Минимална работна заплата според професията, вдигане на максималния осигурителен доход всяка година по швейцарското правило, а бизнесът - тоест работодателят, да продължи да плаща първите 3 дни от болничния лист на служителите си, вместо това да прави държавата чрез Националния осигурителен институт. Последното е сериозен компромис в позицията на работодателските организации, които досега бяха против да продължат да плащат и припомняха, че правилото за 3-те дни е било "временно решение", когато е въведено преди години.
Това се разбраха на среща представители на правителството със синдикатите и работодателите в Министерския съвет днес. Разговорът завърши с подписване на споразумение между участниците в социалния диалог и изпълнителната власт. Тристранният документ засяга няколко ключови сфери - бизнес среда, “Зелената сделка”, енергетика, демография, образование, пазар на труда, трудова миграция и социални въпроси.
Лидерът на КНСБ Пламен Димитров обяви, че е постигнато споразумение да започне договаряне на минималната работна заплата по сектори. Целта е въвеждането на такъв вид правила за минимално заплащане от 2021 г.
"Започваме с работодателите на национално и на браншово ниво и докато ги произведем, не ставаме от масата за преговори. Ще договаряме с бизнеса и ръст на заплатите в частния сектор", посочи Димитров.
Синдикатите на свой ред се отказват в името на споразумението от идеята държавата да връща данъци на най-бедните, стана ясно още по време на брифинга след срещата.
Министърката на социалната политика и труда Деница Сачева обяви, че провеждането на мащабна реформа в социалната сфера е много важна, защото все още съществува усещането, че България не е достатъчно социална държава.
"Трябва България да бъде модерна държава с модерни работодатели, модерни синдикати и добър социален диалог. Решихме да заровим томахавките и след 8 месеца срещи на разменни начала успяхме да постигнем консенсус по много теми, имаше и компромиси", обяви бизнесменът Кирил Домусчиев, председател на КРИБ, която в момента председателства ротационно и асоциацията на работодателските организации.
По думите му целта е в следващите месеци да бъдат стартирани съответните законодателни постъпки или реформи. Той посочи, че подписаното тристранно споразумение от днес ще има сериозно значение за преодоляване на кризата с коронавируса, а като национални приоритети на държавата изтъкна влизането на България в ОИСР, Шенген и т.нар. чакалня на еврозоната - механизма ERM-2.
Сред другите приоритети, изброени от участници в срещата между правителство, бизнес и синдикати, бяха изброени борба със сивата икономика и корупцията, демонополизацията и картелите, разработване на стратегия "България 2030", която да включва и подпомагане на индустрии, които имат конкурентни предимства сред останалите в ЕС.
Приемането на стратегия "България 2030" за развитие на енергетиката с хоризонт до 2050 г. ще даде и визия за сектора, пречупена през призмата на европейската "Зелена сделка", стана ясно от думите на министърката на енергетиката Теменужка Петкова. Ще се разработва в диалог и концепция за бъдещето на Маришкия басейн. Петкова отбеляза, че комплексът до голяма степен гарантира енергийната сигурност на страната (тук е и затъналата в дългове и постоянно получаваща дотации от държавата компания ТЕЦ "Марица изток-2" - б.р.).
Петкова отново обяви, че пълната либерализация на енергийния пазар минава през няколко фази и срокът е между 3 и 5 г.
Припомняме, че промените в Закона за енергетиката, с които пазарът на ток ще се либерализира за небитовите потребители - тоест те ще купуват енергия на свободния пазар и излизат от регулирания такъв, минаха днес през гласуване в Народното събрание.
„С този акт на добра воля на работодателите, синдикатите и правителството проявяваме разум. Много е сложно и никой сам не може да се справи. С общи усилия, ако можем да се измъкнем от кризата, предизвикана от COVID-19, ще е добре“, заяви премиерът Бойко Борисов след подписването на националното тристранно споразумение.
Той изрази благодарност към всички участници в процеса по подготовката и финализирането на споразумението, съдържащо мерки в пет ключови сектора за икономическото развитие на страната ни.
„Благодаря и на колегите, които и в Министерския съвет работиха с вас, и на вас за търпението, компромисите и разбирането в този доста объркан свят, в най-голямата криза след Втората световна война, която е с много човешки жертви и с милиарди и трилиони загуби на икономиката“, допълни Борисов, цитиран от пресцентъра си.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни