Нова неофициална биография на Милан Кундера излезе в Чехия и предизвика разгорещени полемики в страната, тъй като разкрива спорни моменти от миналото на писателя. Книгата на Ян Новак, озаглавена „Kundera: Český život a doba“ (Кундера: Чешки живот и време), разказва за живота на Кундера преди емиграцията му във Франция през 1975 г. Някои критици заклеймяват биографията като тенденциозна, политически мотивирана атака.

В интервю пред „Радио Прага Интернешънъл“ Ян Новак говори за комунистическите убеждения на Кундера, за „сексуалното поведение“ на писателя, за желанието му да скрие миналото си и да си изгради нов образ. Авторът представя доказателства и около случая с пилота Мирослав Дворачек, за когото Новак е „напълно убеден“, че нарочно е бил предаден на властите от Кундера.

В книгата от 900 страници Новак представя информация, събирана от интервюта с хора, познавали писателя, но се опира най-вече върху твърдения на психоаналитика и сексолог Иво Понделичек. Новак проследява и автобиографичните моменти в произведенията на Кундера и заявява, че открива доказателства за „моралния релативизъм“ на автора.

Милан Кундера е роден през 1929 г. в Бърно, Чехословакия (днес Чехия). През 1948 г. става член на Комунистическата партия, бива изключен веднъж, но впоследствие отново е приет в редиците ѝ. По-късно взима участие в Пражката пролет и през 1970 г. е окончателно изключен от партията. Издаването на творбите му е забранено и през 1975 г. той емигрира във Франция. Много епизоди от миналото на писателя все още са неизвестни на читателите.

Въпреки забраната да издава творбите си и изгнанието, Кундера никога не се е смятал за „дисидент“, припомнят от радиото. Той самият наричал творчеството си „подривно“,  защото повдигало въпроси, които били морално и социално осъдими в комунистическа Чехословакия, но бил противник на идеология от всякакъв вид – от комунизъм до християнство.

В интервюто пред „Радио Прага Интернешънъл“ Новак споделя как е възникнала идеята да напише биографията:

„Попаднах на копие на поемата [на Кундера] „Poslední máj“ (Последният май), препратка към комунистическия празник, която той пише през 1955-а за конкурс. Тя е истинска сталинистка поема в стила на социалистическия реализъм. Видях, че версията, която държах в ръцете си си, е била публикувана през 1963-а – време, в което сталинизмът вече е бил минало в Чехословакия. Пражката пролет вече се е готвела, в известен смисъл; време, в което би било почти унизително да публикуваш такава поезия. Тогава осъзнах, че не знам много за [Кундера], въпреки че бях чел книгите му. Бях любопитен какво се е случило и когато започнах да търся отговори, открих, че все още почти нищо не се знае. Това даде първоначалния тласък“.

За да събере информация, Новак се среща с психиатъра и сексолог Иво Понделичек, и смята, че Кундера е анонимният пациент, вдъхновил много от трудовете и изследванията на психиатъра, които добиват голяма популярност в Чехословакия. По думите на Новак, Понделичек е „съучастник в сексуалните приключения“ на писателя.

„Той ми даде представа за мистериозното сексуално поведение на Кундера през 50-е, 60-е и 70-е, когато се е подвизавал вероятно със самия Понделичек. Били са двама големи съблазнители, които са се съревновавали помежду си“, казва Новак.

Авторът на скандалната биография твърди също, че Кундера е бил изключително нерешителен, а причините за това вероятно се крият в ранното му детство под опекунството на строгия му баща – известен специалист по теория на музиката и пианист, който винаги се стремял към съвършенство в работата и живота си.

„Мисля, че това са ценностите, с които е бил откърмен Кундера, под влияние на баща му. Мисля, че то го е оформило и нерешителността, по мое мнение, идва оттам“, казва авторът.

Според Новак, Кундера се е възползвал от възможността да измисли напълно различно минало за себе си и да изгради нов свой образ, когато заживява във Франция:

„В няколко интервюта той казва, че е бил изключен от университета си, което не е вярно; че е извършвал изтощителна физическа работа в мина, което не е правил; че на практика е бил неизвестен в Чехословакия до 1967-а, когато публикува „Žert“ (Шегата), при положение, че вече е бил сред най-младите носители на държавната Награда за литература още през 1963-а и литературна звезда. Когато е дошъл във Франция, предполагам не е искал да отговаря на въпроси за сталинистката си поезия“.

Новак дава детайли и за личния живот на писателя:

„Неговите „мистификации“ включват някои екстремни действия. Например по време на втората си сватба през 1962-а, той сменил мястото си с кума си точно преди церемонията, така че Вера Храбанкова да се омъжи за Войтех Йестраб, а не за Кундера. По-късно го описали като шега, но знам от Понделичек, че [Кундера] наистина имал вътрешно нежелание да се ожени за Храбанкова и се е опитвал да се измъкне“.

Важен акцент от книгата е и скандалът около Мирослав Дворачек – чешки пилот, който бяга в Германия през 1948 г., след като властта в Чехословакия е завзета от комунистите. В Германия той е вербуван от бивши военни от Чехословакия и бива изпратен обратно в страната си, за да работи като шпионин. През 2008 г. списание „Респект“ публикува разследване на Института за изучаване на тоталитарните режими в Прага, според което Кундера е предал тайния агент на властите. Дворачек е осъден на 22 години затвор с полагане на тежък труд. Кундера отрича обвиненията и заявява, че не познава младежа. Новак обаче привежда в книгата си материали, за които смята, че доказват обратното. Пред „Радио Прага Интернешънъл“ Новак заявява, че е „напълно убеден“, че Кундера предава този човек умишлено.

Според Новак, книгата с най-много автобиографични елементи – „Život je jinde“ (Животът е другаде), е  шедьовърът на Кундера:

„В нея автобиографичният персонаж на поета сталинист, Яромил, отива да предаде „класов враг“ на полицията“.

Милан Кундера понастоящем живее във Франция. Всичките му романи, сред които бестселърите „Непосилната лекота на битието“, „Книга за смеха и забравата“, „Шегата“ и „Животът е другаде“, са издадени на български език.

"Площад Славейков"