БСП води с около 2% пред ГЕРБ, ако парламентарните избори се провежат днес - двете формации биха получили съответно 26 и 24 на сто от гласовете на всички анкетирани. На този етап обаче не може да се направи сигурна прогноза кой би бил наистина победителят във вота на 26 март. В класацията следват "Обединените патриоти" с подкрепа от 7,2%, ДПС с 5,7% и формацията на Веселин Марешки - "Воля", която би получила 4,3% от вота.

Това показват данните от проучване на социологическата агенция "Афис", публикувани днес. Изследването е направено на старта на предизборната кампания в периода 23-27 февруари.

Според "Афис" има още две формации със спорни, но не пренебрежими шансове за прескочат 4-процентовата бариера за влизане в Народното събрание - са коалициите "Реформаторски блок - Глас народен" и "АБВ - Движение 21". Те получават съответно 3,8% и 2,8% подкрепа. 

"Останалите участници, между които „Да, България“ (1.1%), „ДОСТ – НПСД“ (07%), „Нова република“ (0.6%) и прочие сборно получават подкрепата на 6.2% от избирателите.", твърдят от "Афис".

Според анализа на социолозите която и от двете основни партии да получи повече гласове, ще е трудно съставянето на парламентарно мнозинство.

"БСП и ГЕРБ ще разполагат с приблизително по около 35% от местата в новия парламент, а останалите 30% ще бъдат поделени  от влезлите по-малки партии (...) Нито една от по-малките парламентарни групи обаче няма да може да добави недостигащите около 15%, за да осигури двойна коалиция за пълно мнозинство с една от двете водещи политически сили. Така че към датата на изследването (края на февруари) се очертава възможност само за тройна коалиция с център, сформиран било около БСП, било около ГЕРБ.", пишат от агенцията в коментара към данните си. 

Според данните на агенцията дори и да съществува опция "голяма коалиция“ между ГЕРБ и БСП след изборите, това се подкрепя от едва 9% от избирателите. За сметка на това 29% от анкетираните предпочитат десноцентристка коалиция, 26% - лявоцентристка, а 25% биха предпочели да има нови парламентарни избори. 

В хода на кампанията шансовете на ГЕРБ са в това убедят повече избиратели да не поемат риска на промяната, а за БСП – да очертае, че въпросната промяна е реалистична, смятат от "Афис" и допускат, че на предсрочните избори на 26 март ще са по-важни личностите в кампанията и програмните намерения на партиите, отколкото на изборите досега.

Данните на социологическата агенция показват най-висока мобилизация за гласуване сред избирателите на БСП и ДПС, ниска мобилизация при малките и новите партии и средна - при управлявалите досега партии, както се вижда от графиката.

Според анализа едва 54% от гласувалите за Реформаторския блок през 2014 г. ще повторят избора си. Част от останалите избиратели на коалицията се ориентират към ГЕРБ, „Да, България“ и „Нова република“ и дори към БСП. БСП запазва значителна част от твърдото ядро от предишните избори з парламент (88%). Избирателите на АБВ от 2014 г. сега се разделят приблизително наполовина между АБВ и БСП.

Отливът от ДПС към "Обединение ДОСТ" на Лютви Местан и Орхан Исмаилов, който се улавя социологически, е едва една десета от симпатизантите. Според социолозите обаче каква е реалната ситуация ще е ясно чак след изборите, тъй като симпатизантите и на двете формации повече от обичайното досега избягват да споделят електоралните си нагласи. 

Според "Афис" голяма част от избирателите на различните партии на старта на кампанията трудно правят разлика кои обещания от коя от формациите излизат. 

"Например на предложенията за 1500 лв. средна заплата, за допълнителни детски надбавки от 50 лв. и диференцираната данъчна ставка вярват почти толкова привърженици на БСП, колкото и на ГЕРБ, въпреки че първото предложение е на ГЕРБ, а другите две са на БСП. Това объркване е обяснимо както с умереността на предложенията на БСП за вдигане на доходите, така и с факта, че десните партии до миналата есен решително се противопоставяха на инициативи за повищаване на пенсиите и заплатите.", пишат от "Афис".

Избирателите дават известно предимство на идеите на БСП в сферата на здравеопазването (8%), образованието (6%), правата на наемните работници (4%), и увеличението на заетостта (2%). Обратно, преобладават тези, които смятат, че ГЕРБ има предимство по отношение на бежанската криза (5%),  икономическия растеж (3%), международните отношения (3%) и борбата с престъпността (3%). Разликите обаче не са големи.

В случай, че се стигне до нови избори в рамките на тази година е важно да се отбележат дълговременните тенденции. Сравнението с предишния вот през 2014 г. показва общ отлив на избиратели от управляващите и прилив към нови партии и досегашната опозиция. Към момента около 2/3 от електората на ГЕРБ през 2014 г. има нагласа повторно да гласува за същата партия. Останалите са склонни или да не гласуват, или да предпочетат други партии: „Воля“, БСП или "Обединени патриоти", пишат още от "Афис" в анализа на данните си.

Проучването е проведено между 23 и 27 февруари. Интервюирани са „лице в лице“ 1200 пълнолетни жители на столицата, областните центрове, другите градове и селата. Данните са представителни за мнението на всички лица с избирателни права. Проучването е финансирано със собствени средства на Агенция „АФИС“.