В края на септември бившият депутат Димитър Делчев бе избран за председател на "Движение България на гражданите" на мястото на Меглена Кунева. И по време на конкреса на партията заяви нови посоки за развитието й. Ето какво мисли г-н Делчев за бъдещето на партията си, на демократичната общност и партньорствата помежду им и с ГЕРБ в бъдеще:

- Г-н Делчев, след избора ви за председател на ДБГ на мястото на Меглена Кунева заговорихте за две неща – ново да го наречев дясно обединение и “разбиване на модела на управление на ГЕРБ по места”, тъй като следващите големи национални избори по календар за изборите за кметове и общински съветници. Как стигнахте до извода, че има нужда от разбиване на модели на управление на ГЕРБ, след като само допреди няколко месеца упорито стояхте като част от управлението на кабинета "Борисов 2"?

Аз казах на конгреса ни и това беше подкрепено с резолюция от Националното събрание, че ние трябва да участваме в анти-ГЕРБ съюз. По места това значи противопоставяне на модела в Хасково, който наричаме модел “Делян”, за който обаче няма никакви съмнения, че съществува и на много други места – Благоеград, Стара Загора, София – и изсмуква ресурсите на местната общност, гони младите хора, оставя възрастните незащитени и води до това България да става все по-бедна. Това трябва да бъде разбито, ако искаме България да върви към европейските правила. Моделът си пролича и в настоящото издание на Народното събрание. Когато не гласуваха оставката на Делян Добрев, което е противоконституционно – има и решение на Конституционния съд по темата, ГЕРБ предизвикаха парламентарна криза. Ние бързо сезирахме главния прокурор, който е едно от лицата, които могат да сезират КС. Първо – да пита тази ситуация редна ли е. И второ – когато един човек, който е казал, че не желае да работи нещо и въпреки това неговата група го държи “насила”, като за това той получава 4000 заплата – това за нас е не само неморално, то е престъпно. Искам да видя дали главният прокурор ще вземе отношение. Защото не може народните представители сами да не изпълняват закона и да предизвикват подобни парламентарни драми. Ние реагирахме и доста преди от БСП решиха да симулират, че са опозиция.

- И все пак - части от Реформаторският блок, вие от ДБГ, упорито оставахте във властта в предишния мандат, той никак не беше отдавна – какво се промени оттогава досега – да не би моделът "ГЕРБ", който описвате, да е някакво ново явление?

Преди 9 месеца РБ и ДБГ като част от него беше партньор с ГЕРБ в едно управление, което постигна някакви неща, но не и голяма част от целите, които бяха поставени. Всъщност ГЕРБ бяха наш партньор само на хартия. ГЕРБ не вярваха в партньорството и затова и не подкрепиха нито едно наше важно предложение, което не бяха направили от свое име. Аз като депутат се борих за определени каузи – например Плиска да стане една от столиците със специален статут в България, ГЕРБ го отхвърлиха, пък сега, гледам, предлагат... Борихме се за Изборния кодекс и решаване на проблема с т.нар. “мъртви души” - ГЕРБ отхвърлиха. Спомням си много спорове с ГЕРБ и си давам сметка, че е имало момент, в който е трябвало да разберем, че ние нямаме партньор в тяхно лице. Че ГЕРБ не желаят реформи, че искат да подкрепят статутково, че не желаят увеличаване на доходите през стимулиране на малкия и среден бизнес. Имало е момент, в който е трябвало да се каже “стига”. И мисля, че ако самият Бойко Борисов не беше подал оставка – този момент щеше да дойде рано или късно. Защото аз, и колегите ми желаем реална промяна. ГЕРБ не желаят това.

- Да разбирам ли, че от дистанцията на времето – от това, че РБ не влезе в парламента, както и останалите части на  т.нар. реформаторска общност, от последвала оценка на управлението, в което участвахте - сте преживели нещо като катарзис? И отношението спрямо ГЕРБ ли е едно от първите неща, по които трябва да се разберат частите на общността, за да има, да го наречем сближаване?

Не бих го нарекъл катарзис. Бих казал, че ние си научихме урока. Урокът е за правилата в джунглата, където ГЕРБ се държат като абсолютен хищник и видят ли нещо да се движи между дърветата - те не го взимат за партньор, те го изяждат. Това се опитаха да направят с РБ и донякъде успяха. Този урок показва, че ние трябва да вървим към силен анти-ГЕРБ съюз, а всички демократично мислещи партии, които искат да се противопоставят на този модел, трябва да сме заедно.

