Ad Config - Website header

 

Article_top

Коя е Юлия Кръстева според досието, публикувано от Комисията по досиетата в цялост след отзвука, който получи обявяването й като сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност? Комунистическите служби повече са я разработвали или повече са я използвали? Доброволно ли е сътрудничила? Навредила ли е някому? Кои са хората, с които е работила или които са участвали в събирането на данни от и за Юлия Кръстева?

Ето резюме от прочетеното в трите папки - Лично дело "Сабина", Работно дело "Сабина" и приложение към личното дело. Последният набор от документи съдържа най-вече лична кореспонденция между Юлия Кръстева и родителите й. 

Според документите Юлия Кръстева е привлечена като секретен сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност - разузнаването, след като заминава за Франция да учи. Макар регистрационният й картон с псевдоним "Сабина" да е с дата 21 юни 1971 г., документ за т.нар. "вербовъчна беседа" има от края на 1970 г. , а преди това с нея са провеждани разговори. В една от публикуваните справки става ясно, че контактът от страна на ДС е започнал преди да бъде изпратена в Париж, а условието това да се случи е било да сътрудничи, ако държавата има нужда от това.

Личното дело е най-любопитно и голямо, а първите документи от него са още от 1964 г., когато Държавна сигурност започва да я проучва. От няколкото справки на ДС се разбира, че тогава Юлия Кръстева е студентка по френска филология, отличничка, член е на ДКМС, работила е активно в Комсомола в гимназията и в университета. Има и изброен списък на заглавия на нейни статии, докато работи като аспирант към БАН:

 

В същата справка от БАН се казва още, че "към Отечествено-фронтовската организация се отнася сериозно и поема задачата с желание. В квартала е пропагандист. Ползува се с име на възпитана и културна девойка".

Материали, отнасящи се за Кръстева (не от нея - б.р.), след като заминава за Париж през 1966 г., се съдържат в други дела на Първо главно управление, става ясно още от "проучвателните" документи преди ДС да се свърже с нея, за да я използва като секретен сътрудник. 

Следва документ от оперативния работник "Любомиров" от началото на 1970 г., в който той разказва за запознанството си с Юлия Кръстева в Париж. Любомиров е нейният "водещ офицер" - човекът, който изготвя справките за срещите си с нея и поставя задачи. 

Кръстева и Любомиров се запознават в началото на 1970 г. в Париж. Връзката между двамата прави друг агент на ДС - агент "Тибо". Справка в предишни решения на комисията по досиетата показва, че това е Боян Трайков. По това време той е в Париж като кореспондент на БТА, а и един и същи офицер от ДС - о.р. Иван Божиков, фигурира и като регистратор на  "Сабина", и като офицер на "Тибо" - обстоятелство, което не е било нужно да се знае от който и да е от двамата. 

В справката от срещата Любомиров казва, че ще се постарае да поддържа контакт с Кръстева, която отдавна вече е в полезрението на ДС като потенциален агент. 

Следва документ от края на 1970 г. за проведена "вербовъчна беседа", подписан от Петров и Любомиров - първият е този, който е водил разговора, а вторият - човекът, с когото оттук нататък ще поддържа връзка. Става ясно, че Любомиров е от посолството на България в Париж.

В документа за вербовка, подготвен от служителите на ДС, се казва, че Кръстева си е спомнила за предишния разговор със служителите на ДС (преди да замине за Париж - б.а.) и е очаквала да бъде потърсена. Докладчикът обяснява, че Кръстева е казала, че е съгласна да сътрудничи, уточнени са задачите и начините, по които да се държи връзка. 

Част от оперативния документ за вербовка от ноември 1970 г., в който става ясно, че според вербовчиците Юлия Кръстева е заявила, че ще сътрудничи доброволно.

В практиката за привличане на сътрудници на ДС не е било задължително вербовката на даден агент да бъде скрепена със собственоръчно написан документ. Самото Първо главно управление пък работи по собствени инструкции - различни от тези на останалите управления на Държавна сигурност. Често пъти например на секретни сътрудници на външното разузнаване по онова време са се откривали и разработки срещу самите тях - с цел включително и прикритие. 

