В тази толкова дискутирана нощ – въобще няма и да пиша за нея, защото ще съм 1 232 343 432-рият по темата – попаднах на една врачка. По телевизора.

Беше наредила нещо като бокал, с което явно опитваше да наподоби светата Чаша, с която хората взимат Причастие, и нещо като свещници, шарени парцали плюс неизвестни за мен предмети. Гореше непрекъснато хартии ли, фишеци ли някакви, и решаваше проблемите на хората в ефир. За 2,40 лв. на минута. Не знам как не дотича пожарникарят на телевизията, да я изхвърли, но сигурно е провидяла, че огнеборецът в момента се задява с оная от пропуска...

Самата женица очевидно имаше тежки проблеми – със зъбите, с косата си, може би и с алкохола, доколкото с много труд съм си изградил нюх да усещам такива люде.

„Тази нощ е нощта на Венера, нощта на работата, нощта на парите”, обяснява точно срещу 1 ноември, а плебсът се скъсва да звъни на импулсния телефон.

„Горката дърта измамница - помислих си, – дано парите на наивниците й стигнат за приличен зъболекар.”

След което знаете ли какво стана в тази мистично-метафизична каша? Без връзка заговори, че няма нищо лошо в Хелоуин – хората правят ритуали, такива са правили нашите баби и прабаби, а ние дори не правим достатъчно, има мегдан за още. Представих си прабаба ми Найда, Бог да я прости, как обикаля с маска на „Анонимните”, прави си селфита и крънка бонбонки.

Разказвам ви го, не за да се подигравам на бедната стара псевдовещица, а защото се замислих колко объркани сме хората на този век. Как търсим на какво да се опрем истерично и дори сме готови да откъсваме от залъка и да даваме парите си на някой мобилен оператор (60%) и такива хора (40 %), като очевидно самите те имат неразрешими проблеми. Как тогава ще решат нашите? Често съм се замислял как на „американски” думите  mass – литургия, и mess – пълна каша, бъркотия, звучат почти еднакво.

Сякаш всичко е обърнато с хастара навън, а нещата, които трябва да са ни отдушник – парите, забавленията, релаксът, всъщност ден след ден, миг след миг правят живота ни по-задушаващ и тежък.

Попадал съм и на водещи, поканили политици. От тях поне ми е по-лесно да си извадя поука. Взимам тебешир, без който не мърдам никъде през нощта, откривам черна дъска 2,50х1 метра и теоремата, която извеждам, звучи така:

Ако искаш 100 % да подмениш действителността – твоята и на публиката:

а) Винаги казвай точно обратното на това, което мислиш и което знаеш, че Е;

б) Не преставай да се усмихваш;

в) Дреме ти...

Добра хумористична публицистика се получава: двама души – единият пита и знае, че ще получи лъжа, другият отговаря лъжи и знае, че питащият знае това. Питате ли ме как ходя цял ден с черната дъска?

Същото порно като от предния канал, но по-високобюджетно. Със сигурност на определен канал има поне истинско порно, но до него не стигам.

Ето така сме и ние по въпроса – Хелоуин, Задушница или Ден на будителите. Каша, която няма смисъл. На човек трябва да му е ясно от само себе си. Ако не му е, да погледне - достатъчно хора са го казали. И най-лесно е да осъждаш – американците са гейове и психопати, народът е прост и говори на меко, а поповете са печалбари с наклонности към запасите от вино в храма. Да, бе.

Сутринта в „четворката” – трамвая към „Орландовци”, мирише на онова характерното бабешко - на яхния и на новите разновидности на нафталина, които забравих как се казват, защото от известно време не гледам реклами... Слушам жена до мен (сигурно е на 80) и не само, че надали е била шофьор някога, а и не е чувала, че книжките от 20-ина години имат нов фасон. Обсъжда с тревога как Лъвов мост бил задръстен и се чакало по 20 мин. в едната посока – давали го по новините. „ЗъдрастванИето”.

Викам си – Боже, защо ние, журналистите, тревожим тази жена с такива глупости? Обаче нищо не ми отговори. Реших, че сигурно все пак отговорът, както винаги, е строго личен – в бабето и в мен.

И така си върви „синият вагон” – джиткаме си в нашата подменена действителност и си дремем. Докато някой ден трамваят все пак пристигне до „Орландовци” и се озовем от обратната страна на помена за Задушница. Освен, ако не вярвате, че просто ще си гнием тихо и бездарно цяла вечност, наистина нямам идея какво ще правим.

Понеже метрото ми съвсем неволно е в посоката на Студентски град, често се возя с младежта. Имам неприятното усещане, че говорът от Изток и проблемите на север от шията се увеличават лавинообразно. Докато се опитваме безкритично да гълтаме стайлинг от Запад и слушаме ритми от Юг. Мое си мнение.

Сега какво трябва? Кои са лошите? Ако няма Пеев, Доган и сие? Маските, тиквите и страховитите подвиквания? Не мисля, че това ще реши нещо. Всеки има равен шанс да порасне. Иначе „играта” би била несправедлива, а тя не е.