Ad Config - Website header

 

Article_top

Местен лидер на БСП в Бургас казва в националния ефир, че обвиненият в укривателство на Митьо Очите общински съветник Бенчо Бенчев е дарител на партията: „Дали са били 20, 30 или 50 (хиляди лева) не мога да ви кажа, но е помагал, води се отчетност“. В публичния регистър с дарителите на партиите обаче такъв факт не е отразен. Националното ръководство на БСП също официално отрича подобно дарение. После обаче се обажда и самият Бенчев: „Да, спонсорирал съм с пари БСП. Много повече от това, което се говори. Щом не могат да кажат точно колко съм дал, значи има черна каса”.

Не е изключено всички в тази история да казват истината – и в местната организация да са постъпвали такива дарения, и в официалните отчети това да не е отразено, а и самият дарител да е давал повече, отколкото са стигали до местната партийна каса. Най-вероятно тази история ще приключи без да научим нещо повече, защото всичко е ясно – да, така се финансират предизборните кампании в България и има много прости обяснения защо е точно така. Първо, правилата са писани за някаква идеална ситуация, не отчитат реалността и „плачат“ да бъдат прескачани. И второ, нарушаването на правилата не води до никакви последици – доказано е.

Законът срещу реалността

Изборният кодекс ограничава финансирането на партиите – и като размер, и като произход. Не може на избори за парламент разходите на една партия да надвишават 3 милиона лева. Не може на местни избори кампанията да струва повече от 8 милиона за цялата страна, като в тези пари трябва да се вместят кампаниите за кметове и съветници във всичките 265 общини. В рамките на тези пари, не може и разходите за кампанията за един съветник да надвишават 5 хиляди лева. Сега си представете един кандидат-съветник, който призовава избирателите да гласуват за него с преференция и за целта „украси“ града с билбордове. Ясно е, че няма да стигнат 5 хиляди лева. Разходите на големите партии често са повече от лимита и затова част от парите изобщо не се отчитат – това е т.нар. черна каса.

Законът разрешава дарения само от физически лица, но не и от фирми. Пари обаче обикновено се генерират от икономическа дейност, която се осъществява от юридически лица. Затова даренията от бизнеса, каквито са повечето дарения, се налага да „се разхвърлят“ на физически лица, които да ги внесат официално в партийната каса. Всеки може да знае, че в града Х фирмата Y спонсорира кампанията на кмета, но това няма как да присъства някъде черно на бяло. Има и още ограничения – максималният размер на едно дарение от физическо лице е 10 хиляди лева. Когато някой реши да подпомогне нечия предизборна кампания с по-голяма сума, тези пари се разпределят на необходимия брой хора, за да бъде спазен законът. Когато няма на разположение подставени дарители – отиват направо в черната каса. Вероятно законодателят е приел ограниченията с добри намерения, но практиката сочи, че твърде често те са неприложими и партиите заобикалят закона.

Никакви санкции

Емблематична е кампанията на „България без цензура, ЗНС, ВМРО и Гергьовден” за европейските избори през 2014 г. По думите на прокурори по делото „КТБ“, фалиралата банка е спонсорирала тази кампания с „25-30 милиона“. Разходите тогава наистина бяха впечатляващи, но официално отчетените бяха само 1 милион и 200 хиляди лева. Малкото отчетени пари са били транспортирани посред нощ от банката в колите на притежаваната от Цветан Василев ТВ7, след което масово са записвани еднакви дарения – днес, например, десет човека в едно село даряват по 1000 лева, утре в съседното село други 15 души даряват по 10 хиляди лева и т.н.

Твърде често записаните като дарители изобщо не подозират за тази своя щедрост, а телевизиите показаха достатъчно хора, които през живота си не са виждали 10 хиляди лева накуп, но според регистъра са дарили точно толкова на Бареков.

След толкова много свидетелства за масови нарушения, прокуратурата обяви, че проверява сигналите. И толкова. Резултат няма, няма и санкции за нарушителите. Така една очевидно престъпна кампания остана без последствия. Затова никой не трябва да се учудва защо финансирането на предизборните кампании продължава да става точно по този начин. На теория законодателят е забранил дарения от фирми и е ограничил размера, но това не може да спре бизнеса да подкрепя фаворитите. Забранил е и анонимните дарения, но това не може да принуди някоя фирма да излезе на светло, когато подпомага по-малка опозиционна партия, защото ще ѝ бъде „напомнено“ от институциите да не го прави повече. Нито законът има връзка с реалността, нито някой следи ефективно за спазването му. Защо тогава партиите да се съобразяват?

Дойче веле.