На следващата си среща с Любомиров, видно от справката му, той пише за Кръстева: „Разказа някои подробности за живота и проявите на френските културни среди, които оформям в отделна информация, макар да нямат особена стойност“. Този документ се появява в работното й дело. В същата справка става ясно, че агент "Сабина" е разказала пред офицера, че “малко неща научавала за прояви на българската колония”, поради липса на достатъчно време да контактува в българската общност в Париж. Тя все пак дава данни за българи, с които работи. След имената са Красимира Борозанова, която е работила в Париж за радио "София". Следва пасаж с други имена - Вълчо Вангелов, Никола Факиров, Невена Янкова:

В края на справката с червено и на ръка е разпоредено информацията за споменатите българи в Париж да бъде предадена на отдел IV.

Резолюцията за проверка на споменатите от "Сабина" хора.

Сред агентурните информации от името на "Сабина" - съдържащи се в личното и в работното й дело, няма такива, които да са писани собственоръчно. Тя е разказвала на водещия си офицер информации, а той ги е предавал по веригата, оформени като справки от срещите, се вижда още от публикуваните документи. В документ от март 1971 г. Любомиров казва, че Кръстева предпочитала на този етап да не пише справки лично и той се съгласява.

Сред документите има само една собственоръчно написана от Кръстева следа до Любомиров - картичка от Брюксел, която е запазена. 

Както се вижда, Кръстева се подписва само като Ю. в картичката, а посланието й завършва с лозунга: Vive le pouvoir populaire (Да живее народната власт - в превод). В своя справка "Любомиров" разказва за брюкселския поздрав, а от плика, в който тя пристига до него, се разбира и истинската му фамилия - Драганов. 

В няколко справки Любомиров уточнява, че "Сабина" не се е явявала на уговорени срещи или е закъснявала за тях. В една от справките за среща, за която също е закъсняла, се говори за нейно посещение във Венеция, където се разказва за срещи със споменатите вече Красимира Борозанова и Вълчо Вангелов. Информациите, които дава, не са съществени.

Из справка от Любомиров за среща със "Сабина" от 2 юли 1971 г.

Само няколко месеца по-късно - след като "Сабина" не се е явила отново на уговорени срещи по различни причини - заетост, пътувания, забравила за срещата, заболяване на член на семейството, Любомиров пише в справка за среща от 24 ноември 1971 г. следното: 

 

Пак в този документ се казва, че агентката се е опитала да се освободи от предварително уговаряните срещи и предпочитала да се чува с водещия си офицер, когато има какво да сподели - тогава да се виждат. 

Покрай разколебаването за желанието на Кръстева да сътрудничи и констатации, че е започната да заема маоистки позиции ДС пуска проверка за самата нея, за баща й Стоян Кръстев, за съпруга й Филип Солерс, за сестра й, с която в средата на 70-те години на миналия век служители от ДС също водят разговори, които са описани. От документите за баща й става ясно, че е бил разработван от ДС в миналото, но не е установено да върши неща срещу властта и затова разработката е закрита и архивирана. 

В няколко справки става ясно, че се прокрадват съмнения за политическата ориентация на Юлия Кръстева. Говори се, че е застанала на маоистки позиции, за това влияние има и съпругът й. През 1973 година, след кореспонденция с началници от ПГУ, се взима решение връзката с агент "Сабина" да бъде прекратена, изготвена е и заключителна справка за сътрудничеството й, намираща се в личното дело. 

Заключението е, че въпреки положените усилия "Сабина" да бъде активизирана, резултати не са се получили.

Оплакване на Кръстева и заплаха за статия в "Монд"

В документите се разказва и за случай, в който Юлия Кръстева официално се е оплакала, че българската държава не издава визи за пътуване на майка й и баща й, за да я посетят в Париж. Говори се дори за "заплаха" от страна на съпруга й да напише статия в "Монд" по въпроса. Писмото на Кръстева с оплакването е запазено, както и докладна записка от Лука Драганов, зам.-началник на отдел „Консулски“ (не е изключено това да е и водещият й офицер, с оглед на съвпадението на фамилията с тази от плика на картичката от Брюксел - б.р.) до зам.-министъра на външните работи Живко Попов. От последния документ се разбира, че Драганов се е срещнал с Кръстева в Париж.

