Къде 1,5 млн. е повече от 2,5 млн.? Ами в България, по-точно в българската демокрация. Преди няколко месеца 2 509 864 избиратели гласуваха в подкрепа на мажоритарния вот за депутати на референдум. Преди няколко дни три партии - БСП, ДПС и "Обединени патриоти", за които общо са гласували 1 589 979 избиратели, отхвърлиха законопроект за промени в Изборния кодекс, които въвеждаха такъв вот.

Мажоритарният вот за депутати бе подкрепен от 72% от онези, които гласуваха на референдума. Сега социолози твърдят, че тази подкрепа е спаднала до 56%. Няколко месеца преди нашия референдум се проведе един друг референдум, във Великобритания. На това допитване 51% заявиха, че страната трябва да напусне ЕС. Според наблюдатели веднага след референдума и в британското обществено мнение имаше спад на подкрепата за Брекзит. Още повече, че брекзитърите надделяха със съвсем малко, за разлика от нашия референдум, където мнозинството за мажоритарния вот бе внушително.

Въпреки това обаче нито един британски политик, включително сред противниците на Брекзит, не си е помислил нито за миг да не изпълни волята, заявена на референдума. Разликите между българската и британската демокрация са очевидни.

Аргументът, че хората са размислили, не може да бъде валиден в една истинска демокрация. Демокрацията е процедура, която трябва стриктно да се изпълнява и уважава от всеки, който твърди, че е демократ. Дори ако тази процедура води до резултати, с които той не е съгласен. Вярно, че според нашия закон има ужасно висок праг, при който референдумът става задължителен за парламента. А именно да са гласували поне толкова, колкото на последните парламентарни избори. Подобен праг няма дори в Турция, която често за нас е нарицателно за липса на демокрация.

Сега се очаква БСП да внесе свои промени, с които да въведе смесена система, при която половината депутати да се избират мажоритарно. Цветан Цветанов обаче заяви, че ГЕРБ няма да подкрепи такъв законопроект, с аргумента, че той не отговаря на волята на референдума. Всичко обаче прилича на политическа игра как да не се свърши нищо, каквато сме гледали неведнъж. Особено по темата за мажоритарния вот.

Отдавна е известно, че нито ГЕРБ, нито БСП, нито която и да е партия подкрепят мажоритарния вот. Дори това, че големите партии имат полза от такъв вот, не ги съблазнява достатъчно. Защото мажоритарният вот отнема голяма част от властта на партийните централи, а от там и на олигархията, която тези централи представляват.

Не прави чест и на политиците от т.нар. демократична общност или автентична десница, които също всячески се опитват да омаловажат волята на референдума за мажоритарния вот. Няма как да достигнеш до широк кръг избиратели с подобно високомерие. Ако десните се притесняват, че такъв вот ще ги остави извън парламента, то тези притеснения са смешни, тъй като те и сега са извън него. Ако пък не могат да спечелят като за начало поне 10-15 мажоритарни мандата в София и големите градове, значи просто трябва да работят по-усърдно.

Референдумът за мажоритарния вот е тест за българската демокрация. От този тест ние ще разберем доколко въобще у нас този обществен строй, по-добър от който, както е известно, не е измислен, се е установил трайно по нашите земи. Засега резултатите от теста не са окуражителни.