Русия вече законно признава съвременното изкуство за изкуство. Досега ценни творби, създадени преди по-малко от 50 години, бяха официално разглеждани като „луксозни стоки“ и подлежаха на 30% вносно мито. Това се промени с нов закон, който е част от радикалното преразглеждане на правилата за внос и износ в Русия с цел отваряне на руската арт сцена към света, съобщава The Art Newspaper.

Тереза Ярочи Мавика, италианският директор на V-A-C (фондацията за съвременно изкуство на газовия милионер Леонид Михелсон), смята, че негови коментари, направени през 2016-а на форуми за законодателстово на арт пазара в Санкт Петербург са допринесли законодателите да видят спешната нужда от новия закон. Михелсон е трансформирал бивша електроцентрала близо до Кремъл в музей на съвременното изкуство с разгърната площ от 20 000 кв. м и цена от 300 млн. долара. Мавика е на мнение, че по предишния закон той не би могъл да отвори музей.

„Старото законодателство беше основната причина в Русия да няма нито колекции, нито търгове. Това сега ще се промени“, казва тя.

Досегашните закони са били създадени в хаоса на 90-те години след колапса на СССР, за да се предоврати масовото изнасяне на културни ценности от страната. Но освен това те са направили невъзможен и вноса на изкуство заради високите мита и липсата на гаранции за реекспорт на частни колекционери. Съответно, руснаците открили друг начин и започнали да базират своите частни колекции в Европа.

Въпреки това през последните години се забелязва нарастване на броя на частните музеи в Москва. Много от техните основатели милиардери са близки до Кремъл и попаднаха сред санкционните списъци на Запада. Но някои от тях развиха проекти, които подкрепят изгряващи руски художници, и днес показват не само западно изкуство, но и такова, потискано в съветските времена. Те трябваше да открият начин да заобикалят предишния закон, като внасят модерно изкуство през държавни институции като държавното бюджетно обединение „РОЗИСО“, организиращо изложбите на Министерство на културата, или чрез държавни музеи.

„Сега вече ще бъдем в състояние да внасяме сами изкуство – казва Антон Белов, директор на Музея за съвременно изкуство „Гараж“ на Дария  Жукова в парка „Горки“, Москва. – За нас ще бъде много по лесно, по-евтино и всички документи ще са на наше име. Много се надявам, че оттук нататък ще работим нормално, както навсякъде по света.“

Белов вярва, че новият закон ще бъде от полза за съвременното руско изкуство, което ще може да се интегрира на световната арт сцена.

Юлия Петрова, директор на Музея на руския импресионзиъм в Москва, основан от милиардера Борис Минц, допълва, че законът признава вече съществуващата практика – държавните и частните музеи да „вършат една и съща работа“.

„Преди беше невъзможно да организираме независима изложба на колекцията на Борис Минц в чужбина, нито пък да внесем работи от чужди музеи и частни колекции в Русия“, казва Петрова.

Маргарита Пушкина, организатор на най-голямото и единствено изложение за съвременно изкуство в Русия, което се разраства от година на година, не е особено убедена от ползата от новия закон за нейния панаир. Но смята, че той ще заздрави съвременната арт сцена като цяло, защото все повече богати колекционери ще се обръщат към съвременното изкуство, а това ще стимулира сектора.

„Наличието на колекционери като Михаелсон и Жукова, добре познати с големите си финансови възможности, показва, че интересът към съвременното изкуство не е напразен. – казва Пушкина. – Новият закон вече дава право на колекциите на музейно равнище да бъдат съхранявани в Русия. Това е важна либерализация – колекционерите могат да показват притежанията си и в държавни музеи.“

Площад Славейков