„Заявих на Кръстева, че България няма да коленичи пред заплахата, че съпругът ѝ ще напише статия против нашата страна и че не е достойно за една българка да се отплаща така на Родината си. Допълних, че имаме евентуално и с какво да отговорим, тъй като сестра ѝ стои вече четири години във Франция и иска продължение на паспорта с още три години. Кръстева обясни, че нямали намерение да заплашват България, но съпругът ѝ не можел да разбере как след всичко казано в Хелзинки да не се разрешава на двама възрастни родители да видят внучето си. И в яда си казал, че ще напише за това в „Монд“.

Случаят със "заплахата", проблема с визите на родителите й и т.н. е от 1975 г. - след като ДС уж решава да не използва повече "Сабина" през 1973 г. 

Темата стига лично до Любен Гоцев - по това време зам.-началник на ПГУ. ДС в крайна сметка решава да не се намесва, че интересът на службата е "Сабина" "да не се сърди, а да помага", да се уреди въпросът с пътуването на родителите й, а нещатният оперативен работник (НОР) "Митко" да поиска от нея съдействие по конкретна работа на ДС в замяна. Инструктажът на "Митко" се поема лично от Гоцев.

От същия документ, писан на ръка, става ясно още, че към средата на 1976 г. делото "Сабина" не е свалено в архив, въпреки че през 1973 г. е взето решение формално повече да не се използва секретен сътрудник "Сабина".

Кои са агентите на ДС, докладвали за Юлия Кръстева

Личното дело на Юлия Кръстева е запазило и данни от агенти на Държавна сигурност за нея самата. Една от справките е от агент "Красимир", за когото става ясно, че е неин състудент от София. Неговото донесение е заради проверките срещу Кръстева, а той самият е агент на ДС в Стара Загора. Той не бил виждал Кръстева, откакто заминава за Париж, а след това има среща с нея във френската столица през 1971 г. Тогава Кръстева се държала с него високомерно.

Трудно е да се установи кой е състудентът зад псевдонима "Красимир". В архива на ДС за публичните личности с досие има поет и писател с този агентурен псевдоним - Анго Боянов, но той е вербуван през 1981 г. от Държавна сигурност, според решението на комисията по досиетата, в което фигурира името му. Агент "Красимир" хвали качествата и работата на Юлия Кръстева, но заявява и че била "егоизтична", макар и извънрено работоспособна.

Агент "Венцеслав" също пише за Кръстева през 1973 г., след като се среща с нея. От докладната става ясно, че двамата са работили заедно в "Народна младеж". Справка в решенията на комисията по досиетата показва, че литературоведът Стефан Коларов е обявен за агент "Венцеслав", а биографията му показва, че е работил в "Народна младеж" в края на 60-те години на миналия век. От обширния разказ на "Венцеслав" за срещата в Париж се разбира, че Кръстева не одобрява "литературния" климат у нас и смята, че „културният живот в България за страшно еднообразен, всяко свободомислие и търсене е потискано“. В разговора им става дума за двама нейни приятели - световноизвестния философ Цветан Тодоров, който също учи в Париж и също е ученик на Ролан Барт, както и Кръстева, и Блага Димитрова, за които Кръстева казва много хубави неща. От донесението се разбира, че "Венцеслав" е получил адреса на Цветан Тодоров.

От справката може да се направи извод, че Кръстева може и да не знае, че говори с агент на ДС. Самият "Венцеслав" разказва, че като се е върнал в България на сбирка на Съюза на българските писатели поетът Николай Кънчев е бил учуден, че Кръстева се е срещнала с него, въпреки че е отказвала срещи с други хора.

Донесението на "Венцеслав" не е и първият случай, в който името на Блага Димитрова попада в личното дело "Сабина". В досието се съдържа извадка от писмо на Димитрова до Йордан Василев. 

Справка за Кръстева, подписана от НОР (Нещатен оперативен работник) Димитров, от 1975 г. също разказва за своя среща с Юлия Кръстева с доста крайни думи: „В средата обаче, в която се движи и работи освен, че се смята за „върха на френския интелектуален елит“ (близка е напр. с Жан Пол Сартр), също така е овладяна и от някои перверзности (лесбийство, хомосексуализъм) и наркомания“. От документа се разбира, че това не е първата среща помежду им - предишната е била през 1973 г. Става ясно, че самият НОР "Димитров" е от писателски среди. Но няма податка, макар и косвена, кой може да стои зад агентурното име. 

По Кръстева работят още сътрудници на ДС "Кръстев", "Антонов", "Иван Петров".

"Кръстев" е сред най-активните. Вероятно става дума за журналиста Владимир Костов - вербуван от ДС през 1966 г., става разузнавач и стига до висок чин. И той е работил в печатния орган на ЦК на ДКМС "Народна младеж", както и Кръстева, а след това и в БНТ като международен кореспондент. Той е сред хората от ДС, които изменят на комунистическите служби и през 1978 г. оцелява в покушение срещу него в парижкото метро. Това става само 12 дни преди убийството на писателя Георги Марков, а в тялото на Костов е намерена капсула с бавнодействаща рицинова отрова. Капсулата обаче не се разбива и журналистът оцелява. 

Срещу "Кръстев" започва разработка "Юда".

Зад останалите псевдоними не се знае кои са истинските имена. Контактът с Кръстева продължава няколко години, след като е взето решението досието "Сабина" да бъде прекратено и архивирано.

Работното дело - Франция, Китай, Мароко

Работното дело на "Сабина" съдържа справките по поставените й въпроси, подписани от "Любомиров". Те са на следните теми:

"Нездрави настроения и прояви на политически и културни дейци на Франция" - две информации, засягащи Френската комунистическа партия, както и отношението в Париж към събитията в Чехословакия от 1968 г. и след това. Друга информация е "Прояви на френската културна общественост", а следващата - "Усилия на Франция да разшири своето влияние в Арабските страни" - посветена на пътуване до Кувейт, свързано с Палестинския въпрос. Има и документ, озаглавен "Палестински съпротивителни организации", както и такъв за дейността на Палестинския национален фронт във Франция. Налични са и справки Мароканската прогресивна организация във Франция, както и за прокитайските настроения. Агент "Сабина" е докладвала и за промени във френски издания.  

Всички контролни листове за оценка на данните от секретния сътрудник показват, че информациите, които са предадени, са неценни или малоценни и често пъти неизползвани в последствие от Държавна сигурност, макар че някои от тях осветляват събития. Част от данните били по достъпни източници, а други - недостатъчно изчерпателни. Но пък са оценени като достоверни. Казва се, че на източника им може да се вярва.

Запазено е и факсимиле от в. "Льо Монд", в което Юлия Кръстева, заедно с други френски интелектуалци, начело със Сарт, се е подписала срещу случващото се в Чехословакия. Ето и най-интересният документ от работното дело:

 

 

 

Коя е Юлия Кръстева според досието, публикувано от Комисията по досиетата в цялост след отзвука, който получи обявяването й като сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност? Комунистическите служби повече са я разработвали или повече са я използвали? Доброволно ли е сътрудничила? Навредила ли е някому? Кои са хората, с които е работила или които са участвали в събирането на данни от и за Юлия Кръстева?

Ето резюме от прочетеното в трите папки - Лично дело "Сабина", Работно дело "Сабина" и приложение към личното дело. Последният набор от документи съдържа най-вече лична кореспонденция между Юлия Кръстева и родителите й. 

Според документите Юлия Кръстева е привлечена като секретен сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност - разузнаването, след като заминава за Франция да учи. Макар регистрационният й картон с псевдоним "Сабина" да е с дата 21 юни 1971 г., документ за т.нар. "вербовъчна беседа" има от края на 1970 г. , а преди това с нея са провеждани разговори. В една от публикуваните справки става ясно, че контактът от страна на ДС е започнал преди да бъде изпратена в Париж, а условието това да се случи е било да сътрудничи, ако държавата има нужда от това.

Личното дело е най-любопитно и голямо, а първите документи от него са още от 1964 г., когато Държавна сигурност започва да я проучва. От няколкото справки на ДС се разбира, че тогава Юлия Кръстева е студентка по френска филология, отличничка, член е на ДКМС, работила е активно в Комсомола в гимназията и в университета. Има и изброен списък на заглавия на нейни статии, докато работи като аспирант към БАН:

 

В същата справка от БАН се казва още, че "към Отечествено-фронтовската организация се отнася сериозно и поема задачата с желание. В квартала е пропагандист. Ползува се с име на възпитана и културна девойка".

Материали, отнасящи се за Кръстева (не от нея - б.р.), след като заминава за Париж през 1966 г., се съдържат в други дела на Първо главно управление, става ясно още от "проучвателните" документи преди ДС да се свърже с нея, за да я използва като секретен сътрудник. 

Следва документ от оперативния работник "Любомиров" от началото на 1970 г., в който той разказва за запознанството си с Юлия Кръстева в Париж. Любомиров е нейният "водещ офицер" - човекът, който изготвя справките за срещите си с нея и поставя задачи. 

Кръстева и Любомиров се запознават в началото на 1970 г. в Париж. Връзката между двамата прави друг агент на ДС - агент "Тибо". Справка в предишни решения на комисията по досиетата показва, че това е Боян Трайков. По това време той е в Париж като кореспондент на БТА, а и един и същи офицер от ДС - о.р. Иван Божиков, фигурира и като регистратор на  "Сабина", и като офицер на "Тибо" - обстоятелство, което не е било нужно да се знае от който и да е от двамата. 

В справката от срещата Любомиров казва, че ще се постарае да поддържа контакт с Кръстева, която отдавна вече е в полезрението на ДС като потенциален агент. 

Следва документ от края на 1970 г. за проведена "вербовъчна беседа", подписан от Петров и Любомиров - първият е този, който е водил разговора, а вторият - човекът, с когото оттук нататък ще поддържа връзка. Става ясно, че Любомиров е от посолството на България в Париж.

В документа за вербовка, подготвен от служителите на ДС, се казва, че Кръстева си е спомнила за предишния разговор със служителите на ДС (преди да замине за Париж - б.а.) и е очаквала да бъде потърсена. Докладчикът обяснява, че Кръстева е казала, че е съгласна да сътрудничи, уточнени са задачите и начините, по които да се държи връзка. 

Част от оперативния документ за вербовка от ноември 1970 г., в който става ясно, че според вербовчиците Юлия Кръстева е заявила, че ще сътрудничи доброволно.

В практиката за привличане на сътрудници на ДС не е било задължително вербовката на даден агент да бъде скрепена със собственоръчно написан документ. Самото Първо главно управление пък работи по собствени инструкции - различни от тези на останалите управления на Държавна сигурност. Често пъти например на секретни сътрудници на външното разузнаване по онова време са се откривали и разработки срещу самите тях - с цел включително и прикритие. 

На следващата си среща с Любомиров, видно от справката му, той пише за Кръстева: „Разказа някои подробности за живота и проявите на френските културни среди, които оформям в отделна информация, макар да нямат особена стойност“. Този документ се появява в работното й дело. В същата справка става ясно, че агент "Сабина" е разказала пред офицера, че “малко неща научавала за прояви на българската колония”, поради липса на достатъчно време да контактува в българската общност в Париж. Тя все пак дава данни за българи, с които работи. След имената са Красимира Борозанова, която е работила в Париж за радио "София". Следва пасаж с други имена - Вълчо Вангелов, Никола Факиров, Невена Янкова:

В края на справката с червено и на ръка е разпоредено информацията за споменатите българи в Париж да бъде предадена на отдел IV.

Резолюцията за проверка на споменатите от "Сабина" хора.

Сред агентурните информации от името на "Сабина" - съдържащи се в личното и в работното й дело, няма такива, които да са писани собственоръчно. Тя е разказвала на водещия си офицер информации, а той ги е предавал по веригата, оформени като справки от срещите, се вижда още от публикуваните документи. В документ от март 1971 г. Любомиров казва, че Кръстева предпочитала на този етап да не пише справки лично и той се съгласява.

Сред документите има само една собственоръчно написана от Кръстева следа до Любомиров - картичка от Брюксел, която е запазена. 

Както се вижда, Кръстева се подписва само като Ю. в картичката, а посланието й завършва с лозунга: Vive le pouvoir populaire (Да живее народната власт - в превод). В своя справка "Любомиров" разказва за брюкселския поздрав, а от плика, в който тя пристига до него, се разбира и истинската му фамилия - Драганов. 

В няколко справки Любомиров уточнява, че "Сабина" не се е явявала на уговорени срещи или е закъснявала за тях. В една от справките за среща, за която също е закъсняла, се говори за нейно посещение във Венеция, където се разказва за срещи със споменатите вече Красимира Борозанова и Вълчо Вангелов. Информациите, които дава, не са съществени.

Из справка от Любомиров за среща със "Сабина" от 2 юли 1971 г.

