срещу отрядите на "Хизбула" и по иранските им съюзници и същевременно оказваше медицинска помощ на ислямистките бунтовници от Сирия в израелските градове. Не е изненада, че Бенямин Нетаняху бе толкова "развълнуван" и "емоционален" (според Русия), когато се срещна с Путин в Сочи. Путин нарече Иран "стратегически съюзник" на Русия в Близкоизточния регион. А Израел за него е "важен партньор". Това не е едно и също. И Нетаняху явно искаше да чуе други думи.

Редовните победи на сирийските войски показват, че сирийската армия е най-силната, "калена в битки" в региона. Нейните войници се биеха не на живот, а на смърт и сега в сирийските войски е изработено устойчиво взаимодействие, а също така разузнаване, а управлението се осъществява от единен команден център. Както каза научният сътрудник от колежа "Сейнт Антъни" Шармин Нарвани, сега този съюз има политическо прикритие от страна на две постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН - Русия и Китай.

И какво сега ще прави Израел? Нетаняху здраво зацикли по иранската ядрена програма и дори не можеше да си представи (при това не само той, но и Обама, Хилъри Клинтън, Тръмп, Камерън, Мей, Оланд и други членове на западния политически елит), че Асад може да победи и че върху развалините на Мосул може да възникне по-силна иракска армия.

Нетаняху продължава да подкрепя кюрдите. Но нито Сирия, нито Турция, нито Иран, нито Ирак са заинтересовани в подкрепата на националните им стремежи, макар американците активно да използваха кюрдските опълченци от т. нар. Сирийски демократични сили. (Те в действителност са предимно кюрдски, а не сирийски и съвсем не са "демократични". Че дори не могат да бъдат наречени "сила" без американската въздушна подкрепа.)

Така, докато всички чакаха Тръмп да започне трета световна война, не забелязахме, че военната карта на Близкия изток съществено се промени и тези промени са начертани с кръв. Ще минат години, преди Сирия и Ирак (а също така Йемен) да бъдат възстановени - но на израелците вероятно ще им се наложи да се обръщат към Путин за помощ за отстраняването на неразборията, насред която се оказаха.

На десните политически сили в Израел, които твърдят, че Асад е много по-опасен от "Даеш", ще им се наложи да се замислят. Не на последно място това е предизвикано от факта, че именно с него те ще трябва да водят преговори, за да обезопасят северната си граница.

------

* Авторът е близкоизточен кореспондент на в. "Индипендънт", където е публикувана статията. Видеоклиповете са от оригиналната публикация.

Коментари

Не е за вярване, че вашата

Не е за вярване, че вашата политика ПАК се самопрецака, и че Турция мина в лагера на Раша и Иран. Дори израелците ходиха да се пазарят с Путин и изглежда ще кандисат Асад да остане. Това не е за вярване, а вие се дръжте за паричките на саудичките ...
Ка Путин's picture
Ка Путин
КаПутин

Като краставите магарета са

Като краставите магарета са диктаторите – надушват се и се сдушават. Нормално.

Мракобесието и фашизмът си намериха добро убежище в страни като Сирия, Русия, Иран, КНДР… Новоизпеченият турски диктатор неизбежно ще гравитира около тази общност. В Европа такива като него не ги обичаме нещо.

Това, че държим истината за

Това, че държим истината за шлифера, пречка ли е да предвидиме такива дребни подробности?
България от правоверност пак се оказа между два чука (Русия и Турция), дори със закрита армия. Кой демократ ще изпрати армия да ни защитава? Лицемеркел или Макарон? Като и те нямат?

Понеже няма да се досетиш за

Понеже няма да се досетиш за продължението: единствено САЩ, обаче САЩ сега са Тръмп. А негови съюзници в Европа са единствено Полша и Унгария в момента, а не ваште дрогари хипари от поколението 1968

А Боко плю на поляците за да

А Боко плю на поляците за да се снима с Макарона, а Макарона отиде в Гърция да покаже кой му е мил и драг. Демек ние па се напиняаме и па се насрааме

Уф, забравих, Юнкер ще прати

Уф, забравих, Юнкер ще прати люксембурска войска да ни пази. Тя е многобройна и многосилна.
Ка Путин's picture
Ка Путин
КаПутин

Споко, няма нужда

Че що България да бъде защитавана от Русия? Братушките отдавна са смъкнали гащите на льотчика-президент, на Нивова и патрЕотите. А Борисов сам си ги смъква, като му свирнат, макар че ги вдига от време навреме от кумова срама пред Кака. В губернията зад Дунава нищо съществено не се е променило.

А рязаните партии във всичките им издания се пускат на който плати повече. Там са разбирачи и от източно православие и от ислям. Пари да има, навеждането е гарантирано.

На резаците им идва времето.

На резаците им идва времето. Не като хора, надявам се силно, но на резашката вера й идва времето. Комунизмът къде й? Изпари се! А тоя Мухомор ще се изпари. Все си мисля, че ей тия, дето от ден първи на насилственото си помюсюлманчване не са забравили преживяното, ще поискат да им се плати СМЕТКАТА.
цитат от великия антиислямски поет Хайям ("ще пия вино, ислямът го забранява, а иска да пием кръв") https://www.youtube.com/watch?v=0041MiOmEoE

Не е за вярване единствено,

Не е за вярване единствено, че някой чак сега реши да го напише. Това се знаеше още от края на кабинета на Обама, просто имаше други пазарлъци, със едни саудитци. На които май въобще не може, а и не трябва да се вярва. Политика! Рейгън е казал нещо много вярно за нея, като определение. В Сирия всеки защитава интересите си. Съответно другите са добре премерен враг. Всички, без изключение. Там кръв ще продължава да се лее, това е доходоносен бизнес за две или три от "големите"!

Все някога ще им се стъжни на

Все някога ще им се стъжни на Саудите. Не знам ние на коя страна ще сме, сигурно на тяхна, защото според Даниел Смилов те са по-демократични от Иран. Но ми се струва, че Иран сериозно ще им види сметката. Така де. Персите не са мюсюлмани, който познава иранци, нека ги пита. Все някога ще поискат да им се плати за 1400 мюсюлмански разгром и унищожение.
geg's picture
geg
geg

"Умиротворяване"

в Сирия и Ирак може да има само до възстановяване на договорките за газопроводи за Европа от Иран или от Катар. Асад поне на първо време резонно ще клони повече към Иран и тогава иранците вече няма да са "стратегически съюзник" на Русия

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията