Сега на мода е да се наплюе Синодът (пак). И не защото е откраднал даровете от антиминса в храма, или е забъркан в международен педофилски скандал – каквито случаи не е да няма по широкия бял свят... Или защото е изоставил живия Бог. Не. А защото зае позиция. Позиция срещу абортите, срещу безконтролното делегиране на права над институциите на бъдещето над децата на бъдещето (удивителна чувствителност и ранимост, като се има предвид колко процента доверие и вяра има същият този български коментатор на институциите си!). И защото е против някои доста натрапващи се практики, свързани с половата принадлежност на малките и инженерването й – не бих искал да затъвам в тази тема, честно...

Никога го няма в църквата, но щом е за Православието, същият този роден коментатор – след като е оправил кърменето в мола, тигърчетата Терез и Масуд и F-16 , става специалист по най-неподозирани до вчера неща. По вселенски събори, по международно право, по история на християнството. Лошо нема, дето се вика – винаги трябва точно ние, вярващите, да сме на амрбазурата – професионални събирачи на морални шамари....

Докато примерно същият този мъдър и аналитичен българин доказано вече 30 години не може да се ориентира между 4-5 кандидати как например да си избере нормален и некрадлив кмет, той дълбоко е вникнал в Божествените тайни и промисли.

Мислех тези дни. Колко щеше да е красив светът, ако...

Ако понякога просто концентрираме ума върху прости задачи. Това би била плесница, директно заплюване в лицето на злия. Защото простотата на ума парализира вискоумието като нищо друго. А високоумието - този ходещ съвременен ад, който е пръснал метастази и в най-„църковните” кръгове, прецаква всичко. То е какавидата на гордостта, която пък - когато се излюпи - като бомба отвява всичко добро. Благотворителност ли сте реализирали - няма никакво значение, църковно познание и високо богословие ли владеете - всуе е, активност за разни добри дела ли е - празна и лъжлива луминесцентна светлина от морга. Ето това постига гордостта - рожба на предоверянатето на нашия акъл.

Докато "свалянето", приземянавено на ума – струва ми се – е начин да преплуваме в този лукав век. В който всичко е толкова шантаво, че нямаме шанс да се сдобием с разсъдителност.

Преди време питат един съвременен свят старец от Атон: коя е най-важната добродетел днес. И той, без да се замисли, отговаря: разсъдителността. Трезвост и вярност на преценката - бистър духовен азимут за реалните същности на нещата, за добро и зло. Представете си само колко други дободетели съществуват: любовта (на първо място), пазенето на природата и разделното събиране на отпадъци, защита на животните, моногамията, карането на кола с батерии... Но не, този дядо Арсений казвал, че именно разсъдителността ще ни е най-важна в този век.

Без нея не можеш да се ориентираш в буламача от тези и антитези, утопии и антиутопии, мнения и контра- и реконтра мнения.... С пе'есе и последно десет.... Или казано просто: да знаеш къде си.

Отплеснах се...

Църквата въстана срещу Националната стратегия за детето, видя "експерименти"

С какво си навличат собствено гнева величав 15-те ни владици, които - парадоксално - хем имат огромна отговорност да се грижат нравствено за нацията, хем са единствените, които нямат право да се произнасят. Точно по теми, свързани с нравствеността.

Абортите? Е, как бе, братя и сестри, да си църква и да одобриш убийствата?! Която и да е църква и които и да е убийства...

Но карай - няма нищо по-лесно от това – да извадиш няколко абзаца „акценти”, за да хвърлиш камък срещу „синодалните старци” (нищо че както писахме неотдавна, средната възраст на Синода доскоро бе 58 г., т.е. – без да съм проучвал, мога да хвана бас, че имаме един  от най-младите синоди . б.р.) Ама кой ти чете до края, когато има извадени наброски....

Стигна се дотам, че да „пакетират” Светия синод с ВМРО. Сериозно ли?! С ВМРО, хора - партия, чиито лидер в същата такава бъдеща стратегия предлага безплатни, по-точно платени от държавата аборти за циганките!

Какво ни каза Синодът за някаква идентична стратегия: "Ние сме там и там, смятаме, че не са на добре нещата..." (цялото становище в оригинал може да прочетете тук). А пък отдавна е казано и друго: който има уши да слуша, нека слуша.

Много е просто -  казват какво мислят митрополитите ни. Но всъщност  - не. Само те нямат това право. Или по-точно имаха право например неотдавна, когато танцувахме от радост как отсвирили дядо ти Кирил Московски, когато отказаха да правим църковен събор, посветен на неговите проблеми в Украйна. Или когато пратиха - меко казано, младежка делегация на юбилея му. Тогава бяха куул.

Всеки друг има право на всичко в тя държава - включително Църквата на летящото спагетено чудовище, която нонстоп може да води дела, да печели, да иска да се съобразяваме с нея и всички други. Само митрополитите не могат да припомнят базинсни истини. Защото тогава са: "Алоууу, вие там къде се месите – нали има секуларизация? И изобщо за кои се мислите, че изразявате позиция?!". А ако не се обаждат, са: "Алоуу спалния вагон - я вземете се събудете, отворете очи за действителността, вижте другите църкви (най-често католическата) как са стъпили здраво на земята и как раздават супичка!"

Няма угодия, когато аудиторията иска да намести правдата според собствените си хатъри, а не схващанията и делата си да отведе при правдата. Но ние и с Господ сме така - като ни потрябва: беж за някаква услуга в църквата, и после: "Я, ако обичаш ти си се прибирай в лампата до следващото потъркване, когато ще сме на зор..."

Последно - какво смятам:

Да сме по-несложни и смирени. Простотата на ума – вярвам – е много близка роднина на чистотата на ума. Която, ако някой ден случайно си възстановим, ще ни отведе до чистота на сърцето... Не хуманността, не добрите обноски - а именно това са добродетелите, които сме изгубили най-най-отчайващо, смазвайки ги под купчини обществени шлаки, предразсъдъци и лицемерие.

А дали са „блажени чистите по сърце”... мисля, че също всички знаем – всеки има поне по един такъв приятел.