Няма как да мине без президентската институция при промените в кабинета. Това стана ясно от отговор на секретаря по правните въпроси на президента Румен Радев и бивш конституционен съдия проф. Емилия Друмева пред агенция Фокус.

В предаването на БНР "Неделя 150" бившият конституционен съдия и до октомври 2006 г. председател на Правния съвет на президента Георги Първанов - проф. Пламен Киров, заяви, че промените в кабинета са могли да станат и без съгласувателна процедура между президента и Министерския съвет.

"Проблемът възниква, че при положение, че Младен Маринов бъде избран за министър на вътрешните работи той ще съвместява едновременно функцията на един политически ръководител на министерството и заедно с това ще бъде главен секретар на МВР. Разбира се, това е едно състояние на несъвместимост. Затова Законът на МВР дава няколко основания за прекратяване на мандата на главния секретар и е посочено и „по искане на самия главен секретар“, каза проф. Киров.

По думите му, ако има решение на МС и то е изпратено с предложение Младен Маринов да бъде освободен от поста главен секретар, то трябва да бъде придружено със заявлението на Маринов, че иска да бъде освободен.

Ако заявлението обаче не е приложено към решенията на МС, трябва да бъде изискано от президента преди подписването на указа, посочи проф. Киров:

"Не сме наясно дали такова заявление е приложено към документацията. Ако липсва, президентът е прав да не подписва", каза той.

По закон вносителите съгласуват с президента проектите на актове, съдържащи предложения за издаване на укази, уточни проф. Емилия Друмева, която също е бивш конституционен съдия.

Правната уредба на съгласувателната процедура е подробно разписана в Устройствения Правилник на Министерския съвет и неговата администрация (УПМСНА); регламентира и отношения с институции и организации, с които МС общува при осъществяването на т.нар. споделена компетентност“, уточнява Друмева, като цитира чл. 32(2), според който вносителите съгласуват с президента проектите на актове, съдържащи предложения за издаване на укази.

По думите ѝ е видно, че нормата на чл. 32, ал.2 от УПМСНА е императивна и не прави разлика дали споделената компетентност между МС и президента е за назначаване или за освобождаване. Според проф. Друмева съгласувателната процедура в тези случаи не предвижда срок.

Посочва се още, че УПМСНА е в сила от 2009 г. "Последвали са немалко изменения, последното от които е през август 2018 г. Но точно уредбата на въпросния чл. 32, ал.2, изискваща като правило съгласуване с президента, когато МС прави предложение за издаване на указ, тази уредба не е изменяна. Тя действа с оригиналния си текст от 2009 г. насам като утвърден работещ механизъм, по чието прилагане не е имало неяснота и потребност от промяна“, допълва проф. Друмева.

"Заслужава отбелязване, че Устройственият Правилник на Министерския съвет и неговата администрация е уникален нормативен акт. Несъмнено той е задължителен преди всичко за самия Министерски съвет, но е задължителен и за всички лица под юрисдикцията на българската държава. Смисълът и предназначението на съгласувателната процедура е да се постига разбирателство и синхрон и чрез диалог да се предотвратява, респ. преодолява възможно напрежение между институциите в държавата“, се посочва още в отговора на проф. Емилия Друмева.