Русия е уникална не само със своята най-голяма територия на планетата, не само със своята революция от 1917 г., но и с това, че в продължение на няколко поколения тя живее с войната. Великата отечествена, която отнесе повече от десет милиона живота на съветски граждани, нанесе тежка психологическа травма на всички народи, живеещи на територията на тази огромна страна. От началото на 70-те години на миналия век властта започна умишлено да спекулира с трагедията от тази война.

„Нападнаха ни, искаха да ни унищожат... И сега също искат да ни унищожат...“ Тази теза постоянно се насаждаше от официалната съветска пропаганда в годините на студената война.

В съвременна Русия тази пропаганда се превърна във фарс, доколкото към „ветерани от войната“ бяха приравнени хора, родени едва ли не след нея! Но милитаристичната психоза обхвана обществото. Възпитателите и учителите внушават мисълта за заплаха от съседните страни и на първо място от Съединените щати дори у децата в детските градини и в първите училищни класове.

Не са много страните по света, в които ще видите деца от предучилищна възраст облечени във военни униформи и с макети на оръжия в ръце. И със сигурностт в никоя друга държава няма да видите автомобили с надписи „Към Берлин!“ И в никоя друга страна по света няма да построят точно копие на Райхстага, за да могат младежки военизирани организации да тренират как да щурмуват сградата.

Минаха седем десетилетия от края на Великата отечествена, но впечатлението е, че войната е свършила едва преди няколко години.

Защо се случва всичко това?

Изводът е такъв: Русия не може да живее без война. Този оформящ се начин на живот може да е заплаха за цялото човечество, доколкото населението на огромната страна разсъждава в милитаристични категории. Властта умишлено поддържа тези настроения и насажда у гражданите неприязън към другите страни и народи.

Тези тенденции многократно се усилиха в периода на управлението на Путин: руската власт не може да си представи живот без война.

Представете си за секунда, че няма никакъв конфликт в Източна Украйна, че Крим е украински, че в Сирия ги няма Асад и руските войски, че Южна Осетия отново е в Грузия. За какво ще говорят тогава главните пропагандатори на властта от екраните на основните телевизии?

За това колко лошо се живее и работи в Самара? За това, че „Газпром“ унищожава екологията в Сибир? За това, че чиновниците живеят по-добре от учените и артистите?

Та нали тогава няма да се разминем с народния бунт и всички „верноподаници“ ще минат под ножа. Днес Кремъл не може да живее без война и един ден! Войната е единственият начин за продължаване на властта.

Ние нямаме представа кога ще свърши този кошмар, но едно е ясно – страната не може безкрайно да живее в състояние на милитаризъм. За това са нужни големи пари, а те имат свойството да свършват. Нужни са и човешки ресурси, а те също се топят.

Войната е зло, абсолютното зло. В Съединените щати също не живеят ангели, но американското общество е способно да въздейства на „ястребите“ във властта. Войната във Виетнам бе спряна от мащабни протестни акции. След войната в Ирак мнозина във Вашингтон се замислиха за целесъобразността на военната намеса зад граница.

Кремъл не пропусна да се възползва от това, смятайки, че сега е негов ред да проведе „дипломацията на канонерките“. Афганистанският опит не научи на нищо днешното ръководство на страната, макар да е очевидно, че Русия днес не е в състояние да диктува свои условия чрез военно присъствие. Тази тактика остана в миналото, а настоящето е толкова безизходно, че няма никакъв шанс да прекъснем милитаристичния плам.

До какво може да доведе това? До разпада на страната на няколко държави. При това не е изключено, че някои от тези държави ще се окажат под външно управление, както Германия след Втората световна война. Това е най-безкръвният вариант. Никой няма да допусне Трета световна, а и Русия не е в състояние да воюва с целия свят.

След украинската революция през 2014 г. милитаризацията на страната достигна своя апогей. Властта забрави за това, че съществуват култура, наука и безкрайно много социални проблеми. Всичко това остана на заден план, само защото Киев бил „нападнал“ Източна Украйна, а сирийският режим започна безпощадна война срещу собствената си опозиция.

---

* Герман Обухов е основател и координатор на международната антипутинска коалиция „Стоп на фашизма в Русия“. Коментарът му е публикуван в сайта на Радио „Свобода“, откъдето го препечатваме. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.