Кога Бойко Борисов идва в парламента? Когато трябва да се закълне като министър-председател (три пъти). Когато има спешен казус за решаване. Когато е неизбежно да се появи най-после в парламентарен контрол (това е рядко, а и повечето въпроси, които се задават към него, най-често са несъвместими в парламентарния правилник - според председателя на Народното събрание)... Е, за кратко на Борисов му се налагаше да идва в парламента и като редови депутат - лидер на опозицията - по времето на кабинета "Орешарски"...

Тъй като са редки, появите на Борисов в Народното събрание се помнят. И в повечето случаи отекват. Както последното - от петък. Резултатът:

Димитър Главчев вече не е председател на Народното събрание и влезе в най-новата ни история като втория по краткотрайно пребиваване на този пост - няма и 7 месеца. По-малко от него беше Борислав Великов през 2005 година, който завърши за 4 месеца мандата на Герджиков.  Главчев е вторият в същата тази история, който подава оставка - след Стефан Савов в много далечната 1992 година. Главчев няколко пъти декларира упорито, че решението си е негово. Въпреки че вярва в правотата си - че съвсем резонно е изгонил лидерката на БСП Корнелия Нинова от едно заседание, каквото правомощие му дава правилникът. А поводът бе припомнянето на Нинова как Борисов наричаше народните представители "безделници", докато настоява Борисов да се яви в парламента. Което той не обича. Особено ако трябва да се обяснява за нещо - в случая защо твърди, че в парламента имало хора, които "са замесени с наркотрафик"...

Да "наказваш" лидера на опозицията за каквото и да е, както направи Главчев, е повече от ясно, че ще доведе до един единствен резултат. И той е скандал. И не е особено важно прав ли си бил или крив. 

Дали обаче декларацията на Главчев за доброволната оставка нямаше да звучи по-автентично, ако не беше предшествана от появата на премиера Бойко Борисов в Народното събрание? Дори и последният наистина да е казал само "Ти си решаваш"?

Ето последните явявания и неявявания на Борисов в Народното събрание. В резюме:

Той не харесва особено нито участието си в парламентарния контрол, нито задължението си например да представя пред работодателите му - депутати собствените си министерски смени. Примери - през 2016 г. в предишния си мандат Борисов участва в съществуващия тогава блиц контрол за премиера и вицетата му точно 2 пъти. За цялата година. Дори не дойде на последното издание на тази парламентарна процедура преди да сдаде властта предсрочно за втори път. 

Новите министри на Борисов в трите му правителства досега не са негова грижа - при гласуването им ги представя някое вице, но не и премиерът лично. Макар че рокади никак не липсват - особено в здравеопазването, например. Но не само.

От началото на мандата на 44-ия парламент премиерът е отговорил на точно 3 питания и въпроси в парламентарния контрол, на който се е явявал точно два пъти за 6 месеца, показва справка в сайта на институцията. 

Участието на Бойко Борисов в Председателския съвет, посветен на Главчев, по груби сметки е около петата му поява за 7 месеца в мандата на действащия парламент, откакто пак е премиер. Още с влизането на Борисов в сградата стана ясно, че ще има случка. И вероятно подадена оставка, вместо гласувана такава по искане на опозицията. Защо ли? Защото ден по рано премиерът вече бе смъмрил Димитър Главчев, че "си е изпуснал нервите". Да, у нас явно премиер да говори за председателя на парламента звучи приемливо, защото партийната йерархия някак се оказва по-важна от тази, която е записана в конституцията.

Борисов много не обича да се "излагаме пред чужденците" и полупразна зала пред Антонио Таяни - с каквато БСП бяха заплашили, ако Главчев не подаде оставка, в гарнитура с обяснения от опозицията защо точно залата е празна би помрачила ореола му на европейска политическа звезда. 

Преди този петък, Борисов дойде в Народното събрание, когато го повика Корнелия Нинова. И едва ли щеше да го направи, ако не смяташе, че темата, заради която е призован от опозицията - декларацията, която подписаха България и Македония - е важна за имиджа му, освен за страната.

В предишния си мандат Борисов също ще се запомнят "знакови" посещения. Едно от тях - когато заплаши коалиционния си партньор "Реформатоски блок", че или ще се стяга, или ще се сменя властта. Това бе в средата на октомври 2016 г., а поводът бе провалено парламентарно заседание. Справка в сайта на Народното събрание показва, че на 14 октомври - денят на заплахата, за заседанието са се регистрирали 2-ма депутати от ГЕРБ при 84 по списък. И 17 от 23-ма на реформаторите. Това обаче е само детайл. Борисовата заплаха свърши работа - партньорите му бързо декларираха подкрепата си за властта...

А помни ли се когато Борисов дойде на крака в парламента, за да разпореди на депутатите си да се откажат от промени в Закона за концесиите? Това бе в първия управленски мандат. Във втория пък така на юруш мнозинството се отказа да забранява така нареченото диво къмпингуване - лично Борисов дойде и "помоли" депутатите си да не приемат въпросния законопроект. А те винаги се съгласяват. Винаги.

Лидерът на ГЕРБ се явяваше като омиротворител и в предния мандат, когато течаха скандалите за промени в Изборния кодекс. Той пое да участва и в част от преговорите за "опрасканите" в крайна сметка промени в конституцията, от които последва оставката на Христо Иванов. 

Защо припомняме това ли? За да се внимава - когато Борисов се яви в Народното събрание - това не е случайност. И резултатите са видими - я видоизменен законопроект, я добър пиар, я... нечия оставка. Пък дори да е подадена доброволно след реплика "Ти си решаваш".