505 милиона лева за миналата година е загубил бюджетът от неплатен ДДС и акцизи при горивата. Сивият сектор се изчислява на 5,12% при бензина и 14,14 на сто при дизела.

Това сочат данните от проучване на Центъра за изследване на демокрацията за недекларираните продажби на горива у нас, изготвено по поръчка на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) и представено днес от Тихомир Безлов, експерт в ЦИД.

Според изчисленията през 2019 г. легалните продажби са за 7,5 милиарда лева, но има и гориво с неплатени данъци и акцизи за 1 милиард.

Все пак в сравнение с 2018 г. делът на сивия сектор намалява. Според проучването нелегално продаваният бензин е бил със стойност 16 на сто, а дизелът - 19 на сто. Загубите са били за близо 800 милиона лева. Спадът сега се дължал на засиления контрол. 

И все пак, отчете Безлов, в сравнение с нелегалните продажби в сектор цигари този при горивата е пет пъти повече, съответно носи пет пъти повече загуби за фиска. При цигарите за миналата година те се равняват на 116 милиона лева.

Като рискови области при нерегламентираните продажби изследването определя Благоевград, Бургас, Варна и София-област.

За целите на изследването, направено с помощта и на НАП, са използвани данните на приходната агенция, Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", Агенция "Митници", КАТ и др., като са засичани брой МПС у нас, пробег, разход на гориво, транзитен трафик, селскостопанска техника, зареждания в чужбина и пр.

От ЦИД отчитат и нещо любопитно - че макар броят на превозните средства у нас да се увеличава, средният пробег намалява. При 3,3 милиона регистрирани МПС за миналата година реално се движат 2,9 милиона, от които 2,3 милиона са лични леки автомобили.

Изводът от изследването, направен от Безлов: да се следва моделът на сътрудничество между държавата и бизнеса, както и да се използва тол системата за още по-добра отчетност.

Добре дошла на държавата в петролния бизнес

От БПГА използваха събитието днес, за да коментират още няколко горещи теми, свързани със сектора - навлизането на държавата в петролния бизнес чрез Държавната петролна компания, изискването за камери в данъчните складове, цените на горивата и публичните обвинения, в т.ч. от управляващи, в картел - заради което Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) започна поредна проверка.

Председателят на асоциацията Живодар Терзиев приветства решението на управляващите държавата да има собствени бензиностанции и данъчни складове, защото като участник на пазара ще има по-добра чуваемост за проблемите в сектора, в т.ч. за изчистването на сивия сектор - просто защото вече ще има още по-голям интерес от това.

"Ще предадем щафетата на Министерството на икономиката", посочи Терзиев.

И допълни, че дълго време в България не сме си давали сметка за евентуалните щети от COVID-19 за сектора, но държавната администрация съумяла "така да направи, щото населението да е в кондиция, да не изпаднем в трайна изолация и да възстановим икономиката".

Картел? - Държавата с най-много бензиностанции в ЕС

Андрей Делчев, изпълнителен директор на БПГА, пък мина направо на въпроса - има ли картел в бизнеса, какъвто КЗК пак търси по разпореждане на държавата (което се случи, след като управляващите анонсираха влизането на държавната петролна компания на пазара). Както е известно, това са основните обвинения към асоциацията, в която членуват най-големите производители и търговци на горива у нас, като за картел и конкретно назоваване на "следващ обвиняем" в лицето на бившия директор на "Лукойл България" - Валентин Златев, говори съпредседателят на малката управляваща коалиция Валери Симеонов.  

След кратка справка "що е то картел" Делчев отсече:

"Според нас пазарът на горива не показва нито един от тези признаци. Горивата са борсова стока и идеята, че българският пазар може да бъде манипулиран, не е вярна.

Налага се разбирането, че в петролния сектор всички са измамници и предлагат цени, ограбващи хората. Това просто не е вярно. Тенденциите в цените на горивата в България са същите като в целия ЕС."

След което посочи, че у нас има 110 складодържатели, но все пак "истина е, че има фирми с по-големи обеми". (Основният артикулиран от правителството мотив да се намеси пряко в пазара на горивата е, защото изведнъж разбрало, че една компания ("Лукойл") държи близо 80% от данъчните складове за горива в страната, а 91% се държат от едва шест оператора, б.р.). Но все пак бензиностанциите у нас са 4500, като 1100 от тях се държат от членове на петролната асоциация - т.е. монопол няма, изброи Делчев. В Австрия били общо 2700, в Белгия - 3100, в Унгария - 2100, в Ирландия - малко над 1700.

"България е държавата с най-много бензиностанции на глава от населението в ЕС", посочи в заключение той.  

Не е справедливо да обвиняваме КЗК, че не работи. За 10-15 години са ни разследвали три пъти, сега е четвъртият - заяви още Делчев по повод на пак задаваните в публичното пространство въпроси как комисията никога не открива картел и монопол при петролния бизнес. Изпълнителният директор не пропусна да вметне, че КЗК не само работела, но и за първи път е включила в проверката "и фирми на политици". "За първи път не разследват само нас", заяви Делчев, като визираните политици са зам.-председателят на Народното събрание и лидер на "Воля" Веселин Марешки, който също има верига бензиностанции, които рекламира с евтин бензин.  

Най-ниските цени са у нас

Най-ниските цени на горивата в ЕС са в България - отчете на свой ред и юристът към БПГА Светослав Бенчев, като онагледи твърдението си с графики - на цени със и без такси - пак като антитеза, че българските потребители плащат скъп бензин независимо от световните спадове.

Бенчев обаче акцентира върху въведеното ново изискване - за видеонаблюдение в данъчните складове, срещу което от асоциацията не са против, но оспорват намалените срокове от два месеца. Изискването важи и за складовете за цигари и алкохол, или общо 356 склада в страната, заедно с петролните. Юристът изчисли, че за доставка на техниката са нужни 20 дни, а за монтаж - още 65 дни. "Не знам как ще го направим за два месеца", констатира.

От БПГА обявиха и нова инициатива - за дигитализация при издаването на касовите бонове - или "да премахнем хартиената касова бележка". Това можело да стане, като информацията се изпраща директно в НАП, а касовата бележка - на смартфона на клиента. "Това е бъдещето", заяви Бенчев.