На 12 декември 1951 г. са изпълнени смъртните присъди на 10 горяни от отряд "Георги Бенковски", който е действал в Сливен. Сред тях е и командирът на отряда Георги Маринов Стоянов-Търпанов, популярен и като Бенковски. Другите четници са: Иван Спасов Христов, Паскал Петров, Димо Ванчев, Борис Рачев, Митьо Ганев Митев, Митьо Славов, Жельо Господинов, Петко Минков, Кольо Вълев и Диньо Иванов.

Отрядът е разбит няколко месеца по-рано, като акцията се ръководи лично от Вълко Червенков, генерален секретар на ЦК на БКП и министър-председател.

Дори днес за горянското движение се знае твърде малко. Хронологически това е първата обществена съпротива срещу наложената от СССР след Втората световна война тоталитарна власт в Източна Европа. Горянството е въоръжена съпротива срещу комунистическата власт, дошла у нас след военен преврат с помощта на Червената армия на 9 септември 1944 г. Тази съпротива продължава повече от 10 години - от 1945 до 1958 г.  Кулминацията й е в периода 1952-1953 г., когато горяните са били 3130 души, включени в близо 160 чети, голяма част от които са избити от комунистическата власт

Далеч по-известните и у нас, и по света бунтове в Унгария са през 1956 г., а Пражката пролет е през 1968 г. Трябва да се отбележи, че горянското движение е съществувало още от най-мрачните сталински времена, докато събитията в Унгария и Чехословакия са доста след това. Освен това България не е можела да разчита на подкрепа от католическата църква. Географското й положение също затруднява търсенето на подкрепа или дори симпатия от западните страни.

През последните години властта у нас все пак се сети да почете горяните. В края на миналата година правителството предложи на президента посмъртното удостояване с орден "За гражданска заслуга" на 30 командири на горянски отряди и на самостоятелни бойци за големите им заслуги за развитието и укрепването на гражданското общество, демократичните институции и за защитата на човешките права и свободи.