След като гледаха втрещени катастрофата на влака на Г-7, на висши представители от централата на НАТО им треперят гащите заради перспективата да бъдат домакини на среща на западния отбранителен съюз  с разгневения Доналд Тръмп в Брюксел.

Далеч от демонстрация на трансатлантически единство и решителност, те се опасяват, че 24-часовата среща на лидерите на състоящия се от 29 страни алианс, която ще се проведе след близо месец, може да се превърне във втори рунд от тътена в Квебек, където американският президент изригна срещу европейците и канадците заради техните предполагаеми нечестни търговски излишъци и мижави военни разходи, като разкъса НАТО.

За САЩ е напълно легитимно да натискат страните от НАТО да плащат повече за собствената си отбрана. Но Америка има нужда от мислещи като нея приятели и съюзници, а Тръмп не може да си позволи да ги третира като съперници или заплаха за сигурността на пакта.

И още... Само вижте какво се случи след Г-7. За САЩ оттеглянето на подписа под договорената обща декларация на седемте водещи световни икономики е безпрецедентно. Това, че президентът им обвини публично домакина си - канадския премиер Джъстин Трюдо, че е "много непочтен и слаб", а партньорите си - че ограбват американските работници, е смайващо.

Финансовите пазари реагираха на шока от Г-7, като изглеждаха невъзмутими от нахлуването на тактиката от телевизионни реалити шоута в световната икономическа дипломация. Въпреки риска от ответна търговска война, разпалена от американските мита върху вносните стомана и алуминий, със заплахата от наказателни действия по отношение на автомобилите, много инвеститори все още смятат, че икономическото ръмжене на Тръмп е по-лошо, отколкото едно негово ухапване.

Една шумна кавга на срещата на НАТО на 11 и 12 юли обаче може да има много по-тежки стратегически резултати, най-вече ако окуражи страни като Русия, Китай или Иран да се опитат да се възползват от разделението на Запада с потенциално опасни последици за войната и мира.

Заложено е бъдещето на алианса, което съхрани стабилността на Запада и благоденствието през последните 7 десетилетия, които обаче Тръмп като кандидат-президент нарече "мъртви".

За разлика от мудните срещи на ЕС, където заключителната декларация често е несигурна, а лидерите поемат инициативата да играят на вътрешната сцена, на НАТО обикновено може да се разчита да спретне внимателно подготвена среща, изпълнена с възможности за снимки с илюстриране на трансатлантическата солидарност и предварително приготвено комюнике, пълно с опаковани "резултати".

В НАТО европейските лидери най-вече се придържат към конструктивни точки за обсъждане, държат да бъдат заедно като едно обединено трансатлантическо семейство зад "лидера на свободния свят", както обикновено наричат американския президент.

Непредсказуемият Тръмп мина тогава с танк през хореографията, като отказа да се придържа към сценария и умишлено пропусна Член 5 за взаимна защита, който помощниците му бяха вкарали в подготвената реч, а вместо това заля европейците с тирада за малките им военни разходи.

"Съкратихме времето на срещата за него и подготвихме серия от "победи" по въпросите на разходите за отбрана, борбата с тероризма и киберсигурността, - каза човек, участвал в подготовката на миналогодишната среща с Тръмп. - Той просто си присвои отстъпките, не спомена Член 5 и раздаваше наляво и надясно удари по съюзниците си."

В опит да избегне още един спектакъл с разделение през следващия месец НАТО приготви нова кошница с "победи", които Тръмп може да си припише:

• Тенденция за увеличаване на разходите за отбрана у почти всички съюзници;

• По-голямо отделяне на пари за модернизиране на оборудването и подобряване на бойната готовност, като бюджетът на ЕС за първи път ще бъде използван за финансиране на изследвания и разработки във военната сфера;

• Инициатива на ЕС за улесняване на "военната мобилност" чрез премахване на административните бариери и подобряване на пътищата, мостовете и железопътните линии, за да се помогне на НАТО да придвижи по-бързо в случай на криза своите танкове, камиони, войски и самолети през Европа;

• Стартиране на програма на НАТО в Багдад за обучаването на иракските сили за сигурност за борба срещу "Ислямска държава".

Но парадът на героите в Брюксел е почти същият като в Канада, а лошата кръв от Ла Малбе (мястото в Квебек, където се проведе срещата на Г-7 - б.р.), все още няма да е засъхнала. Непостоянното поведение на Тръмп - и манията му да обвързва пропуските в търговията с отбранителната тема - показват, че няма стена, която да предпази алианса от самонанасяне на щети, каквото може да му причини американският лидер.

Големият дебат сега в европейската стратегическа общност е какъв да бъде отговорът, когато твоята суперсила хранителка стане опасна - не само в основаващата се на правила търговия, но  в пренебрегването на мненията на съюзниците и заставането сам по въпросите за Иран, израелско-палестинския конфликт, промените в климата и ООН.

Изправени срещу президент на САЩ, който смята броя на мерцедесите на Пето авеню за заплаха за националната сигурност, но не желае да коментира руското военно нахлуване в Украйна, европейците са притиснати между призива да отвърнат на удара с риск още повече да скъсат трансатлантическите връзки, и  да се смеят и да го понесат, защото все още имаме нужда от Америка, която да гарантира сигурността ни.

--------

* Авторът е гост коментатор на "Политико". Препечатваме статията с някои съкращения.