В медицината това, което не знаеш, наистина може да те убие. Шест месеца минаха, откакто Китай съобщи на СЗО за първите случаи на новата коронавирусна инфекция. Но и днес неизвестните пред учените са много повече, отколкото това, което вече знаят.

Към момента коронавирусът се е разпространил вече в 188 страни по света, заразил е над 10,4 млн. души, над 510 хил. са починалите.

"Бизнес инсайдър" обобщава 11 големи въпроса около коронавируса и COVID-19, които остават все така без отговор.

Как коронавирусът се пренася върху хората?

Смяташе се, че първата коронавирусна инфекция е била на пазар с живи животни в китайския град Ухан. Но по-нови изследвания предполагат, че пазарът просто е бил по-средищно място за разпространението на заразата.

Учените са сравнително сигурни, че вирусът се е развил в прилепи. Лабораторни тестове показват, че около 80 на сто от генома на вируса съвпада с този на SARS, вирус, който също тръгва от прилепите и води до епидемиите през 2002 и 2003 г. А 96 на сто от генома му е като на други коронавируси в прилепите.

Растящ брой научни изследвания опровергават все по-упорито разпространяващите се конспиративни теории, че вирусът е създаден в китайска лаборатория.

Но изследователите все още не са сигурни как коронавирусът е преминал от прилепите в хората. При SARS циветката изиграва ролята на междинно животно гостоприемник. Учените предполагат, че циветки, свине, змии, може би и мравояди - са били междинният гостоприемник за новия коронавирус. Възможно е и да е прескочил направо от прилепа на човека.

Изследване от май предполага, че SARS-CoV-2 може да е хибрид от вируси по прилепите и по мравоядите.

Защо това е важно: Да се разбере как новата зоонотична болест се разпространява може да помогне за нейното проследяване, както и за намирането на ефикасно лечение за нея.

Колко всъщност са заразените?

Данни има само за потвърдените случаи, онези, които са били доказани с тестване. Учените смятат, че реалният брой е много по-голям.

Предполага се, че на всеки доказан случай има още 10 неустановени. Тестването изостава от скоростта, с която се разпространява болестта и много правителства, в това число и на САЩ, пропуснаха да въведат отначало масовото тестване.

Според нови оценки от учени от Масачусетския технологичен институт в света има поне 249 млн. случая на коронавирус, а починалите са 1,75 млн. - към 18 юни 2020 г. Това означава, че общият брой случаи е реално 12 пъти по-висок от този в официалните статистики, смъртността по света е 1,5 пъти по-висока.

Според друго проучване само в САЩ може да е имало 8,7 млн. заразени с коронавирус от 8 до 28 март.  През май американски учени представиха свой анализ, според който официалната статистика на смъртните случаи в САЩ е "значително снижена". 

Италиански изследвания също предположиха, че смъртните случаи от коронавирусна инфекция в страната може би са два пъти повече от официалната статистика.

Защо това е важно? Точната оценка е от голямо значение, за да се разбере как се разпространява коронавирусът, каква е смъртността при COVID-19, какъв е процентът на асимптомните случаи и други фактори. Това би дало на учените и много по-точна картина на ефекта от социалното дистанциране, карантината, проследяването на контактите и т.н.

Защо така лесно се разпространява вирусът?

Вирусите са малки невидими частици, които се умножават като окупират клетките на гостоприемника.

Способността на вируса да се разпространява от един човек на друг се измерва с R0. Колкото по-висока е стойността на R0, толкова по-силна е заразността на вируса. R0 на сегашния коронавирус е средно около 2,2. Това означава, че един човек средно заразява 2,2 други. Но много зависи от региона и гъстотата на населението. Има места, където този показател скача до 5,7. За сравнение сезонният грип има R0 от средно 1,3.