 

Местен лидер на БСП в Бургас казва в националния ефир, че обвиненият в укривателство на Митьо Очите общински съветник Бенчо Бенчев е дарител на партията: „Дали са били 20, 30 или 50 (хиляди лева) не мога да ви кажа, но е помагал, води се отчетност“. В публичния регистър с дарителите на партиите обаче такъв факт не е отразен. Националното ръководство на БСП също официално отрича подобно дарение. После обаче се обажда и самият Бенчев: „Да, спонсорирал съм с пари БСП. Много повече от това, което се говори. Щом не могат да кажат точно колко съм дал, значи има черна каса”.

Не е изключено всички в тази история да казват истината – и в местната организация да са постъпвали такива дарения, и в официалните отчети това да не е отразено, а и самият дарител да е давал повече, отколкото са стигали до местната партийна каса. Най-вероятно тази история ще приключи без да научим нещо повече, защото всичко е ясно – да, така се финансират предизборните кампании в България и има много прости обяснения защо е точно така. Първо, правилата са писани за някаква идеална ситуация, не отчитат реалността и „плачат“ да бъдат прескачани. И второ, нарушаването на правилата не води до никакви последици – доказано е.

Законът срещу реалността

Изборният кодекс ограничава финансирането на партиите – и като размер, и като произход. Не може на избори за парламент разходите на една партия да надвишават 3 милиона лева. Не може на местни избори кампанията да струва повече от 8 милиона за цялата страна, като в тези пари трябва да се вместят кампаниите за кметове и съветници във всичките 265 общини. В рамките на тези пари, не може и разходите за кампанията за един съветник да надвишават 5 хиляди лева. Сега си представете един кандидат-съветник, който призовава избирателите да гласуват за него с преференция и за целта „украси“ града с билбордове. Ясно е, че няма да стигнат 5 хиляди лева. Разходите на големите партии често са повече от лимита и затова част от парите изобщо не се отчитат – това е т.нар. черна каса.

Законът разрешава дарения само от физически лица, но не и от фирми. Пари обаче обикновено се генерират от икономическа дейност, която се осъществява от юридически лица. Затова даренията от бизнеса, каквито са повечето дарения, се налага да „се разхвърлят“ на физически лица, които да ги внесат официално в партийната каса. Всеки може да знае, че в града Х фирмата Y спонсорира кампанията на кмета, но това няма как да присъства някъде черно на бяло. Има и още ограничения – максималният размер на едно дарение от физическо лице е 10 хиляди лева. Когато някой реши да подпомогне нечия предизборна кампания с по-голяма сума, тези пари се разпределят на необходимия брой хора, за да бъде спазен законът. Когато няма на разположение подставени дарители – отиват направо в черната каса. Вероятно законодателят е приел ограниченията с добри намерения, но практиката сочи, че твърде често те са неприложими и партиите заобикалят закона.

Никакви санкции

Емблематична е кампанията на „България без цензура, ЗНС, ВМРО и Гергьовден” за европейските избори през 2014 г. По думите на прокурори по делото „КТБ“, фалиралата банка е спонсорирала тази кампания с „25-30 милиона“. Разходите тогава наистина бяха впечатляващи, но официално отчетените бяха само 1 милион и 200 хиляди лева. Малкото отчетени пари са били транспортирани посред нощ от банката в колите на притежаваната от Цветан Василев ТВ7, след което масово са записвани еднакви дарения – днес, например, десет човека в едно село даряват по 1000 лева, утре в съседното село други 15 души даряват по 10 хиляди лева и т.н.

Твърде често записаните като дарители изобщо не подозират за тази своя щедрост, а телевизиите показаха достатъчно хора, които през живота си не са виждали 10 хиляди лева накуп, но според регистъра са дарили точно толкова на Бареков.

След толкова много свидетелства за масови нарушения, прокуратурата обяви, че проверява сигналите. И толкова. Резултат няма, няма и санкции за нарушителите. Така една очевидно престъпна кампания остана без последствия. Затова никой не трябва да се учудва защо финансирането на предизборните кампании продължава да става точно по този начин. На теория законодателят е забранил дарения от фирми и е ограничил размера, но това не може да спре бизнеса да подкрепя фаворитите. Забранил е и анонимните дарения, но това не може да принуди някоя фирма да излезе на светло, когато подпомага по-малка опозиционна партия, защото ще ѝ бъде „напомнено“ от институциите да не го прави повече. Нито законът има връзка с реалността, нито някой следи ефективно за спазването му. Защо тогава партиите да се съобразяват?

Дойче веле.

Коментари

Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

МНОГО СЪКРАТЕН ВАРИАНТ..

