Нова връзка, ново семейство, нов континент... Когато Кристина тръгва от Пловдив за Канада преди шест години, дори не знае английски. Има магистърска степен, която там не й върши никаква работа - разказва БГНЕС историята на изключително успешната нашенка.

В България е работила в редакции, във ВиК...Какво да прави в Канада? Стъпва в сигурната вече бразда на жените емигрантки - домашното почистване. Много си остават на тази позиция и са доволни, че все пак имат стабилни доходи. При Кристина Търпова обаче браздата отвежда напред.

Днес, 6 години след стъпването си в Онтарио и пет години, след като регистрира фирма и назначава на работа първата си служителка, тя е президент на признатата за най-добра сред 1700 подобни компании там. Признанието го носят три различни награди в три поредни години, но заявка за него дава един възрастен канадец, който още в началото ги наема да изчистят къщата му след пренасяне.

"Трябва да си прекръстите фирмата - казва той. - От Euroshine - на WOW!"

Днес Кристина няма време да чисти, защото работата в офиса, уреждането на нови сделки и координацията отнема цялото й време. Има 89 постоянни клиенти, сред тях са няколко посолства. Само в иракското се работи по-трудно, споделя тя - непрекъснато те наблюдават какво правиш. Иначе отношенията с клиентите се базират на взаимното доверие - в крайна сметка те ти дават ключовете от къщите и офисите си и ти вярват, че няма да ги подведеш.

В момента фирмата и има 11 служителки, от тях шест са на пълно работно време, останалите - на почасово. Има три българки - най-младата е на 22, най-възрастната на 43 г. Хора разни, индийки има сред тях, други националности, характери различни, някои сговорчиви, други не дотам.

11.60 канадски долара е минималната законна ставка на час, а във фирмата на българката първоначалната ставка е 13 долара на час, по-нататък нараства до 18. За пример - две момичета чистят триетажна къща общо за 6 часа, това означава цена около 200 долара. (1 канадски долар = 1,30 лв.)

Дали е трудно да направиш фирма в Канада?

"Трябва да познаваш законите", категорична е Кристина. Бюрокрацията и там не е малка, затова трябва да се разчита на опитен юрист. Данъците също са сериозни. Моделът обаче не е сложен и според нея може да се пренесе и тук.

Напук на твърденията, че българите в чужбина не си помагат, тя казва обратното. В Онтарио има 1500 българи и те са доста сплотени. Две групи има за народни танци, те участват и в самостоятелни прояви, и в общи фестивали и винаги привличат изключително доброжелателно внимание от страна на канадците. Кристина смята, че българите са много качествени хора, образовани и трудолюбиви, но просто трябва да си повярват.

И друго клише разбива - че българите, пресекли границата, гледат на останалите в родината с насмешка и някаква доза злорадство.

"Не е вярно, казва тя, всички страдаме за България. Не е вярно, че не искаме тук нещата да потръгнат, напротив, всеки се опитва да направи нещо, с което да помогне на страната и да повдигне имиджа и зад граница."

А как успяваш, тръгвайки от нищото?

"Най-трудно ми беше през първите три години, признава тя. Чувствах се точно като отскубнато от корените си дърво, което не знае къде да се закачи. Започнах да уча английски, лека-полека се появиха неща, за които да се хвана и които да ме държат. Повечето българи в чужбина са така", смята тя от лични наблюдения.

По- късно, когато се установят и реализират, следва един дълъг период в чужбина, но повечето си правят планове да се върнат в родината, когато се пенсионират.

"България се променя, смята Кристина. Когато си идваш един път годишно, по-добре виждаш и хубавите, и лошите неща." Надява се добрите да стават повече.