Способността за пренасяне на заразата се определя отчасти от вирусната тежест - т.е. количеството вируси, които даде човек освобождава в заобикалящата го среда. Инфектираните с коронавирус имат обикновено силна вирусна натовареност в гърлото, в носната кухина и в горните дихателни пътища, което прави вирусът силно заразен. 

Изследванията показват, че има малка разлика във вирусната натовареност при пациенти, които имат симптоми, и при онези, които са само носители.

Кашлицата е основен симптом за COVID-19. Чрез нея вирусът се разпространява в малки капчици, особено лесно в затворени пространства. Вирусът може да се разпространи и чрез пеене, по-силно дишане или разговор на по-висок глас

Само една минута по-високо говорене може да произведе над 1000 капчици, съдържащи коронавирус, които остават във въздуха поне осем минути. Изследвания са доказали, че само няколко стотици копия на респираторен вирус са достатъчни, за да се зарази друг човек.

Има доказателства, че вирусът може да се разпространи чрез изпражнения, но това представлява по-малка заплаха.

Защо това е важно? Това припомняне как се разпространява вирусът е важно, за да можем да знаем как най-добре да се предпазим. 

Какво предизвиква смъртността при хора, заразени с коронавируса

Изследвания очертаха стъпка по стъпка план за това как коронавирусът убива пациентите. Първо, протеините на вируса се прикрепят към клетъчните рецептори ACE2  в белите дробове. Нашата имунна система регистрира заплаха и отговоря като активира белите кръвни клетки. При пациентите, които имат тежко протичане на заболяването, имунната система може да има свръхреакция и да произведе "цитокинова буря" - химически сигнали, които подават инструкции до тялото да атакува собствените си клетки.
Организмът може да реагира и с по-леки симптоми - температура, умора, болки в мускулите. Но може да има и тежки симптоми като течност в дробовете, много ниско кръвно налягане, намаляване на киспорода в кръвта, поява на тромби, по-пропускливи кръвоносни съдове. Лекарите свързват тромбите с увеличения процент на инсулти при пациенти с коронавирусна инфекция. Агресивен отговор на имунната система може да увреди сърцето, бъбреците, червата и черния дроб. Но повечето смъртни случаи са предизвикани от респираторен колапс, белите дробове не успяват да доставят достатъчно кислород до кръвта. 

Лекарите все още се опитват да разберат защо при млади и здрави хора (без тежки придружаващи заболявания и рискови фактори) също се стига до такива критични ситуации.

Защо това е важно? Да се разбере защо коронавирусът причинява толкова много увреждания ще помогне за по-ефективното лечение в болниците и създаването на лекарства, които да помагат.

Колко смъртоносен е коронавирусът?

Много фактори имат значение за смъртността при COVID-19. Един от сериозните е възрастта. По-възрастните хора е по-вероятно да починат след инфаркти, колапс на белите дробове, инсулти и други проблеми, свързани с коронавирусните инфекции, докато при по-младите това се случва много по-рядко. Въпреки това хора от всякакви възрасти, в това число и деца, са имали тежко протичане на болестта като при някои от тях е завършило със смърт.

Действията на правителствата също имат значение. В места, където не реагираха рано и със строги мерки на епидемията, спешните и интензивните отделения се препълниха с пациенти. Това може да изтощи ресурсите и да накара лекарите да вземат решения на кого могат да помогнат и на кого - не.

Скорошните оценки предполагат, че световният процент на смъртност при коронавируса е около 1 на сто, но може да варира между 0,4 на сто до 3,6 на сто. Учените все още не са наясно защо някои пациенти с коронавирус развиват тежки симптоми, които могат да доведат и до смърт, докато други хора имат леки симптоми или никакви.

Една от хипотезите е, че отговорът е в индивидуалния генетичен код. Хора, чиито гени казват на телата им да произвеждат повече ACE2 рецептори, през които коронавирусът използва, за да завладее нашите клетки, може да пострадат по-тежко.

