Крум Дамянов, скулпторът-монументалист, познат с някои от най-известните мемориални комплекси у нас – да споменем само „Създатели на българската държава“ в Шумен и „Камбаните“ в София – показва 10 (много)фигурни композиции, в които няма български царе и владетели, но има сурикати и нобили, сатири и съблазнителки, скорпиони и бухали, маймуни, вакханки, отрязани глави и други провокации от сякаш избухнал, истерично жив метал.

„В творческо отношение аз толкова луд човек много рядко съм виждал – призна министърът на културата Боил Банов на откриването на изложбата. – Това е такава дивотия на духа, такава страст, такава нежност, обаяние и мощ в същото време, че човек не може да не настръхва, независимо дали е тук, или гледа монументалните му творби другаде.“

Десетте произведения на един от най-големите майстори в съвременната ни скулптура, Крум Дамянов, се подредени в галерия „Райко Алексиев“, където ще останат до 23 октомври. Изложбата е юбилейна, по случай 80-годишнината на художника – и можем да я приемем като обобщение на творческия му път дотук, на пластическите му търсения и открития през последните години.

През септември 2016 г. дворът на ателието на Крум Дамянов в квартал „Изток“ беше пълен с натрупани гипсови отливки. Някои от тях образуваха впечатляващи композиции. Тогава скулпторът съжали пред „Площад Славейков“, че гипсът е доста нетраен материал и тези гипсове едва ли ще оцелеят до пролетта. Днес обаче някои от тях не само са оцелели – а са отлети от метал и вече можем да ги видим в галерията.

 Скулптурните композиции грабват вниманието с контрастите си – между животинското и човешкото, живота и смъртта, чувствеността и агресията, изящно изпипания детайл и грубо излетите детайли в сглобените като кукли фигури. Изложбата е своеобразно доказателство за любовта на Крум Дамянов към експеримента с формата и различните материи. Фактурата на материала – лъснат до блясък, оставен да потъмнее, пробит, разкъсан, изтърбушен и дори оцветен – е толкова важна, колкото и пластичните обеми и кухини.

 

 В „Танцът на вакханките“ четирите женски фигури се носят в зловещ танц около глава на Орфей. Отрязана глава – на Йоан Кръстител – виждаме и в „Саломе“. Тя лежи в скута на съблазнителката подобно на плод в утробата ѝ, но не на бъдещ, а на отнет живот. Търкулналата се антична глава е обект на животинско внимание от страна на любимите напоследък на художника сурикати. Три маймуноподобни създания са главните действащи герои, обект на почит и (или) жертвоприношение в „Ритуално шествие“ с бухали и непознати същества, запътило се с гротескна сериозност към смъртта…

В последните години художникът сякаш разполага с повече идеи, отколкото с време за детайлната им разработка. Но това е привидно – експресивната емоционалност само създава впечатление за бързи, импровизирани жестове и спонтанни изблици. Дамянов работи с метала като с акварел и използва случайните ефекти на стичането, същевременно го третира като керамика и виждаме фигурите му едновременно отвън и отвътре. Резултатът е по-въздушен, поетичен и съвсем различен от тежката геометричност на някои от най-известните монументални композиции на автора.

В София всеки ден се откриват по 2-3 изложби. Ако има една от тях, която е задължителна за ценителите през октомври, то тя е на Крум Дамянов в „Райко Алексиев“.

***

Крум Дамянов е роден на 31 август 1937 година в с. Ракитово. През 1962-а завършва Художествената академия, специалност „Декоративно-монументална скулптура“, в класа на проф. Любомир Далчев. От 1969-а до 1994 година последователно е преподавател, доцент и професор към катедра „Рисуване и моделиране“ в Архитектурния факултет на УАСГ. От 1994-а е професор в катедра „Скулптура“ на Националната художествена академия.

Автор и съавтор е на мемориалните комплекси „Асеневци“ във Велико Търново (1985), „Бранителите на Стара Загора“ (1977), „Създателите на българската държава“ в Шумен (1981); монументите „Камбаните/Знаме на мира“ в София (1978), Часовниковата кула в Хасково (1983), Софроний Врачански във Враца (1988), „Разпятие“ в Кюстендил (1993), „Орфей“ в Кърджали (2006) и други, които са пример за успешно постигнат синтез между изкуство и архитектура. Реализира много самостоятелни изложби и скулптурни ансамбли у нас и в чужбина.

На 6 октомври тази година Дамянов бе награден с най-голямото отличие на Министерството на културата „Златен век – огърлие“. През 2016-а получи орден „Стара планина“ I степен, през 2009-а е удостоен с наградата „Паисий Хилендарски“, а през 2008-а – с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ I степен. Бил е удостояван с Димитровска награда (1978), „Червено знаме на труда“ за цялостна творческа дейност, със званието „Заслужил художник“ (1981), три пъти е носител на наградата на СБХ за скулптура на името на акад. Иван Лазаров (1977, 1981 и 1986).

Негови творби са притежание на галерии и частни колекции в Австрия, Белгия, България, Германия, Норвегия, САЩ, Франция, Холандия, Южна Корея. Белгийският колекционер Юго Вутен притежаваше впечатляваща колекция от негови творби в своя скулптурен парк в Арт център „Юго Вутен“, Белгия.

"Площад Славейков"