Само няколко месеца по-късно - след като "Сабина" не се е явила отново на уговорени срещи по различни причини - заетост, пътувания, забравила за срещата, заболяване на член на семейството, Любомиров пише в справка за среща от 24 ноември 1971 г. следното: 

 

Пак в този документ се казва, че агентката се е опитала да се освободи от предварително уговаряните срещи и предпочитала да се чува с водещия си офицер, когато има какво да сподели - тогава да се виждат. 

Покрай разколебаването за желанието на Кръстева да сътрудничи и констатации, че е започната да заема маоистки позиции ДС пуска проверка за самата нея, за баща й Стоян Кръстев, за съпруга й Филип Солерс, за сестра й, с която в средата на 70-те години на миналия век служители от ДС също водят разговори, които са описани. От документите за баща й става ясно, че е бил разработван от ДС в миналото, но не е установено да върши неща срещу властта и затова разработката е закрита и архивирана. 

В няколко справки става ясно, че се прокрадват съмнения за политическата ориентация на Юлия Кръстева. Говори се, че е застанала на маоистки позиции, за това влияние има и съпругът й. През 1973 година, след кореспонденция с началници от ПГУ, се взима решение връзката с агент "Сабина" да бъде прекратена, изготвена е и заключителна справка за сътрудничеството й, намираща се в личното дело. 

Заключението е, че въпреки положените усилия "Сабина" да бъде активизирана, резултати не са се получили.

Оплакване на Кръстева и заплаха за статия в "Монд"

В документите се разказва и за случай, в който Юлия Кръстева официално се е оплакала, че българската държава не издава визи за пътуване на майка й и баща й, за да я посетят в Париж. Говори се дори за "заплаха" от страна на съпруга й да напише статия в "Монд" по въпроса. Писмото на Кръстева с оплакването е запазено, както и докладна записка от Лука Драганов, зам.-началник на отдел „Консулски“ (не е изключено това да е и водещият й офицер, с оглед на съвпадението на фамилията с тази от плика на картичката от Брюксел - б.р.) до зам.-министъра на външните работи Живко Попов. От последния документ се разбира, че Драганов се е срещнал с Кръстева в Париж.

„Заявих на Кръстева, че България няма да коленичи пред заплахата, че съпругът ѝ ще напише статия против нашата страна и че не е достойно за една българка да се отплаща така на Родината си. Допълних, че имаме евентуално и с какво да отговорим, тъй като сестра ѝ стои вече четири години във Франция и иска продължение на паспорта с още три години. Кръстева обясни, че нямали намерение да заплашват България, но съпругът ѝ не можел да разбере как след всичко казано в Хелзинки да не се разрешава на двама възрастни родители да видят внучето си. И в яда си казал, че ще напише за това в „Монд“.

Случаят със "заплахата", проблема с визите на родителите й и т.н. е от 1975 г. - след като ДС уж решава да не използва повече "Сабина" през 1973 г. 

Темата стига лично до Любен Гоцев - по това време зам.-началник на ПГУ. ДС в крайна сметка решава да не се намесва, че интересът на службата е "Сабина" "да не се сърди, а да помага", да се уреди въпросът с пътуването на родителите й, а нещатният оперативен работник (НОР) "Митко" да поиска от нея съдействие по конкретна работа на ДС в замяна. Инструктажът на "Митко" се поема лично от Гоцев.

От същия документ, писан на ръка, става ясно още, че към средата на 1976 г. делото "Сабина" не е свалено в архив, въпреки че през 1973 г. е взето решение формално повече да не се използва секретен сътрудник "Сабина".

Кои са агентите на ДС, докладвали за Юлия Кръстева

Личното дело на Юлия Кръстева е запазило и данни от агенти на Държавна сигурност за нея самата. Една от справките е от агент "Красимир", за когото става ясно, че е неин състудент от София. Неговото донесение е заради проверките срещу Кръстева, а той самият е агент на ДС в Стара Загора. Той не бил виждал Кръстева, откакто заминава за Париж, а след това има среща с нея във френската столица през 1971 г. Тогава Кръстева се държала с него високомерно.

Трудно е да се установи кой е състудентът зад псевдонима "Красимир". В архива на ДС за публичните личности с досие има поет и писател с този агентурен псевдоним - Анго Боянов, но той е вербуван през 1981 г. от Държавна сигурност, според решението на комисията по досиетата, в което фигурира името му. Агент "Красимир" хвали качествата и работата на Юлия Кръстева, но заявява и че била "егоизтична", макар и извънрено работоспособна.

