Когато стане дума за публичното слово, обикновено тя е за правата на говорещите и пишещите.

Значително по-рядко се говори за правата на гледащите, слушащите и четящите.

Имат ли например те правото да не бъдат лъгани? Да не бъдат подвеждани? Да не бъдат накърнявани чувствата им? Да не бъде застрашавана сигурността им?

Ако потребителят на храна за тялото има права, които националният и европейският закон защитават, има ли потребителят на храна за ума подобни права и как те трябва да бъдат защитени?

Ако напиша, че някоя банка е източвана и интересите на вложителите са в опасност, в България ме заплашва наказателно производство, защото застрашавам стабилността на финансовата система.

Ако обаче в социалната мрежа призова да бъдат убивани хората, които не мислят като мене, излиза, че нищо на практика не ме заплашва. Упражнил съм свободата на словото си. (Знам какво пише в Наказателния кодекс. Но и виждам как той се прилага.)

Този дебат е болезнен не само у нас. Престъпление ли са карикатурите на Пророка спрямо религиозните чувства на мюсюлманите? Тези спорни рисунки предизвикаха кървави събития във Франция и Дания. Европа е разделена в мнението си за тях.

Има ли право ксенофобски лидер в Холандия да поддържа уебсайт, където сънародниците му да се оплакват от полските, българските и румънските работници? Според Хартата на основите права на ЕС - няма. Но тя се прилага на национално ниво и според холандските власти той има тази свобода на словото. Ако някой намира този сайт за противозаконен, да се обърне към холандския съд.

Днес Европейската комисия започна обществено допитване какво да прави ЕС с наводнението от фалшиви новини от Изток. Тя всъщност не уточни произхода им, може би защото е излишно. Всички го знаят. Дори местното им производство в държавите членки е по лицензна технология - като двигателите на МиГ-овете и АК-47.

Фалшивите новини са част, наистина значителна, но все пак само част от вредното за демокрацията съдържание. 
То е имитация на демократичните права и свободи и злоупотреба с тях, защото заобикаля другия задължителен стълб на демокрацията - върховенството на закона.

Ако някой отвън умишлено зачерква исторически заслуги на България, а друг в нея му приглася, включително с призиви за убийства, крайният резултат отива по-далеч, отколкото предполагаме. Той демонстрира колко лошо нещо е демокрацията, която позволява такива неща.

Нищо ново - все същите се опитват да ни плашат с все същото, с което още не могат да се примирят: че съюзът ни вече е европейски, а не съветски. Пак са те и пак са тук.

Но за толкова време трябваше да се научим да се пазим България от тях. Демокрацията също се нуждае от защита.

Защото крайностите, на които сме свидетели, ако не бъдат пресечени от държавата, могат да намерят спонтанна обществена реакция, която да бъде не по-малко антидемократична.