Финансови стимули за раждане и отглеждане на второ дете в семейството е планирало правителството през следващата 2016 година. Родителите, които положат усилия за борба с демографската криза в страната, ще бъдат възнаградени с 600 лв. за раждане на второ дете. Еднократната помощ за близнаци е цели 2 400 лв., а майките-студентки ще бъдат "мотивирани" да раждат вместо да учат с по 2 880 лева. Отделно са предвидени целеви помощи за ученици, безплатен транспорт и редица други мерки, осигуряващи по-благоприятни условия за отглеждане на ново поколение.

Мерките са включени в плана за действие, с който правителството ще започне изпълнението на Актуализираната стратегия за демографско развитие на населението до 2030 година, разработена от социалното министерство. Планът беше одобрен на последното заседание на Съвета по демографска политика, а стратегията ще бъде внесена за разглеждане в Министерския съвет идната сряда.

За да имат условия семействата да отглеждат повече от едно дете, догодина ще бъдат въведени данъчни облекчения и безплатни медицински грижи за бременните жени. Работещите родители ще могат да намаляват сумата, върху която се изчисляват годишните им данъци, с 200 лв., когато са с едно дете, и с 400 лв., когато са с две. Отделно Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса са планирали допълнително 5 млн. лв. за здравното обслужване на родилки и бременни жени, както и над 16 млн. лв. за профилактика на подрастващите.

С проблемите на демографската криза ще бъдат ангажирани дори работодеталите, които ще бъдат стимулирани да наемат самотни родители и майки с деца до 5 годишна възраст. Всичко това би трябвало да убеди двойките да сключват брак и да отглеждат децата си в семейна среда.

Любопитен факт е, че подобряването на стандарта и качеството на живот ще се осъществяват не чрез повишаване на доходите, а чрез профилактични прегледи, физиотерапия и лечение по основния здравен пакет, заплащан с публични средства. С общо 21,6 млн. лв. за различни медицински издлия ще бъде осигурен "качествен и достоен живот на пациентите". За увеличаване на средната продължителност на живота са предвидени 39 млн. лв. за диспансерно наблюдение на болните с онкологични, кожни и психични заболявания, както и още 80 млн. лв. за импланти. Смъртността от друга страна ще намалее, благодарение на отделените 23,8 млн. лв. за диагностика и още 729 млн. лв. за лекарства.

В плана са предвидени и мерки за подобряване на околната среда. По-чист въздух и вода за по-здраво население ще бъдат осигурени чрез общински инсталации за обработка на отпадъци, закриване на незаконните сметища, подобряване на ВиК мрежите, мониторинг на почвите и създаване на регистър със замърсени зони и условия за събиране на опасни отпадъци от домакинствата.

Междувременно МВР ще бъде стимулирано да брои вътрешната и външна миграция. Ще бъде уточнен точният брой на хората с български произход, а електронен регистър ще следи какви хора напускат страната (по възраст, семейно положение, образование и професия). За да се чувства добре родната диаспора зад граница, ще бъдат провеждани различни конкурси, семинари и кампании, а българите у нас ще се запознават с нравите, обичаите, културата и проблемите на пристигащите от чужбина имигранти.

Младите ще бъдат стимулирани да остават в България с всевъзможни трудови борси и платени стажове. С пари от държавния бюджет ще бъде осигурена работа на поне 14 000 безработни лица до 29 г., а на други 46 000 студенти ще бъдат осигурена практика в реална работна среда. Бизнесът ще бъде насърчаван да наема млади хора, а на желаещите да учат ще бъдат осигуряваи стипендии. 

 

По данни на НСИ към 31 декември 2014 г. населението на България е 7 202198 души, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз1 и нарежда страната на 16-о място по брой на населението непосредствено след Австрия (8 507 хил. души) и преди Дания (5 627 хил. души). За разлика от двете държави, чието население нараства обаче, населението в България продължава да намалява.

Като положителни тенденции през 2014 г. могат да се отбележат увеличаването на броя на живородените деца и нарастващата средна продължителност на живота на населението.

През 2014 г. в страната са регистрирани 68 083 родени деца, като от тях 67 585 (99.3%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените се увеличава с 1 007 деца, или с 1.5%.

Средната продължителност на предстоящия живот по данни на НСИ общо за населението на страната, изчислена за периода 2012-2014 г., е 74.7 години и спрямо предходния период тя се увеличава с 0.2 години.

Средната продължителност на живота при мъжете е 71.2 години, докато при жените е със 7.1 години по-висока - 78.3 години. Средната продължителност на предстоящия живот е с 2.7 години по-висока за населението в градовете (75.5 години) отколкото за населението в селата (72.8 години).

Броят на жените във фертилна възраст намалява, но коефициентът на плодовитост се запазва, което означава, че занапред може да се работи върху това една жена да ражда повече от едно дете.

Ежегодно абортите съставляват почти половината от живородените деца. През 2014 г. общият брояй на абортите е 28 145 при 68 083 раждания. От всички извършени аборти 2 735 са по медицински причини; 8 898 аборти са спонтанни; 16 517 са по желание, а 3 са класифицирани като „други видове“.

Шест са водещите болестни фактори и причини за умиранията за последните осем години, чието регулиране изисква предприемане на сериозни превантивни профилактични здравни дейности:

- Болести на органите на кръвообращението

- Новообразувания

- Болести на дихателната система

- Болести на храносмилателната система

- Външни причини за заболеваемост и смъртност

- Симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания, некласифицирани другаде (R00-R99).