Развитието на епидемията показва, че психичната реалност и фактическата реалност не се пресичат – има повече заразени хора, а тревожността е намаляла и големи групи хора директно отричат съществуването на заразата.

Това коментира по бТВ социалният антрополог Харалан Александров и допълни, че социалните мрежи изкривяват действителността, защото хората са склонни да игнорират информацията, с която не са съгласни.

"Психичната реалност е напълно автономно явление, тя слабо отразява външния свят, тя се самоподдържа и самовъзпроизвежда поради своята самопораждаща се природа. В този смисъл социалните мрежи много добре обслужват този фантазен свят, в който ние виждаме това, което изберем да виждаме, тъй като там разполагаме с възможности да пускаме избирателно филтри към тази част от реалността, която не уйдисва на предварителното ни убеждение", обясни той. 

Така изключваш тези, които не харесваш, живееш удобно и комфортно в един напълно измислен свят, който се различава напълно от външната реалност, и то до момента, в който не катастрофираш в нея.

Александров посочи като пример как в момента има много повече случаи на заразяване с коронавирус и съответно много по-малко тревога от това. За разлика от ситуацията отпреди няколко месеца, когато беше точно обратното и имаше силна тревога.

"Сега забелязваме изключително безотговорно отношение на големи групи хора, които стигат до директно отричане на съществуването на заразата.

Над 1 млн. наши сънародници смятат, че вирус не съществува, че някой го е измислил. Това не е само в България. Технологията стремително изпревари развитието на човешките умове. Ние пренесохме в дигиталния свят примитивните защити, психични процеси, формирането на ментални гета", добави социалният антрополог.

По думите му въпреки достъпа до изключително високи технологии умовете остават примитивни, това е световно явление.

"Социалните мрежи успяват много ефективно да разрушат неизбежните йерархии. В социалните мрежи всички са равни, експерти, те са свръхдемократични, хоризонтални и започват да практикуват примитивни модели на групово поведение - разделение, репресия, морален тормоз, все спомени от света на ранното развитие", обясни още Александров.

Като обясни как в такава среда е много трудно авторитет да каже на хората и да бъде чут - пазете се, сложете маски, спазвайте социална дистанция.

Той посочи, че по темата за коронавируса хората са се разпределили на две групи – на такива, които подкрепят мерките, и на такива, които ги отричат, или на мутафчиевисти и мангъровисти. Като това разделение е станало отново на принципа - застават зад този, който облича на езика на експертността тяхната гледна точка.

"Сривът на авторитети, суеверното поведение и нагласи, улесени от социалните мрежи, ниското доверие в институциите и политическа класа правят възможно не просто да възникват нови разделения - постоянно се прегрупираме в нови гледни точки.

 Но тази степен на диференциация прави класическия модел на управление много труден, добре е да си признаем, че живеем в ментална, когнитивна мантилитентна ситуация, която прави обичайните модели на управление неприложими. Политиците са принудени да се държат като лидери на мнение в социалните мрежи, принудени са да ползват гледните точки и да експлоатират конструктите, които социалните мрежи, публичността им поднася“, смята Александров.

Той даде и пример как Слави Трифонов в политиката е действал така с позицията относно коронавируса и колко опасен е той. Като според Александров това ще допринесе за политическия проект на Трифонов, който "тепърва ще се развива".

Социалният антрополог коментира и проучване, според което масово българите вярват в конспиративни теории и предпочитат авторитарни лидери.

"В момента в обществото цари непредсказуемост и хаос, усещане за неуправляемост, имаме нужда някой да застане начело - авторитарно лидерство. Това, което ни спасява, е, че имаме удържащата рамка на цивилизования свят", смята Харалан Александров.