Украйна прилича на албум с най-добрите хитове от източноевропейските революции. Щурмът на цитаделите на властта напомня на свалянето на Слободан Милошевич в Сърбия през 2000 г. Безразборният терор, породен от снайперисткия обстрел от покривите и сградите, е повторение на нападението срещу румънските протестиращи в Букурещ на Коледа през 1989 г. Олигарсите и тайната полиция, работещи неуморно зад кулисите, напомнят за максимата на романа "Леопардът" на Джузепе Томази ди Лампедуза за Сицилианското въстание: "За да си останат нещата същите, всичко трябва да се промени."

Разбира се, това се случва 25 години след голямата вълна от революциите в Източна Европа и някои неща са се променили най-малкото в количествени измерения. Палатите на Николае Чаушеску и жена му са старомодни в сравнение с гигантския дворец на Виктор Янукович.

Но има огромна разлика между ставащото в Украйна и всички други революционни събития (с изключение на Грузия през 2008 г.). Украйна е арена на огромно съперничество за власт. В Голяма степен в ЕС и САЩ смятат същото. Но нещата се усложняват от важни тактически различия между тях. Това стана ясно от наскоро изтеклия в публичното пространство телефонен разговор между американския зам. държавен секретар Виктория Нюланд и посланика на САЩ в Киев. "Майната му на ЕС", както каза Нюланд, нещо, което далече не е чуждо на политиците във Вашингтон.

Каквото и да мисли човек за ролята на Русия, всяка оценка на политиката към Украйна в сегашния й невралгичен вид трябва да се счита за основна тема. Това е практично като всяко друго нещо. Преди две години в украинското черноморско пристанище Одеса висш член на местния олигархичен кръг ми каза, че "в район като Източна Украйна понятието за граница между Русия и Украйна е напълно размито, най-вече когато става дума за връзки между разузнавателните служби и армията".

Да не се погледне на ситуацията с голяма доза реализъм не би било нищо друго освен престъпление, като се има предвид, че ако нещата се развият зле, руска военна интервенция е напълно възможна. Това ще доведе до големи неприятности. Крим със своите преобладаващо руски културни и политически чувства, да не говорим за Черноморския флот в Севастопол, е регионът, който ще задейства спиралата, която би могла да завърши със завръщането на руските войски. И така, как може да бъде избягнато това?

Путин изглежда свръхчувствителен към дипломатическите обиди, донякъде защото усеща, че след разпадането на СССР Русия не се ползва с достатъчно уважение на международната арена. Копнежът му по уважението обяснява донякъде носталгията му по съветските времена и съжалението му за разпадането на съветската империя.

Въпросът за уважението донякъде обяснява защо Русия огласи обаждането на Виктория Нюланд. Западът обикновено размахва пръст на Русия да не се намесва в делата на независима Украйна. Но в записа се чува как Нюланд говори грубо за опозиционните лидери и как казва, че Виталий Кличко трябва да бъде изключен от каквото и да било ново правителство.

Руският гняв от това очевидно лицемерие е акцентиран върху собствените грешки, най-вече върху грешните преценки на Путин, когато става дума за украинските политици. Във външната си политика той яхна Сирия, като изцяло задмина американците миналото лято. От гледна точка на Путин Сочи също бе голям успех. Но Украйна заплашва да омаца тетрадката му по краснопис. Той подкрепяше Виктор Янукович в продължение на години въпреки слабото му представяне на изборите през 2004 - годината на Оранжевата революция, а в по-ново време - въпреки ужасяващите му корупционни практики след победата му на вота за президент през 2010 г.

Все повече се намеква, че съветниците на Путин не желаят да му съобщават лоши новини за действителното положение в Украйна. Освен това, в общество като руското, доминирано от олигарси и шпиони, вероятно е по-тежко да наблюдаваш глобална вълна от народна съпротива срещу корумпирани политици - Арабската пролет, Турция, Бразилия, а сега и Украйна.

Ако ЕС обаче ще помага на Украйна и я спре по пътя към ада, той трябва да използва пътищата за сътрудничесдтво с Русия.

Фокусирането на протестиращите върху търговско споразумение с ЕС като политическа платформа е в голяма степен метафорично. Това е начинът да конкретизират тяхното недоволство от корумпираността на целия украински политически и икономически елит. Това, за което те със сигурност имат по-малка представа, е как процесите на интеграция в ЕС отнемат много години, за да има икономически плодове.

И всичко това ще се случва в период на безпрецедентни вълнения в ЕС. Как стратегията на ЕС ще се справи с отровната украинска комбинация от дълг и стопяващите се стратегически валутни резерви? Модерната днес идеология на икономиите няма да се хареса на масите в Украйна - нито в източната, нито в западната й част.

Още повече, по икономически и политически причини ЕС трябва да се ангажира с Източна Украйна и най-вече с Донбаския минен басейн. Често пренебрегван факт на фона на културните и политическите различия в Украйна е, че източната й част е икономически по-продуктивна и стандартът на живот там е забележимо по-висок.

Това ни води към една фигура, която никой не смее да заобиколи в разговорите Украйна да бъде измъкната от насилието. Това е Ринат Ахметов - най-богатият украинец и хиперолигарх от Донецк (не руснак, а представител на татарското малцинство в Южна Украйна). Така се връщаме към предишното ни наблюдение за задкулисната дейност на олигарсите и шпионите.

Ахметов бе човекът, който най-много подкрепяше Янукович в продължение на години, и вероятно е изиграл важна роля в това Кремъл да бъде убеден, че залогът си струва. Но той поддържа контакти и с Вашингтон и отделни европейски столици, като разбира, че дори в Източна Украйна не е много умно да залагаш само на един кон.

Ахметов ще бъде ключов посредник внещо, което е неизбежна дилема за политиката на ЕС. В краткосрочен план първият дипломат на ЕС Катрин Ащън и нейният външнополитически антураж трябва да отърват Украйна от катастрофалния и изпълнен с насилие колапс. В дългосрочен план те трябва да намерят начин да се отнасят с уважение и към протестиращите, и към Русия. Рядко има по-трудни предизвикателства от тези.

* Статията е публикувана във в. "Гардиън". Заглавието е на "Клуб Z"