Агент "Венцеслав" също пише за Кръстева през 1973 г., след като се среща с нея. От докладната става ясно, че двамата са работили заедно в "Народна младеж". Справка в решенията на комисията по досиетата показва, че литературоведът Стефан Коларов е обявен за агент "Венцеслав", а биографията му показва, че е работил в "Народна младеж" в края на 60-те години на миналия век. От обширния разказ на "Венцеслав" за срещата в Париж се разбира, че Кръстева не одобрява "литературния" климат у нас и смята, че „културният живот в България за страшно еднообразен, всяко свободомислие и търсене е потискано“. В разговора им става дума за двама нейни приятели - световноизвестния философ Цветан Тодоров, който също учи в Париж и също е ученик на Ролан Барт, както и Кръстева, и Блага Димитрова, за които Кръстева казва много хубави неща. От донесението се разбира, че "Венцеслав" е получил адреса на Цветан Тодоров.

От справката може да се направи извод, че Кръстева може и да не знае, че говори с агент на ДС. Самият "Венцеслав" разказва, че като се е върнал в България на сбирка на Съюза на българските писатели поетът Николай Кънчев е бил учуден, че Кръстева се е срещнала с него, въпреки че е отказвала срещи с други хора.

Донесението на "Венцеслав" не е и първият случай, в който името на Блага Димитрова попада в личното дело "Сабина". В досието се съдържа извадка от писмо на Димитрова до Йордан Василев. 

Справка за Кръстева, подписана от НОР (Нещатен оперативен работник) Димитров, от 1975 г. също разказва за своя среща с Юлия Кръстева с доста крайни думи: „В средата обаче, в която се движи и работи освен, че се смята за „върха на френския интелектуален елит“ (близка е напр. с Жан Пол Сартр), също така е овладяна и от някои перверзности (лесбийство, хомосексуализъм) и наркомания“. От документа се разбира, че това не е първата среща помежду им - предишната е била през 1973 г. Става ясно, че самият НОР "Димитров" е от писателски среди. Но няма податка, макар и косвена, кой може да стои зад агентурното име. 

По Кръстева работят още сътрудници на ДС "Кръстев", "Антонов", "Иван Петров".

"Кръстев" е сред най-активните. Вероятно става дума за журналиста Владимир Костов - вербуван от ДС през 1966 г., става разузнавач и стига до висок чин. И той е работил в печатния орган на ЦК на ДКМС "Народна младеж", както и Кръстева, а след това и в БНТ като международен кореспондент. Той е сред хората от ДС, които изменят на комунистическите служби и през 1978 г. оцелява в покушение срещу него в парижкото метро. Това става само 12 дни преди убийството на писателя Георги Марков, а в тялото на Костов е намерена капсула с бавнодействаща рицинова отрова. Капсулата обаче не се разбива и журналистът оцелява. 

Срещу "Кръстев" започва разработка "Юда".

Зад останалите псевдоними не се знае кои са истинските имена. Контактът с Кръстева продължава няколко години, след като е взето решението досието "Сабина" да бъде прекратено и архивирано.

Работното дело - Франция, Китай, Мароко

Работното дело на "Сабина" съдържа справките по поставените й въпроси, подписани от "Любомиров". Те са на следните теми:

"Нездрави настроения и прояви на политически и културни дейци на Франция" - две информации, засягащи Френската комунистическа партия, както и отношението в Париж към събитията в Чехословакия от 1968 г. и след това. Друга информация е "Прояви на френската културна общественост", а следващата - "Усилия на Франция да разшири своето влияние в Арабските страни" - посветена на пътуване до Кувейт, свързано с Палестинския въпрос. Има и документ, озаглавен "Палестински съпротивителни организации", както и такъв за дейността на Палестинския национален фронт във Франция. Налични са и справки Мароканската прогресивна организация във Франция, както и за прокитайските настроения. Агент "Сабина" е докладвала и за промени във френски издания.  

Всички контролни листове за оценка на данните от секретния сътрудник показват, че информациите, които са предадени, са неценни или малоценни и често пъти неизползвани в последствие от Държавна сигурност, макар че някои от тях осветляват събития. Част от данните били по достъпни източници, а други - недостатъчно изчерпателни. Но пък са оценени като достоверни. Казва се, че на източника им може да се вярва.

