Въпросът "как ще се съберете, след като толкова се мразите" ще бъде задаван изключително често в предстоящата предизборна кампания. Той обаче е безмислен. Безмислен е и в живота изобщо, а в политиката той е откровено глупав.

Този въпрос показва изключително ниско ниво на политическа култура, що се отнася до питащия. А най-смешното - или може би най-тъжното е - че нито един политик в България не отговаря достатъчно добре на този въпрос, което също е ниско ниво. 

А отговорът е лесен. Събираш се с някого, защото го харесваш, само ако става въпрос за приятелство или любов. В повечето житейски ситуации хората се събират и това въобще не означава, че се харесват. Означава, че имат общ интерес да свършат определена работа.

Правило, не изключение

Специално в политиката това е правило, не изключение. Там най-рядко се случва да се събереш с някого, за да свършите определена работа, но междувременно да се харесате и като хора.

Политиците са с най-големи ограничения, що се отнася до избора им с кого да се съберат и с кого не. Те най-малко имат право на лична воля, защото на тях партньорите им ги избират избирателите.

Как ще се съберете с Борисов и Пеевски, след като ги смятате за най-голямото зло?

На този въпрос политиците от "Продължаваме промяната - Демократична България" трябва да отговарят почти всеки ден. И те обикновено мънкат и гледат да го пропуснат.

А отговорът е лесен и прост:

За това са гласували хората. Ако зависи от нас Борисов и Пеевски дори няма да са в парламента. Само че зависи от избирателите.

Аналогичен отговор би трябвало да дават и политиците от ГЕРБ и ДПС, когато ги питат как така ще имат общи инициативи и дори коалиции с "неможачите" от "Продължаваме промяната - Демократична България".

Особено интересен диалог по тази тема се проведе наскоро в едно телевизионно студио. Политик от "Продължаваме промяната - Демократична Бълтария" попита водещата защо телевизиите канят толкова често хора, близки до ГЕРБ и ДПС. На което водещата му отговори с въпрос: а вие защо правите коалиция с тях?

Глупав въпрос с много лесен отговор - правиш коалиция с хора, пратени в парламента от избирателите. Това не е твой избор.

Докато кого каниш или не каниш в студиото си е въпрос изцяло на редакционна политика. И зависи изцяло от ръководството на съответната медия.

Политикът, който е едно от емблематичните лица на "Продължаваме промяната - Демократична България" обаче не даде този отговор. Смутолеви нещо и заговори за друго.

В политиката, разбира се, също трябва да се спазва известна хигиена в отношенията. Тя обаче трябва да се прилага само по отношение на разни крайни политически течения. Макар че политическата практика е показала, че дори те подлежат на опитомяване и цивилизоване, когато попаднат във властта.

Кой каква работа ще свърши

Основният политически въпрос би трябвало да бъде не кой с кого ще се събере. А кой каква работа ще свърши и кой колко ще изпълни от предизборните си обещания.

И отговор на този въпрос не може да бъде даден, преди да са ясни изборните резултати. Това не е измъкване, това са правилата на играта.

Изборните резултати са тези, които продуцират политически реалности ако използваме високия наратив на Ахмед Доган. Съобразно изборните резултати всяка партия преценява каква точно позиция да заеме, за да изпълни възможно най-много от това, което е обещала.

Обещания се изпълняват най-добре, когато си на власт. Но в някои случаи е по-добре да останеш в опозиция, за да изпълниш повече от това, което си обещал.

Историята на правителството "Денков"

Историята на правителството "Денков" е проста и ясна. В началото интересите на ГЕРБ и "Продължаваме промяната – Демократична България" съвпадаха. И двете страни имаха интерес от подобно управление, макар с различни аргументи. ДПС също имаше интерес да се присламчи към "сглобката".

И до един момент интересите съвпадаха и работата вървеше, включително с конкретни резултати. Когато дойде време за ротация обаче се оказа, че интересите вече се разминават и се премина към "разглобка".

Всеки, който критикува "сглобката" би трябвало да се замисли имаше ли по-добра алтернатива от нея. Отговорът е лесен - не, нямаше.

И затова повечето критики към "сглобката" са претенциозни до префърцуненост. И нереалистични до глупост.

Политиците и партиите трябва да бъдат съдени по това каква работа са свършили. А не с кого са се събрали. Това трябва да бъде водещо за избирателите, за политическите анализатори, за журналистите, когато задават въпроси.

Морална инквизиция

Политиците от "Продължваме промяната - Демократична България" най-често биват подлагани на подобна морална инквизиция. И трябва да им се признае, че след няколко месеца мъчения те започнаха да напипват верният отговор:

Ще разговаряме с всеки, който подкрепя споразумение за конкретни реформи, с конкретни ангажименти и срокове.

Вариантите след изборите

Ако ГЕРБ и ДПС имат достатъчно депутати за мнозинство те би трябвало да съставят правителство. В противен случай се подиграват с волята на избирателите.

Пред другия лагер - "Продължаваме промяната - Демократична България" - подобен въпрос не стои. Защото едва ли ще имат собствено мнозинство.

Истината е, че всички в парламента са срещу "Продължаваме промяната - Демократична България".  Те могат да бъдат критикувани за всяко едно леко докосване до други парламентарни партии. И това отразява обективни обществени реалности.

Българите, които са твърдо и безкомпромисно прозападно настроени винаги са били и винаги ще бъдат малцинство. И винаги ще бъдат подигравани и дори мразени от мнозинството, които са европейци, ама недотам. Или откровени евразийци.

Ако ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" отново имат достатъчно депутати за собствено мнозинство, то те трябва да продължат разговора от там, докъдето стигнаха в края на кабинета "Денков". От партията на Бойко Борисов би трябвало да направят отстъпки по отношение на реформите. А от "Продължаваме промяната - Демократична България" би трябвало да са настоятелни най-вече по отношение на реформите - в съдебната система и регулаторите. И да са отстъпчиви, що се отнася до постове в изпълнителната власт.

Ако за мнозинство са необходими три парламентарни групи, тогава вече ситуацията става сложна и с повече възможности за действие. Но отново политиците трябва да бъдат съдени не по това с кого са се събрали. А по това каква работа са свършили, докато са били заедно, в съвместно политическо действие с този или онзи.

Най-лошият вариант е след няколко месеца отново да сме на избори.