В стотици високо класифицирани телефонни разговори с чуждестранни държавни и правителствени ръководители президентът Доналд Тръмп е бил системно неподготвен за обсъждане на сериозни въпроси, често се е хвалел в дискусиите си с лидери като руския президент Владимир Путин и турския президент Реджеп Ердоган и се е държал обидно с ръководителите на основните съюзници на Америка, пише днес в Си Ен Ен легендарният разследващ журналист Карл Бърнстейн.

Тези разговори са убедили висши американски представители - включително бивш държавен секретар и министър на отбраната, двама съветници по националната сигурност и най-дългогодишния шеф на кабинета на Тръмп - че самият президент представлява опасност за националната сигурноста на Съединените щати, посочва журналистът.

Телевизията, която не се отличава с особени симпатии към Тръмп и често е порицавана от него като "фалшива", се позовава на неназовани източници от Белия дом и от разузнаването, запознати добре със съдържанието на разговорите. Бърнстейн и колегата му от "Вашингтон пост" Боб Уудуърд направиха разкритията в аферата "Уотъргейт" през 1972 г., довела до оставката на президента Ричард Никсън  две години по-късно.

Притесненията на споменатите длъжностни лица за разговорите - и по-специално поведението на Тръмп към Путин - придобиват ново звучене на фона на съобщенията, за които президентът може би е научил още през март, че Русия е плащала на талибаните, за да убиват американски войници в Афганистан. Въпреки това държавният глава не е предприел никакви действия.

Източници на Си Ен Ен са казали, че между Путин и Тръмп е имало разговори за желанието на Тръмп да сложи край на американското военно присъствие в Афганистан, но не са били обсъждани предполагаемите награди за талибаните.

Тръмп досега има най-много разговори по телефона с Ердоган, който понякога се е обаждал в Белия дом поне два пъти седмично и бил пряко свързван с президента по нареждане на Тръмп. В същото време президентът редовно е сплашвал и унижавал лидерите на основните съюзници на Америка, особено две жени между тях: казвал на британската министър-председателка Тереза ​​Мей, че е слаба и че ѝ липсва смелост; а на германската канцлерка Ангела Меркел, че е "глупава".

Тръмп непрекъснато се хвалел пред своите колеги държавни глави, включително пред автократичния престолонаследник на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман и севернокорейския диктатор Ким Чен Ун, за собственото си богатство, гениалност, „страхотни“ постижения като президент и „идиотизма“ на  предшествениците му.

В разговорите си както с Путин, така и с Ердоган Тръмп изпитвал особена наслада от това да злослови за бившите президенти Джордж Буш и Барак Обама и да казва, че да се работи пряко с него би било много по-ползотворно, отколкото по време на предишни администрации. 

Това накарало съветниците по националната сигурност Хърбърт Макмастър и Джон Болтън, министъра на отбраната Джеймс Матис, държавния секретар Рекс Тилърсън и шефа на президентския кабинет Джон Кели, както и служители на разузнаването, да заключат, че президентът често бил "заблуден" в отношенията си с чуждестранни лидери.

Източниците казали пред телевизията, че има малко доказателства, че с времето президентът става по-умел или по-компетентен в телефонните си разговори с повечето държавни ръководители. По-скоро той продължава да вярва, че може или да омагьоса, да нахока, или да сплаши почти всеки чуждестранен лидер да капитулира пред волята му и често преследва цели, по-подходящи за неговия си дневен ред, отколкото за онова, което мнозина от неговите старши съветници са смятали за национален интерес.

 
Картината, която Бърнстейн описва въз основа на продължили четири месеца интервюта с близкото обкръжение на Тръмп, съвпада с тази, която Болтън рисува в изобличаващите си мемоари "Стаята, в която това се случи" - некомпетентен във външната политика президент обсебен от стремежа да бъде преизбран и подчиняващ всичко в дипломацията на тази цел. Интервютата обаче покриват значително по-дълъг период от пребиваването на Болтън в Белия дом. Те изглеждат и още по-компрометиращи. 
 
За да запази анонимността на тези, които са описали телефонните разговори, Си Ен Ен не разкрива длъжностите им и не ги цитира директно и изцяло. Повече от дузина служители или са слушали пряко президентските телефонни разговори в реално време, или са получили  подробни резюмета или стенограми от тях, са казали източниците на Си Ен Ен. 
 
Те са посочили и случаи, в които Тръмп се е държал отговорно и съответно на националния интерес по време на телефонните дискусии с някои чуждестранни лидери. Си Ен Ен се е обърнала за коментари към Кели, Макмастър и Тилърсън, но не е получила отговор. Белият дом също не е отговорил веднага. По-късно говорителката Сара Матюс е направила кратко изявление, което описва Тръмп като "преговарящ от световна класа".
 
Лице, запознато с почти всички разговори с лидерите на Русия, Турция, Канада, Австралия и Западна Европа, е описало разговорите събирателно като "гаври", толкова прискърбни за националните интереси на САЩ в областта на сигурността, че ако членовете на Конгреса чуят свидетелите на самите разговори или прочетат текстовете им, дори мнозина висши републикански конгресмени и сенатори няма да могат повече да запазят доверието си в президента.
 
Ефектът на разговорите идва от тона на Тръмп, от яростните му избухвания срещу съюзниците и раболепието му пред авторитарни лидери, от невежеството му за историята и липсата на подготовка. Докато е бил на длъжността си, бившият директор на националната сигурност Дан Коутс е изразявал тревога пред подчинените си, че телeфонните дискусии на Тръмп подкопават последователното водене на външната политика на САЩ и постигането на техните цели. През изтеклите седмици бившият шеф на кабинета Кели е  споменал за вредното въздействие на тези разговори върху националната сигурност в частни беседи с няколко души.
 