Запазено е и факсимиле от в. "Льо Монд", в което Юлия Кръстева, заедно с други френски интелектуалци, начело със Сарт, се е подписала срещу случващото се в Чехословакия. Ето и най-интересният документ от работното дело:

 

 

Коментари

Красимир Кабакчиев's picture
Красимир Кабакчиев
Красимир Кабакчиев

Милиони вопли на български завистници, злобари и некадърници

Завижда Бг-плебсът на една жена, която просто отишла в Париж и работила там. Като филолог - нещо винаги недобре платено. Обаче голяма работа е да живееш в Париж, ами да. Щото има банани. А за Бг-маймуните няма банани. Как Бг-маймуните са оживели 50 г. без банани? Мистерия, достойна за проучване в науката.
Завижда Бг-плебсът на една жена, която постигнала успехи. Ако не беше Кръстева, а чистачка в хотел, щяха да вдигнат рамене, нямаше да реват кански от завист и злоба. Нищо, че дали е омаскарена чистачка или е омаскарен учен - няма никакво значение. Абсолютно еднакво варварско е и в двата случая. Ако беше чистачка, по същия начин щях да бъде бесен срещу Бг-плебса.
Злобее Бг-плебсът за това, че една жена е метнала комунистическите диваци от ДС. Гнусно! Много гнусно!
Нещастници, злобари, завистници - и тук-там някой нормален ...
Insider Insider's picture
Insider Insider
insider

Добре бе, аристократ!

Търновски университет - почти Харвард. И да - чистачката отговаря само пред собствената си съвест, а Юлия Кръстева има такава известност, че не може да си позволи заради личния комфорт да се продава на ДС, дори нищо особено да не е казала. Нейната позиция на интелигент е висок залог. Тя не компрометира само себе си, а всички свои сънародници и колеги. А бананите нали знаеш къде да ги положиш?
Красимир Кабакчиев's picture
Красимир Кабакчиев
Красимир Кабакчиев

Кратко есе, и дори нещо като научна творба

Кратко есе, и дори нещо като научна творба, посветена на една голяма загадка в науката, а именно:
Как едно стадо маймуни оживя петдесет години без банани?
Живяло едно време в една джунгла голямо стадо маймуни, няколко милиона екземпляра. Били много чевръсти. Щом някоя маймуна оставяла собствения си банан без надзор, най-близката до нея веднага го сгепвала, обелвала и глътвала. Как реагирала ощетената маймуна? Много просто. Почвала да наблюдава другата съседка. Щом другата съседка оставела собствения си банан без надзор, нашата моментално го сгепвала, обелвала и глътвала. Живели така дълго и безметежно стадото няколко милиона маймуни. Но един ден били нападнати внезапно от друго стадо маймуни, червени. Червените маймуни откраднали всичките банани от нашите маймуни, и им заповядали: “Повече никакви банани няма да ядете!”
В новото много тежко и безбананно време понякога някоя клета маймуна не издържала на глада. Скоквала и избягвала в съседната джунгла. В съседната джунгла имало банани, и нашата по цял ден си ги плюскала. Това срещало огромна неприязън от страна на маймуните без банани. Гледали те през пролуките в джунглата как бившата им другарка от сутрин до вечер гълта банани, и очите им се пълнели със сълзи от завист и злоба.
Но как да живее и да оживее стадото маймуни без банани? Как? Как? Как?
Един ден се светнали. Докато гледали как бившата им другарка от сутрин до вечер плюска банани и очите им се пълнели със сълзи на завист и злоба, се сетили да … събират сълзите. Сълзите злоба и завист се оказали много хранителни. Почнали да ги консумират систематично. И не само това, ами даже си правели консерви от тях. Слагали си консервите в мазетата и си хапвали хранителни сълзи злоба и завист и през зимата.
По този начин стадото маймуни оживяло без банани. Цели петдесет години. Накрая било спасено от друго стадо маймуни - сини, много правилни. Дошли сините правилни маймуни и възстановили правото на банани на нашите маймуни. И сега нашите маймуни отново имат банани. Отново си ги попосгепват една от друга - щото то си е в природата на маймуните да сгепват неща - и си плюскат банани от сутрин до вечер.
И абсолютно нищо друго не ги интересува.
Че то от какво друго да се интересува една маймуна, освен от банани?

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли съживяването на проекта за АЕЦ „Белене“?