Силно емоционална бе срещата на Димитър Маринов с българските зрители – той плака, просълзиха се и хора в публиката, той се смя, смяхме се всички. На 9 март в кино „Люмиер Лидл“ – преди и след българската премиера на „Зелената книга“ – за пръв път имахме шанса да видим жив българин, държал „Оскар“ за най-добър филм в ръка. Със сълзи в очите Маринов излезе на сцената след дългите овации на крака на родната публика.

Попитан от водещата на срещата Галя Крайчовска какво е чувството да се завърнеш в България по този начин, актьорът отговори:

„Чувството е по-силно, отколкото беше на оскарите. Наистина съм много развълнуван. Не искам да си мислите, че става дума за оскари, не искам да си мислите, че става дума за сцена – разбира се, това е прекрасно. Но мен най-дълбоко винаги ме е вълнувала тази дружба, приятелството. И както аз обяснявам на студентите в Америка, че на английски думата „другар“ няма превод, това е славянска дума, когато правиш нещо за някого, без да държи сметка за възвръщане – аз за това съм тук, да ви дам този момент да се изгордеете не с мен, а с това, през което аз и вие всичките сте минали. Всеки един от вас е имал мечта, малко или много сбъдната, но ако аз не бях роден в България, ако аз не бях завършил школата в България, аз нямаше да съм там, където съм“.

И отново напомни, че не е взимал ни един час уроци по актьорско майсторство в Америка, „за да не убият българското в него“, защото както му казал един от учителите, „единственото нещо, което не могат да ти отнемат, е твоето димитърство“.

Актьорът пожела да сподели „тайна, с която много се гордее“ – от 9 март вече е избран за главен преподавател „Actor’s Studio“ в Лос Анджелис и обеща да вкара в изпита на младите таланти 12 реплики на български. Маринов обаче отказа да разкаже повече за тях и добави единствено:

„Няма да се изненадате, ако от екрана някой ден американски актьор ви говори на български“.

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

След края на филма Маринов имаше още изненади за жадната за истории и димитърство публика – очилата на персонажа му от филма – Олег, подарени му от студиото „Юнивърсъл“. Във времето за въпроси от публиката, той изрично изтъкна, че иска да отговаря само на такива, свързани с филма.

Така например разбрахме, че „Зелената книга“ (използвана от чернокожите за безопасно пътуване в Америка) всъщност не се казва така, защото корицата ѝ е зелена, а защото името на съставителят ѝ е Виктор Грийн (green – зелено, от англ. – бел. ред.). Грийн бил пощальон и живеел до семейство афроамериканци. Една вечер мъжът трябвало да излезе от тях, за да купи мляко от близкия магазин, но бива пребит пред децата си заради забраната в някои градове на Америка чернокожи да излизат от къщите си след падането на мрака. През 1933 година Грийн решава да направи нещо по въпроса, свързва се с много други пощальони от цяла Америка и така се ражда пътеводителя „Зелената книга“.

А неговата зелена книга като актьор му била дадена от Петко Петков, директор на Видинския театър, който също присъства в залата.

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Маринов каза няколко думи за кастинга на филма – оказа се, че не получава работата лесно, въпреки че пък имал чувството, че ролята е тъкмо за него. Доказателството намирал в приликите между него и Юрий Тахт (както е истинското име на челиста от триото на Дон Шърли, но се наложило да бъде сменено заради права) – семействата и на двамата били съставени от евреин и християнка, и двамата завършват съветската музикална школа и трето: през 1962 г., когато се развива действието във филма „Зелената книга“, Тахт е на 53 г. Когато се снима продукцията на Фарели, Маринов също е на 53 години.

„Ако отворите снимка на Юрий Тахт в интернет и ако погледнете снимките на двама ни, ние сме като братя близнаци, само че аз съм… не, той е малко по-плешив“, разсмя актьорът залата.

На първото прослушване бил помолен от кастинг директора да се отпусне и играе малко по-живо, при което Маринов сметнал, че това е поредната „холивудска боза, която няма да я бъде“. Тогава му казали, че е прекалено възрастен и улегнал – и не получил ролята. След месец и половина обаче, когато „явно някой си направил домашното“, му се обадили за второ прослушване. Тогава разбрал, че трябва да се научи да държи професионално челото, за да може успешно да се приложи техниката „photo drop“ (наслагване на кадри чрез специални ефекти), но вместо това на кастинга (след пет дни) директно изсвирил солото от филма.

„Когато майка ми ми се обади от Германия и каза: „Ти свириш на чело“ и викам „да“, а тя: „А Махершала и той ли свири на пиано“, викам „не, той не свири“. „А защо ти трябва да се научиш, а той – не?“ и викам: „Щото той е Махершала, а аз съм Митьо от София“, разказа Маринов.

