Минимална работна заплата според професията, вдигане на максималния осигурителен доход всяка година по швейцарското правило, а бизнесът - тоест работодателят, да продължи да плаща първите 3 дни от болничния лист на служителите си, вместо това да прави държавата чрез Националния осигурителен институт. Последното е сериозен компромис в позицията на работодателските организации, които досега бяха против да продължат да плащат и припомняха, че правилото за 3-те дни е било "временно решение", когато е въведено преди години. 

Това се разбраха на среща представители на правителството със синдикатите и работодателите в Министерския съвет днес. Разговорът завърши с подписване на споразумение между участниците в социалния диалог и изпълнителната власт. Тристранният документ засяга няколко ключови сфери - бизнес среда, “Зелената сделка”, енергетика, демография, образование, пазар на труда, трудова миграция и социални въпроси.

Лидерът на КНСБ Пламен Димитров обяви, че е постигнато споразумение да започне договаряне на минималната работна заплата по сектори. Целта е въвеждането на такъв вид правила за минимално заплащане от 2021 г. 

"Започваме с работодателите на национално и на браншово ниво и докато ги произведем, не ставаме от масата за преговори. Ще договаряме с бизнеса и ръст на заплатите в частния сектор", посочи Димитров.

Синдикатите на свой ред се отказват в името на споразумението от идеята държавата да връща данъци на най-бедните, стана ясно още по време на брифинга след срещата.

Министърката на социалната политика и труда Деница Сачева обяви, че провеждането на мащабна реформа в социалната сфера е много важна, защото все още съществува усещането, че България не е достатъчно социална държава.

"Трябва България да бъде модерна държава с модерни работодатели, модерни синдикати и добър социален диалог. Решихме да заровим томахавките и след 8 месеца срещи на разменни начала успяхме да постигнем консенсус по много теми, имаше и компромиси", обяви бизнесменът Кирил Домусчиев, председател на КРИБ, която в момента председателства ротационно и асоциацията на работодателските организации. 

По думите му целта е в следващите месеци да бъдат стартирани съответните законодателни постъпки или реформи. Той посочи, че подписаното тристранно споразумение от днес ще има сериозно значение за преодоляване на кризата с коронавируса, а като национални приоритети на държавата изтъкна влизането на България в ОИСР, Шенген и т.нар. чакалня на еврозоната - механизма ERM-2.

 
В тази част се включи министърът на икономиката Емил Караниколов, който заяви, че днес Министерският съвет взема решение на увеличаване на капитала на държавната Българска банка за развитие със 140 млн. лв. Това обезпечава влизането на държавата като миноритарен акзионер в Първа инвестиционна банка, след като ББР участва в търга за акции с цел набиране на капитал на частната банка. Още в петък правителството обясни решението с преодоляване на последна пречка за кандидатстване за чакалнята на еврозоната.  

Сред другите приоритети, изброени от участници в срещата между правителство, бизнес и синдикати, бяха изброени борба със сивата икономика и корупцията, демонополизацията и картелите, разработване на стратегия "България 2030", която да включва и подпомагане на индустрии, които имат конкурентни предимства сред останалите в ЕС.

Приемането на стратегия "България 2030" за развитие на енергетиката с хоризонт до 2050 г. ще даде и визия за сектора, пречупена през призмата на европейската "Зелена сделка", стана ясно от думите на министърката на енергетиката Теменужка Петкова. Ще се разработва в диалог и концепция за бъдещето на Маришкия басейн. Петкова отбеляза, че комплексът до голяма степен гарантира енергийната сигурност на страната (тук е и затъналата в дългове и постоянно получаваща дотации от държавата компания ТЕЦ "Марица изток-2" - б.р.).

Петкова отново обяви, че пълната либерализация на енергийния пазар минава през няколко фази и срокът е между 3 и 5 г.

Припомняме, че промените в Закона за енергетиката, с които пазарът на ток ще се либерализира за небитовите потребители - тоест те ще купуват енергия на свободния пазар и излизат от регулирания такъв, минаха днес през гласуване в Народното събрание. 

„С този акт на добра воля на работодателите, синдикатите и правителството проявяваме разум. Много е сложно и никой сам не може да се справи. С общи усилия, ако можем да се измъкнем от кризата, предизвикана от COVID-19, ще е добре“, заяви премиерът Бойко Борисов след подписването на националното тристранно споразумение. 

Той изрази благодарност към всички участници в процеса по подготовката и финализирането на споразумението, съдържащо мерки в пет ключови сектора за икономическото развитие на страната ни.

„Благодаря и на колегите, които и в Министерския съвет работиха с вас, и на вас  за търпението, компромисите и разбирането в този доста объркан свят, в най-голямата криза след Втората световна война, която е с много човешки жертви и с милиарди и трилиони загуби на икономиката“, допълни Борисов, цитиран от пресцентъра си.