Нали знаете кой е проблем №1 на света? Да се прецака нетът. Когато вашето видео повикване смръзне за няколко секунди, картината забие или човекът от другия край изведнъж започва да звучи като високоскоростен робот за няколко секунди. Това се случва с FaceTiming в САЩ, да не говорим за други страни. Така че, когато стартирах видеообаждане по Skype в Молдова, най-бедната държава в Европа с БВП на глава от населението по-малко от този на Република Конго, нямах големи надежди, пише Джеймс Уоткинс в Ozy.com. 

Но Уоткинс имал късмет. Неговото Skype обаждане в Молдова преминало доста добре - в пълен HD формат, без нито един бъг за целия половин час.

"Всъщност субектът от Молдова, когото интервюирах, имаше скорост на интернета далеч по-бърза от моята в Силициевата долина - технологичната столица на света (гарантираната скорост за ъплоуд в Кишинеу, столицата на Молдова, е забележителните 195 Mbps, а в Маунтин Вю, Калифорния, смехотворните 48). Защото, вярвате или не, Молдова е страната с третия най-бърз интернет в света.

По-конкретно, 90% от 3-те милиона население на Молдова имат достъп до бърз интернет - скорост до 1 гигабайт в секунда. Единствените две страни с по-добро покритие са Сингапур и Южна Корея - много по-богати от Молдова и по-урбанизирани (градовете са по-лесни за свързване с оптични кабели, отколкото селските райони). Съединените щати са два пъти по-урбанизирани от Молдова, но само 18% от населението имат достъп до бърз интернет. Всички останали страни в Топ 10 за най-скоростен интернет са в клуба на 40-те най-богати нации на планетата. А Молдова? Тя дори не е в 120-те най-богати страни.

От компанията, която стои зад Gigabit Monitor, която прави рейтинга на държавите, обясняват, че... размерът има значение - т.е. по-лесно е да се осигуро добро покритие в малките, отколкото в големите като територия държави. Но размерът не е всичко - има много много по-богати страни с подобен размер или по-малки, които дори не се доближават до връзката на Молдова, включително Люксембург, Тайван и дори европейският технологичен център Естония. 

От разпада на СССР през 1991 г., Молдова е бенефициент на безвъзмездни средства и заеми в размер на стотици милиони долари, които да подпомогнат икономическото й развитие, за да се справи с огромната бедност. В края на 2000 г. едно от условията на кредита за развитие, който Световната банка отпускаше, беше приватизацията на телекомуникациите.

През 2009 г. бе поставен оптичен кабел през реката, който отделя страната от западната й съседка Румъния, а новият конкурентен пазар доведе до сравнително бърза връзка на 99% от молдовските общности към оптичната интернет връзка, обяснява Юри Търчану, шеф на Центъра за електронно правителство на Молдова, който работи за дигитализацията на всички обществени услуги.

Сега Молдова е свързана директно с оптичен кабел към Франкфурт, голямото европейско цифрово кръстовище. Въпреки че страната официално има 14 доставчици на интернет услуги (ISP), най-големият - Moldtelecom, е държавно дружество с около 60% пазарен дял.

По думите на Търчану, търсенето е било създадено от миграцията. Молдова има сериозен проблем емиграцията - стотици хиляди молдовци, според някои оценки над 1/4 от населението, живеят и работят в чужбина - в Русия, в Европа, често незаконно, превръщайки икономиката на страната в един от най-зависимите от парите, които емигрантите пращат, в света.

"В много случаи първото, което правят хората, които напускат страната, е да купят компютър и да го изпратят вкъщи, за да могат близките им да се свързват с тях чрез Skype. Затова се нуждаят от интернет връзка", обяснява Търчану.

Но докато интернет инфраструктурата на Молдова е водеща в световен мащаб, процентът на проникване (процентът на хората, които редовно се свързват с интернет) не е нещо кой знае какво, според данните на Международния съюз по далекосъобщения, около 71% - подобно на данните за Португалия и Аржентина и малко по-ниско от нивото в Съединените щати.

Това е по-скоро, защото цената на компютъра е доста висока бариера, а не цената на самия интернет, казва Влад Маноил от Центъра за електронно правителство. В Кишинеу абонаментът за интернет е около $12 на месец.

И така, действително ли вдъхновената от Световната банка интернет революция стимулира развитието в Молдова? Благодарение на интернет връзката си, страната се превърна в дестинация за аутсорсинг на ИТ фирми и кол центрове, особено за италианските компании. Равнището на бедност продължава да намалява, от 30% през 2003 г. до под 10% днес. Това едва ли се дължи на супер бързия интернет, но със сигурност спомага за перфектното Skype повикване.