В своя новогодишен разказ на ужаса (нов жанр) Димитър Кенаров описа една доста неприятна ситуация, разиграла се на Черни връх в празничната нощ. Далеч по-ужасният разказ обаче беше написан през следващите дни във фейсбук и форумите под различните описания и интерпретации на тази история. Оказа се, че за твърде много хора никой не дължи помощ на хора, закъсали „поради собствената си глупост“.

Може би коментиращите не си дават (или си дават) сметка, че в тази група освен тичащите по шорти в планината през зимата в една или друга степен влизаме всички – от алпинистите, туристите, спортистите и автомобилистите до пушещите, пиещите, нездравословно хранещите се, неправилно и правилно пресичащите улиците, или около 90% от българското население, което се самоубива бавно, дишайки фини прахови частици в концентрация пет пъти над нормата, без да се бунтува – ако не заради себе си, поне заради децата си. Заслужават ли всички тези хора помощ, или сме паднали толкова ниско в скалата на човечността, колкото и в много други области, както сочат европейските статистики? Какви са причините?

Защо хората в Мианмар, където средният годишен доход на човек е само 1350 долара (под минималната пенсия у нас!), проявяват благотворителност по-често, отколкото жителите на 60 пъти по-богатата Норвегия? Защо хората в Индонезия отделят за доброволен труд два пъти повече време, отколкото в Германия, въпреки че работното време в Индонезия е сред най-дългите в света, а в Германия – сред най-кратките?

Всички сме способни на благородни постъпки, само че, както свидетелстват резултатите от глобално изследване, в едни общества те се поощряват по-силно, отколкото в други. Защо това е така, в кои страни помагат най-охотно на непознати, къде живеят най-щедрите и отзивчиви хора – това са само част от въпросите, на които отговаря мащабно глобално изследване на „Галъп“, публикувано от Би Би Си.

Изследователите са анкетирали повече от 150 хиляди жители на 146 страни, за да разберат дали са дали пари за благотворителност, работили ли са като доброволци или са помагали на непознати през последния месец. Според резултатите от допитването от 7,6 милиарда души, населяващи нашата планета, 2,2 милиарда са помагали на непознати, 1,4 милиарда са давали пари за благотворителност, а един милиард души са работили като доброволци.

Но защо в различните страни данните за благотворителността са различни? И какво кара хората да помагат на другите?

През последните години изследователите са предложили няколко различни теории, които обясняват така нареченото социално полезно поведение, т.е. действията на индивидите, насочени към подобряване на живота или позицията на другите – или в обществена полза.

„Разбирането на причините за разликата в поведението на хората от различни страни е изключително трудна задача — заявява в интервю за Би Би Си професор Питър Смит от катедра „Психология“ на Университета в Есекс. — Някои страни отбелязват висока активност по всичките три типа социалнополезно поведение, докато други – ниски резултати по всички показатели. Но има и местни характеристики, които влияят на общите тенденции.“

Професор Смит подчертава влиянието на социалните, икономическите и културните фактори като благосъстояние, доверие, разлики в доходите, възприятие за корупция, страх и доминираща религия или социална етика. Например някои общества се характеризират с колективистична култура, в която група хора винаги е предпочитана пред отделни индивиди. В същото време на хора извън тази група често им се отказва доверие.

Но някои изследователи смятат, че дори индивидуалистичните култури могат да способстват за развитието на алтруистично поведение, ако заменят вътрешногруповата солидарност и доверие с по-голям акцент върху равноправието за всички. Важна роля играе и икономиката. Наличието на свободни пари у населението се свързва с готовността те да бъдат жертвани по-охотно за благотворителност, особено на Запад.

Съществува и мнение, че в страни с правителства, които са силно ангажирани с грижи за социално незащитените групи от населението, хората по принцип по-рядко оказват доброволна помощ на нуждаещите се, отколкото в ситуации, в които държавата предпочита да не се намесва в социалната сфера. В Мианмар обаче културата на филантропията е задължителна за будистката школа Теравада (най-стария клон на будизма, оцелял до днес).

Професор Смит твърди, че хората в страни с високи разлики в доходите са по-склонни да помогнат на непознат, но шансовете за подобна благотворителност намаляват, ако те решат, че това създава рискове за самите тях. В допълнение към индивидуалните характеристики на всяка страна и общество социалните фактори могат да бъдат повлияни и от специални обстоятелства като бежанска криза или епидемия.

Солидарност по време на криза

„Проучвайки динамиката на резултатите от изследването на „Галъп“ в течение на времето, успях да идентифицирам някои причини за просоциалното поведение — казва професор Смит. — Те включват промени на ценностните нагласи в променящия се свят, особено при възникване на извънредни ситуации.“

Бежанската криза например, която продължава няколко години (в Европа, Африка и Мианмар), би могла да накара повече хора да дарят пари, за да помогнат на чужденците.

„Беше особено интересно да се види повишаването на индекса на гражданската отговорност в страните, засегнати от епидемията от ебола”, казва Смит.

Според професор Смит растеж на благотворителността се наблюдава и в обществата, които бързо се модернизират, а личните свободи и равните възможности стават все по-важна ценност.

Гражданска безотговорност

Проучването на „Галъп“ разкрива група страни и територии, които неизменно имат ниски показатели за гражданска отговорност. Сред тях изследователите включват Йемен, палестинските територии и Гърция, които в периода на проучването продължават да изпитват икономически и политически сътресения.

Ниското ниво на участие на гражданите в общественополезни дейности в страните от Централна и Източна Европа се обяснява с наследството на комунистическите режими, които сдържат обществената активност. Затова пък в Китай, където от 2016 г. процесът на фондонабиране (събирането на средства за благотворителни цели) беше облекчен, индексът на гражданската отговорност рязко тръгна нагоре.

Когато помагаме, сме по-щастливи

Според Робърт Левин, професор по психология в Университета на Калифорния във Фресно, индивидуалната благотворителност може да се окаже много по-важен показател за обществото като цяло, отколкото очакваме. В някои общества се формира култура, която тласка хората към добри дела и прави благотворителната дейност всекидневие.

„Става въпрос за социалната политика, а понякога и за ценностите, към които се придържат управляващите кръгове”, обяснява доктор Левин в интервю за Би Би Си.

„Подобен алтруистичен поглед към живота е от полза не само за тези, които получават помощ, но помага и на помагащите да се чувстват по-добре. Открихме, че хората, които харчат време или пари за други хора, получават повече удовлетворение от живота. Те се чувстват по-радостни в момента, когато помагат на някого, и това чувство на щастие трае в продължение на две седмици“, добавя той.

"Площад Славейков"