Светът е разделен вече не само на бедност и богатство, на мир и война, на демокрация и диктатура. Още една разделителна линия бе показана тези дни със снимки в интернет, към които човек не може да остане безразличен. На тях сирийски деца държат рисунка на покемон, а под него надпис „Аз съм в подножието на Идлиб, елате и ме спасете“. 

Докато една част от света – вече не само деца и не само млади хора – търчи по улиците и парковете на големите градове да лови със смартфона си въображаемите същества покемони, на други места реални хора очакват да бъдат забелязани и спасени.

Светът вече е разделен и на виртуален срещу реален. Ако сме търсили видима емблема на тревогата си, че технологията изпреварва човещината, то това са тези снимки. Толкова очевиден символ, колкото „Чернобил“  и „Чалънджър“  бяха за това, че когато технологията и човекът не са на една висота, жертва стават хората.