За жалост виждам едно мислене, което трябва да бъде преодоляно у старите лидери на демократичната общност. Мисленето, което казва, че това обединение трябва да стане – едните казват през ДСБ или Да, България, другите – през Нова република, третите – през Реформаторския блок... Това е погрешно мислене, защото и трите платформи бяха тествани на последните избори и резултатът не беше добър. Всъщност трябва нещо ново, изградено на принципна основа и истински широко, за да застраши истински ГЕРБ, а не просто да се бори за 4-5%, с които да играе поддържаща роля в парламента. Нещо, което да промени начина, по който функционират образованието, здравеопазването, сигурността, която е във фалит и, разбира се, да промени съдебната система и да реализира борба с корупцията. Всъщност нито един сектор не може да бъде реформиран, ако не се реши проблемът с корупцията. Защо два пъти се проваля обществената поръчка за тунел “Железница” на магистрала “Струма”?. Всички знаем, че тя е много важна магистрала. Проваля се, защото я “нареждат”. Това става с ясното съзнание на висши партийни функзионери от управляващото мнозинство. Това трябва да се спре.

- Добре, процеси на единодействие в т.нар. демократична или реформаторска общност сякаш текат. "Да, България" и ДСБ, заедно с партньори на първите в изборите и БЗНС, което формално още е в РБ, излизат с общи акции и позиции. ДБГ не е в тази компания, например. През това време РБ не е като да е гласовит със свои позиции, по-скоро дълго отсъстваше. Къде сте вие, покани получавали ли сте, отправяли ли сте?

Не, тук не става зума за покана и участие. Аз искам да чуя какво нашите структури имат да ни кажат за обединението, което аз си представям и което трябва да започне по места. Затова откакто съм избран за председател на ДБГ обикалям местните структури и се срещам и с представителите на РБ, и с представителите от ДСБ – това са хората, които на местните избори ще понесат тежестта по места за противопоставяне на модела на ГЕРБ. Това са важните хора – хората по места. Това, че председателите на 1, 3, 5 или 8 извънпарламентарни партии се подписват под обща позиция - да, важно е, защото показва начин на мислене, а и позициите са много близки. Например ние от ДБГ имахме позиция за свободата на словото, в която бе поискана оставката на Антон Тодоров. Малко по-късно и колегите от “Да, България” излязоха със същата позиция. Аз не се притеснявам от това, че имаме някакви големи ценностни различия и разлики във вижданията. Притеснявам се, че не проведен още важният разговор за партньорство в дясно, за морала в дясно, за това, ако се прави ново обединение на демократичната общност – ще го има ли това партньорство честно, с цел да се изпълнят определени обществени задачи или пак ще има ритане по кокалчетата, което виждаме докъде доведе.

Това ли беше проблемът в РБ – ритане по кокалчетата... Защото изглеждаше, че има и различни оценки за властта?

Имаше го ритането по кокалчетата. Разбира се, РБ нямаше достатъчно представители в парламента, за да постигне нещо много по-голямо. Макар че няма да забравя, че по наше настояване, по мое настояване, се прие явното гласуване във ВСС, което ГЕРБ не искаха, спряхме национализирането на частните пенсионни фондове, което ГЕРБ тръгнаха да правят и на практика, благодарение на нашата реакция не се случи. Няма да забравя много леви уклони на ГЕРБ, които спирахме, но това не бе достатъчно. И аз си давам сметка. Всъщност важните реформи не се проведоха. Част от тях се спираха от ГЕРБ. Един човек от Сухаче не го интересува дали някой е консерватор или либерал, бай Данчо се казва, него го интересува защо децата и внуците му не искат да живеят в България и не могат да живеят в България, защото е лошо образованието, здравеопазването, а заплатите са ниски. Ние тези проблеми трябва да таргетираме.

СДС обявиха, че ще канят първо ДСБ на разговори, защото искат общи действия с “консервативно-патриотичните партии”, но това не значи, че загърбват РБ. Вие от този вид партии ли сте?

Мисля, че консервативно-либералните трактати са за университета. Да, много е хубаво да се спори кой е консерватор, кой – неоконсерватор и така нататък, но важното е друго. И то е ще има ли борба с корупцията, ще има ли сигурност, така че да не ограбват банкомати през ден, както се случва, ще има ли разбиване на модела, който един партиен функционер стои в областен град и всички знаят, че за да им назначат детето или да им се случи бизнесът, трябва първо да получат неговото благоволение. А защо не и да споделят печалбата си. Това е важният разговор и тук политическите етикети нямат значение. Аз смятам, че сепарирането на демократичния сектор не е правилно и ако останалите партии наистина искат алтернатива, анти-ГЕРБ алтернатива, за да има някаква промяна в страната, трябва да говорим за нещо общо, голямо, на партньорски начала.

Къде е отношението към ГЕРБ в този разговор, защото едната теза е, че обединението не бива да е "анти", а и трябва да се мисли кой би бил бъдещ партньор?

РБ опозиция ли са на ГЕРБ или не, ДСБ опозиция ли са или не са, "Да, България" са или не са опозиция - това е разговорът. Аз се радвам, че когато поставих въпроса пред колеги от РБ, те казват ясно “да, опозиция сме на ГЕРБ и Обединените патриоти”. На този етап това за мен е важно. Оттук нататък как ще се стигне до голямо обединение и до честен разговор за партньорството в център-дясното, това е пътят към създаване на голяма алтернатива. Колкото до партньорствата в бъдеще - ГЕРБ няма как да са партньор, щом създават модел, който започва от чистачката в общината и стига до народния представител или министъра и този модел назначава и усвоява. Докато това е така - трябва да мислим за нещо извън ГЕРБ, извън БСП, които правят същото, когато са на власт. Разбира се, и извън ДПС.

- Казвате също, че може да има отново предсрочни избори – на какво отгоре – коалицията "ГЕРБ – Обединени патриоти" твърди, че е стабилна, ГЕРБ даже повече харесват този формат от предишния, в който участваше РБ, говорят за стабилност...

В някакъв момент търпението на хората ще се изчерпа. Не бих искал да прогнозирам кога. Но хората виждат проядена управленска структура, каквато виждаха и през 2009 г. Хората започват да реагират – полицаи протестират, частници се бунтуват, защото държавата иска да им национализира бизнеса – противозаконно и против всякакви правила. “Дясна” партия иска да национализира и твърди, че спира приватизацията. Това разминаване на думи с действия ще доведе до социално напрежение. Не бих искал да е така, но натам вървят нещата. В някакъв момент ГЕРБ ще разберат, че оставането на власт ще им донесе повече негативи, отколкото напускането и когато патерицата “Обединени патриоти” се окаже къса, те ще се откажат от нея и ще се самосвалят. Това е нещо, което Борисов е правил няколко пъти. Друг е въпросът дали ще мине номерът, защото не може да минава всеки път. Вижда се, че това правителство няма посока и това притеснява хората. Те имат гужда от ясна визия. Но пак казвам – ние се готвим за местните избори, това са важните избори, защото феодалните владения на ГЕРБ са това, което ги крепи и им дава сила. Пък ако има предсрочни парламентарни избори – ще сме готови и за тях.

И още нещо – трябва да обърнем специално внимание на София, защото моделът “Борисов”, заложен, когато беше кмет, не е по-различен от този в Хасково и къде ли не. Тук имаме основание да бъдем много критични. Неслучайно резултатът на ГЕРБ в София със всеки избор пада.

Някои общински съветници в София от РБ често гласуват с ГЕРБ.

Видя се кой кой е, когато се гласува например повишение на цената на билетчето за градския транспорт. Нашият представител Стефан Марков правилно гласува против, защото за увеличението нямаше нито един мотив, а само се изливат едни пари в общинско предприятие, където те потъват. Не цялата група на РБ направи така. Но когато дойде време за изборите в София, ще настояваме за изслушване на всички кандидати и те ясно да заявят за какво ще работят.

Какви са конкретните стъпки и участници в процеса на обединение на така наречената демократична общност и кои са първите неща, по които трябва да се разберете?

Аз си представям, че обединението няма да е лесно, стъпките ще са много, те ще са малки, за да не се срути това голямо нещо и те ще дойдат на първо място от хората по места. На местни избори ще се види, че хората не искат просто да се съобразяват с партийните централи, а искат да работят заедно - представителите на РБ с тези на ДСБ и останалите партии от демократичната общност и обратното. Сближаването по места – отдолу-нагоре, е смисмено. Това трябва да е процес, който се развива паралелно с работата по съдържанието. Когато спечелим местни избори – да се знае какво ще правят от първия ден съветниците и кметовете. Когато сме част от парламента – да се знае от първия ден за какво ще се работи в конкретни стъпки.