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков


Първата сцена, която „Митьо от София“ снима, е тази, в която персонажът му Олег казва на Дон Шърли за нефрита, откраднат от шофьора му Тони Устата. Той разкри една от тайните на филма, която бе интересна не само за кинаджиите в залата – оказва се, че при сцените между Мортенсен и Али в кадилака, двамата актьори никога не са били едновременно в колата. Докато Али е в ролята си на задната седлака, отпред стои шофьор, а докато Виго шофира, в колата няма никого. Кадрите били монтирани впоследствие, но медиите не съобщили този факт, защото „не звучи достатъчно приятелски“.

А единственият режисьорски съвет към Маринов бил „да си върши работата“.

„Е, свърших я“, повдигна той рамене и залата отново избухна в бурни аплодисменти.

Интересът към актьора, развял българско знаме в „Долби тиатър“, бе много голям – но публиката се оказа свенлива откъм въпроси. Но дори без намесата на зрителите Маринов бе словоохотлив.

„Задавайте ми професионални въпроси, за филма, личните въпроси – цялата медия вече гърми“, подкани Маринов хората в залата.

Запитан от водещата каква е разликата между българската и американската актьорска школа, той даде напътствия на младите, които тепърва навлизат в бизнеса:

„Нито един от вас няма конкуренция, това е измислица на бизнеса, за да ви вземат парите. Може да има 30 души, които приличат на Димитър Маринов, но Димитър Маринов е само един. Аз съм най-мразеният български актьор от руснаците в Холивуд – първо съм по-грозен от тях и второ говоря по-добре руски“.

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

И макар с гордост да твърди, че не е получил и час актьорски уроци в САЩ, Маринов имаше да каже нещо хубаво за американските си колеги:

„Снима се много бързо, всеки си знае работата, всеки идва навреме“.

По думите му, трите най-важни неща за един актьор там са „да си научим думичките, да ходим на кастинг и да се явяваме навреме“, останалото е талант.

Водещата се поинтересува и от приятелствата, останали след филма с едни от най-елитните имена на американската актьорска школа.

„Да, аз съм канен на рожден ден на Виго. Но в Холивуд приятелства няма, има връзки, просто никой няма време [за повече]“, сподели актьорът.

Той разказа и за едно интервю, взето му от TMZ буквално на стола на фризьорския салон, за което по-късно режисьорът на „Зелената книга“ Питър Фарели се обадил да му благодари („Площад Славейков“ не успя да открие запис на разговора в интернет).

„Аз дори и никога да не бъда в Холивуд заради това интервю, разликата между теб и мен е, че аз имам къде да се върна – в България“, отговорил му Маринов.

Много още истории имаше актьорът за публиката – как сцената с ресторанта от последния концерт била тромава и не се получавала на Мортенсен, когато Маринов измислил как да я поправят, как на церемонията в „Долби тиатър“ Мортенсен носел под сакото си стикер на любимия си датски отбор по футбол, „а тук ме ядат за българско флагче“, как не би нарекъл хората, които го критикуват „хейтъри“, а „хора с различно мнение“ и би искал да говори с тях и да им подаде ръка…

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Но по свое желание Маринов по-дълго се спря на изключителна история за един от сценаристите на филма Брайън Къри. Преди години той водил в Бостън тридневен курс за сценаристи, а последната вечер се отпуснал на партито си за изпращане и се напил. На следващия ден закъснял за полета си, а в Ню Йорк трябвало да се срещне с Мартин Скорсезе. Направил скандал, но вместо да го пусне на следващия полет след 20 минути, шефът на охраната („огромен черен звяр“, както го описа Маринов) го задържал. След 45 мин. вратата на стаята, в която го били затворили, била отворена и се показало разплаканото лице на „черния звяр“. Датата била 11 септември 2001 г., а самолетът, на който Къри трябвало да се качи, се оказал вторият, който се врязъл в Световния търговски център.

„Един ден да се направя на истински г*з и да ми спаси живота“, разкавал по-късно сценаристът.

Срещата с Маринов приключи, но емоциите продължиха дълго, след като той слезе от сцената – хората бързаха да разменят няколко думи с него, да си направят селфи и въобще да бъдат близо до човека, отразил светлината на „Оскар“ преди двадесетина дни.

На 10 март, неделя, „Зелената книга“ отново ще бъде представена от Димитър Маринов в Дом на киното от 20,45 ч. Ако имате интерес, купете си билет отсега – вниманието към актьора е значително, а на 9 март немалко хора останаха да чакат извън залата на кино „Люмиер“.

Площад Славейков