Дори без разрастващия се скандал за намесата в изборите на Тръмп би било тежко да ръководи отношенията на Америка с Русия, които са напрегнати както никога преди от края на Втората световна война.

Сложните различия между двете страни няма да бъдат лесно разрешени. Още повече че Путин демонстрира безогледен стремеж към самосъхранение, който силно разчита на връщането на Русия на измисленото място на сила и слава, а не на помощ на Запада да изгради по-стабилен свят.

При това Тръмп прави изработването на политическия си курс още по-сложно с възхищението си от Путин и желанието да се откаже от политическото лидерство на страната си, което бе демонстрирано на срещата на Г-20 в Германия. Тръмп се чувства видимо по-комфортно с Путин, отколкото с повечето демократични съюзници на Америка, въпреки че Путин прегази вътрешната опозиция, нахлу в Украйна и бомбардира цивилни в Сирия.

Няма нищо лошо в амбицията на Тръмп да подобри отношенията с Москва предвид важността на Русия като ядрена суперсила с право на вето в Съвета за сигурност на ООН. Но това не означава, че е мъдро да се подценява фактът, както, изглежда, прави Тръмп: заплахата от усилията на Путин да отслаби НАТО и трансатлантическия съюз, да подкопае демократичните процедури и институции в Европа и Америка, да поведе кибервойна, да дестабилизира Украйна и да си осигури влияние в Сирия. Някои чиновници от администрацията на Тръмп признават тези опасности, но не и Тръмп.

Пример за това са смесените послания, които той изпраща по въпроса за запазването на санкциите срещу Русия. В "Еър форс-1", на път за Париж в сряда, той каза пред журналисти:

"Никога няма да помисля и никога не съм си и помислил да ги отменя."

Само след миг обаче той потвърди, че е обсъждал въпроса с Путин и е оставил отворена вратата за облекчаване на санкциите като част от сделка за Украйна или Сирия. Държавният секретар Рекс Тилърсън изпрати по-силно послание в Киев през миналата седмица, когато увери украинския лидер, че санкциите няма да бъдат вдигнати, докато Русия не възстанови "териториалната цялост" на Украйна. Проблемът е в това, че преди това Тръмп бе отхвърлил думите на Тилърсън.

Миналия месец, загрижен от възможна капитулация на Тръмп, Сенатът одобри с 98 срещу 2 гласа закон, който ще наложи по-строги нови санкции срещу Русия за намесата в изборите през 2016 г. и ще позволи на Конгреса да блокира президента за вдигане на каквито и да било санкции срещу Русия в бъдеще, включително свързаните с Украйна. Законопроектът се забави заради партийни разногласия в Камарата на представителите, а Белия дом се опита да го отслаби. Обикновено един президент трябва да бъде гъвкав във вдигането или затягането на санкциите, но намеренията на Тръмп са толкова подозрителни, че този законопроект се превърна в необходимост.

На фона на закъсалата руска икономика, зависеща от петрола, Путин иска всички санкции да бъдат вдигнати сега. Съветниците му оказват натиск на Вашингтон да върне два дипломатически имота в Мериленд и Ню Йорк, конфискувани като част от отговора на администрацията на Обама на намесата в изборите. Твърди се, че те са били използвани за шпионаж. Няма обаче основания тези искания да бъдат приети, докато Путин не обещае да не се намесва в бъдещи американски избори.

Тръмп, изглежда, също така силно желаеше да се разбере с Путин за създаването на съвместна работна група за киберсигурността - предложение, което Тръмп оттегли след лавина от критики и от двете партии.

Трябва да се подчертае, че угодничеството на Тръмп донесе малко резултати. Русия все още е окупатор на Крим, който анексира през 2014 г., и засилва войната на изток срещу украинските правителствени сили, въпреки че в Минското споразумение от 2015 г. обеща да прекрати сраженията. Нито Тръмп убеди Путин да засили икономическия натиск срещу Северна Корея, чиято ядрена програма сега доминира външната политика на администрацията. Не го убеди и да спре опасните сближавания с американски бойни самолети над Балтийско море или да се върне към спазването на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег от 1987 г., като спре разполагането на забранени ракети.

Има някои признаци на надежда, сред които частичното прекратяване на огъня в Югозападна Сирия. Администрацията назначи бивш дълбоко уважаван американски посланик в НАТО - Кърт Волкър, известен с твърдите си възгледи за Русия, като специален пратеник, който да работи с Русия и Украйна. Но Путин, изглежда, не желае да сътрудничи по широк кръг от въпроси, а Тръмп, изглежда, не е особено загрижен.

-----

* Коментарът е редакционен.