Що ли е прескочена една Елена и фондацийката и УЖ за България.. Пък после мъжа и си имаше и кабинет в КТБ... Или това, публикувано на 13 МАРТ 2012-та год:
" Което ме подсеща… „Парите от скъпите лекарства не отиват в ГЕРБ. Заклевам се - да пукна, ако тези пари са отивали в черна каса на ГЕРБ". Обаче в „Стандарт” така го разказват, че едва ли не ГЕРБ изобщо нямат черна каса: „Премиерът се прекръсти и закле в ефир, че ГЕРБ няма черна каса, в която да са влизали част от завишените цени на лекарства.”
Според нас премиерът се кле, че парите от горницата на лекарствата не са отивали в черната каса, а не че изобщо няма черна каса. Кой няма черна каса? Хелмут Кол, който след Бисмарк най-дълго е бил канцлер на Германия, "Почетен гражданин на Европа", си отиде заради черна каса. Ами Ширак във Франция, ами Бетино Кракси в Италия… Та ГЕРБ ще измисли безкасово управление! Айде, бе, не сме чак пък толкова залюхани!
Основният проблем с черната каса на ГЕРБ е високата степен на централизация. Хората, които имат достъп до нея, „се броят на пръстите на едната ръка на невнимателен дърводелец”. (Л. Станев) Което действа демобилизиращо на останалите. Щото каузата е хубаво нещо, но, ако пада и некой лев, е още по-хубаво… А като не пада, някои почват да се изнервят."
Insider Insider's picture
Insider Insider
insider

Мартине, макар да не ти се вярва - сто пъти повторената лъжа

не става истина. За разлика от всякакви Бенчовци, Барековци и други червени остатъчни продукти, Костов и фондацията на Елена Костова бяха проверявани до дупка и нищо не откриха. Ако бяха открили щеше да има публично арестуване с пранги на ръцете и краката - на какво наскоро станахме свидетели. Но НЯМА злоупотреби. Има личен влог от 20 хил. лева в КТБ и НИКАКЪВ кабинет. А за проверките г-н Бедров не е съвсем справедлив. На дарителите на Да, България и ДСБ (сега, обединени като Демократична България) редовно се правят проверки. И не само това, ами фирмите на дарителите ги спукват от данъчни инспекции докато най-накрая собствениците се откажат да дават дарения. Така беше от самото начало на ДСБ. Сиреч законът се прилага, но има избирателност в прилагането му и за някои той работи дори повече отколкото е нужно.
Наака Швили's picture
Наака Швили
naakashvili

Хахаха...

"бяха проверявани до дупка и нищо не откриха"

Кога "бяха проверявани" и от кого май сте позарабавили? Имаше един такъв Никола Филчев, с брадвата, назначен от същите тия проверяващи, за да им пази гърбовете.

И ги опази... И се създаде моделът, на който днес викате "Цацаров".
Insider Insider's picture
Insider Insider
insider

Очевидно не следиш темата

След Филчев многократно се повдигаше този въпрос и той беше официално решен. Съобщението се появи на 17 страница в дъното и за разлика от гръмките заглавия за недоказаните престъпления - никой не го прочете и не разбра.
Наака Швили's picture
Наака Швили
naakashvili

Айде стига с тия детски лъжи.

Първото голямо престъпление на Мавъра беше аферата "Сапио", с която той открадна, извинявам се, "спести" едни там немалко милиони от данъци.

Тогава не само имаше анкетна комисия на НС с решение за злоупотребите, ами дори Татарчев беше събрал материал за дело срещу Костов. Дело, което беше погребано по време на Костовия кабинет.

И така нататък.
Insider Insider's picture
Insider Insider
insider

Костов

"още докато е министър на финансите, започва съдебно дело срещу Фондация „Сапио“, с което имуществото на фондацията е запорирано и митниците си възстановяват нанесените им щети. Ясен Златков (извършителят) емигрира в Съединените американски щати .... "
Наака Швили's picture
Наака Швили
naakashvili

Разбира се, че Костов се опита да замете следите.

Приказката по-горе, за "възстановените щети", която е цитирана от Педивкията, където вероятно е написана от някой десебар на заплата при г-н Мавъра, избирателно пропуска да ни каже по кое време се случва това чудодейно "възстановяване". Да уточним, че то се случва по времето, когато крадлив Иван царуваше в МФ на първия "демокрадтичен" кабинет - този на Фил Кенеди.

Само че парламентарното разследване и това на Татарчев, които откриха реалния размер на злоупотребите и загубите след "възстановяването", се проведоха след като Костов си замина от финансовото министерство и преди да се върне като премиер.

Второто покриване - на резултатите на парламентарната анкетна комисия и на тези на проверката на Татарчев и на препоръката да се заведе дело - се случиха след 1997-а.

Та, лесно се вижда кой лъже ;)
д-р Петрoff's picture
д-р Петрoff
д-р Петрoff

Даренията на Бенчо са като

даренията на Гергов. Официално, всеки член на семейството на Гергов е дал по 10 000 лв. Има ли наивник, друг освен данъчните, който да вярва в това? Те му дадоха стотици милиони, а той с 40 000 лева им отговаря.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?