Други два източника са сравнили телефонните разговори на Тръмп с чужди лидери с брифингите му за коронавируса - лишени от всякаква фактическа обосновка, разчитащи на интуиция, поток на съзнанието и импровизации. Спрямо лидерите на главните европейски партньори на САЩ - Великобритания и Германия - той не се притеснявал да се държи заплашително или пренебрежително. Това поведение са изпитали и френският президент Еманюел Макрон, канадският министър-председател Джъстин Трюдо и австралийският му колега Скот Морисън. Според Си Ен Ен Тръмп им се е карал, както се кара на губернаторите на щатите заради разпространението на коронавируса.
 
Тръмп се дразнел от призивите на Макрон САЩ да се върнат към ангажиментите си по опазването на климата и ядрената сделка с Иран и четял на френския си колега строги лекции за това как страната му не харчи достатъчно за въоръжаване. Най-злите му атаки обаче били срещу Мей и Меркел, които унижавал и очернял в тиради, описани от техен свидетел като "почти садистични".
 
"Някои от нещата, които той казваше на Меркел, просто не са за вярване: наричаше я "глупава" и я обвиняваше, че е в джоба на руснаците... Той е най-твърд с тези, които смята за слабаци, и най-слаб с тези, с които трябва да бъде твърд", е казал свидетелят.
Неназован германски представител е казал, че разговорите на Тръмп с Меркел били "толкова необикновени" и тонът на американския президент толкова агресивен, че се наложило Берлин да вземе специални мерки съдържанието им да остане засекретено. Кръгът на лицата, които имат достъп до съдържанието на тези разговори, е бил максимално стеснен. 
 
Разговорите на Тръмп с Мей през 2016 и 2019 г. са били описани като "унижаващи и сплашващи". Американският президент я наричал "глупачка" и безгръбначна по повод на политиките ѝ за "Брекзит", НАТО и имиграцията.
 
Меркел запазвала спокойствие по време на телефонните си разговори с Тръмп и при срещата им на живо в Белия дом. На словесната му агресия отговаряла спокойно, с факти. За разлика от нея Мей ставала "обръкана и нервна".
 
От Даунинг стрийт 10 са насочили Си Ен Ен към уебсайта на министър-председателя, където протоколно са описани разговорите на Мей с Тръмп. Френското посолство във Вашингтон е отказало коментар, а турското и руското не са отговорили на молбите на телевизията за такъв.
 
В разговорите си с Путин и Ердоган Тръмп обикновено бил неподготвен и се оставял събеседниците му да се възползват от него. Си Ен Ен отбелязва, че тези разговори със сигурност са били записвани от разузнавателните и други служби на тези страни.
 
В разговорите си с Путин Тръмп се хвалел с "безпрецедентните" си успехи в икономиката и изтъквал колко "по-силен" и "по-умен" е от предшествениците си, които наричал "слабаци" и "имбецили".  
 
Тръмп едва ли не си е просил одобрението и възхищението на Путин, като му е разказвал за това как е организирал конкурса за красота "Мис Вселена" в Москва. Свидетелят на тези разговори казва, че руският президент е гросмайстор в шаха, докато пред него Тръмп е обикновен играч. Докато Путин дестабилизира Запада, американският лидер се опитва да спечели личното му одобрение, казва още свидетелят. Той казва, че на моменти тези разговори звучали като "двама мъже в парната баня", от което висшите сътрудници на Тръмп по сигурността оставали слисани.
 
Свидетелите описват изтеглянето на американските войски от Сирия като ход, с който Тръмп най-много е облагодетелствал Русия и Турция.
 
Макмастър, Болтън и Кели най-много се притеснявали от честите обаждания на Ердоган, който непрекъснато искал различни политически отстъпки. Сътрудниците се тревожели, че турският президент успявал да заобиколи протоколите на Националния съвет за сигурност и да се свърже пряко с Тръмп. Те подозирали, че турските служби за сигурност са познавали добре програмата на президента на САЩ, за да може турският му колега да го издебне, когато може да стигне директно до него. Това ставало включително на игрището за голф, където заради Ердоган Тръмп прекъсвал играта и двамата говорели надълго и нашироко.
 
Тръмп бил отчайващо неподготвен по историята на сирийския конфликт и турският му събеседник се възползвал от това, за да прокара линията си. "Ердоган го ошушкваше докрай", е казал пред Си Ен Ен един от свидетелите. Той обяснява с това разрушитения ефект на американското изтегляне, който позволи на Турция да атакува главните съюзници на САЩ в Сирия, кюрдите, и да отслаби ролята на НАТО там.
 
След разговорите си с Путин Тръмп редовно игнорирал скептицизма на експертите от екипа си и предпочитал да слуша ласкателствата на дъщеря си Иванка Тръмп и на зет си Джаред Къшнър. Путин разбрал, че в Белия дом и правителството "никой няма властта да направи нищо" и използвал това обсоятелство в своя полза.
 
Си Ен Ен посочва, че гласово генерирани стенограми на разговорите заедно с ръчно направени стенограми съществуват и ако Конгресът ги поиска, те биха могли да доведат до много по-опасно за президента разследване от неуспешния опит за импийчмънт в края на миналата и в началото на тази година.