Постоянното бръмчене от уличното движение, от строежите, виещите сирени, клаксоните на колите, високоговорителите - шумът е като фон в големите градове. Той обаче е и сериозна опасност. Според Световната здравна организация шумовото замърсяване е рисков фактор, който е подценяван. Той може да доведе до загуба на слуха, сърдечни проблеми, стрес, депресия. Някои експерти отиват още по-далече - те смятат, че излагането на заобикалящия ни шум бавно ни убива, пише "Гардиън".

"Шумовото замърсяване причинява високо кръвно налягане, затлъстяване, диабет, инфаркт, инсулт и смърт", казва д-р Даниел Финк, председател на "Тихата коалиция", общност на здравни и правни професионалисти, които са загрижени заради опасното влияние на шума върху хората, които живеят в такава среда.

Шумовото замърсяване често се посочва като един от основните фактори за намаляване на качеството на живот в градове, които 24 часа в денонощието са будни като Ню Йорк (там са регистрирани над 200 хил. оплаквания заради шум). То причинява стрес, който има своите странични ефекти върху здравето.

Въпреки че влиянието на шума върху психическото здраве не е изучавано задълбочено, има изследвания, които показват, че високите децибели водят до двукратно увеличение на случаите на депресия и тревожност.

Скорошно изследване, извършено от експертите на Американския колеж по кардиология, свързва шумовото замърсяване с ръста на кардиологични проблеми като високо кръвно налягане, инфаркти и т.н. Това става тъй като организмът реагира на силния и постоянен шум с освобождаването на кортизол, който е хормонът на стреса и който уврежда кръвоносните съдове.

По време на конференция за шума, организирана от Европейската комисия през април 2017 г., той се разгледаше като "тихия убиец", с потенциално тежки последици за физическото и психическото ни здраве.

Често се обсъжда колко шум е безопасен за хората. Според Световната здравна организация 85 децибела максимум по 8 часа дневно се смятат за безопасната граница. Според други учени 85 децибела вече са опасен шум. 

Двигателят на кола произвежда 70 децибела, а самолет, който излита - 120.

"Въпреки че няма установена категорично граница, след която идва рискът за здравето, ни смятаме, че шум над 60 децибела увеличава риска от инфаркт", смята д-р Томас Мюнцел от Университетския медицински център в Майнц. 

Репортаж на Би Би Си наскоро показа, че в някои части на лондонското метро шумът е "достатъчен, за да увреди слуха", като достига до 105 децибела на много от линиите.

Миналата година Mimi Hearing Technologies създаде Световен индекс на слуха, за да привлече внимание към този проблем. Индексът обединява резултатите на тестове за слуха на 200 хил. души в цял свят и данни за шумовото замърсяване от СЗО и Sintef, норвежка изследователска организация. Той представя нивата на шумово замърсяване и загубата на слуха в 50 града по света.

Според резултатите от изследването човек, който живее в един от най-шумните градове, има загуба на слуха като някой, който е 10-20 години по-стар. Има и 64 на сто корелация между загубата на слуха и шумовото замърсяване.

Гуанджоу, Китай, е градът с най-високите нива на шумово замърсяване в света. Следват Кайро, Париж, Пекин и Делхи. От 50-те града най-тихо е в Цюрих.

 Най-голяма е загубата на слуха на населението в Делхи - равнява се на нивата на чуване при хора, които са 19,34 години по-стари. Най-добре са със слуха жителите на Виена, но все пак средно те чуват като някой, който е 10,59 години по-стар.

Какво може да се направи за ограничаването на шумовото замърсяване?

ЕС е световният лидер в опитите за разрешаване на този подценяван, но сериозен проблем. През 2002 г. той издава директива за шума от околната среда. В нея се изисква държавите членки да изготвят карти на излагането на шум в градските райони, в които има над 100 хил. души и да изготвят планове за намаляването на този дразнител в тези места, както и да съхранят тихите области. В екшън плановете влизат мерки като стратегии за ограничаване и управление на уличното движение, електрически автобуси, намаляване на скоростта и т. н. Но добрите намерения са дотук. И засега имат пожелателен характер.

Уличното движение засега се смята за най-големия производител на шум в Европа и според оценките засяга около 100 млн. европейци. Идеи като парижката за ден, свободен от коли, може да има резултат. За един ден всеки месец във френската столица 30 на сто от града остава без превозни средства. Измерените нива на шума значително падат, показват измерванията.

Изследователи от Свободния университет в Брюксел създадоха приложение за мобилни телефони NoiseTube, което дава възможност на хората да измерват къде и по кое време са най-високи нивата на децибелите и да създадат детайлна карта на шума в белгийската столица. Местните власти могат да използват данните, за да атакуват шумовото замърсяване там, където има най-неотложна нужда.