Защо това е важно? Вариациите в процента на смъртност помага на изследователите да открият недостатъците в начина, по който правителствата реагират. Когато успеем да идентифицираме хората, които са в по-голям риск при заразяване и да ги лекуваме правилно, това ще намали смъртните случаи. Но досегашните данни са достатъчно ясни - коронавирусът може да убие милиони хора за сравнително кратко време.

Защо младите хора са по-малко застрашени от умиране от COVID-19?

На база заразени на глава от населението младите хора са най-устоичиви на короновируса. Но и те се заразяват и страдат. Дори и при по-млади пациенти е наблюдавано запушване на кръвоносните съдове. Между 22 януари и 30 май 20 и 30-годишните са 30 на сто от потвърдените случаи в САЩ, според данните на Центъра да превенция и контрол на болестите на САЩ. Тези възрастови групи са 10 на сто от хоспитализациите и 2 на сто от потвърдените смъртни случаи на COVID-19.

Обикновено децата и възрастните хора са в една рискова група за болести като грипа. Но не е такъв случаят при този коронавирус. Около 70 на сто от смъртните случаи в САЩ са на хора над 70 г. Децата са по-малко от 2 на сто от потвърдените коронавирусни инфекции в Китай, Испания, Корея, Италия и САЩ.

Но все още не е ясно дали децата са по-малко податливи на зараза от коронавируса, на първо място, или просто техните случаи са пропускани, защото при тях болестта протича безсимптомно или с леки оплаквания.

Една от причините е, че децата имат по-незрели ACE2 рецептори - ензимите, които са като врата, през която влиза коронавирусът. 

Имунната система също става по-малко регулирана с нарастването на възрастта. Така че детската имунна система може би се справя по-добре в битката с коронавируса, отколкото тази на големите хора.

Защо това е важно? Да се разбере защо децата често не показват никакви признаци, че са болни - или защото са по-малко податливи на заразяването, или защото при тях болестта протича с леки симптоми - може да е от голямо значение при създаването на ваксина и разбирането на механизма на разпространение на вируса.

Възможно ли е повторно заразяване?

Тялото почти сигурно създава краткосрочен имунитет под формата на антитела, които ще разпознават и ще се противопоставят на коронавируса при следваща среща с него.

Д-р Антъни Фаучи, директор на Националния институт по алергии и инфекциозни болести обяснява пред "Daily Show" с водещ Тревор Ноа през март, че е готов да се обзаложи, че хората, които са изкарали болестта, са защитени от реинфекция.

Има малък брой случаи на хора, които са били с положителни тестове за коронавируса, след това изчистени, после отново с позитивен резултат. Но обикновено става дума за фалшиво позитивни тестове или погрешно интерпретиране на резултатите, тъй като при някои методи тестовете могат да засекат парчета от мъртъв вирус в тялото.

Но сигурност за дългосрочен имунитет няма. При другите коронавируси като SARS и MERS антителата са на върха месеци след инфекцията и остават година или повече. Но изследване от юни стига до изводите, че антителата на SARS-CoV-2 може да останат само два -три месеца след инфекцията. 

Хората без симптоми имат по-слаб имунитет на вируса, което означава, че и е по-малко вероятно те да имат положителен резултат при тестване за антитела. Изследователите не са наясно и какво трябва да е нивото на антитела, което трябва да има човек, за да се смята, че има пълен имунитет.

Изследване през май в болницата "Маунт Синай" в Ню Йорк показа, че повечето хора с потвърдени случаи на коронавирус са били положителни за антитела, но по-тежкоболните не е задължително да произвеждат повече антитела от по-леките случаи. По-скоро количеството антитела, които даден човек произвежда, може би е свързано с вродени разлики в начина, по който реагира имунната система на отделните хора.

Защо е важно? Да се разбере дали трайният имунитет е норма би имало огромна значение за слагането на епидемията под контрол.

Колко сезонен е коронавирусът?

По-високите температури и по-ниската влажност може да са препятствия пред разпространението на вируса, според изследване, публикувано през юни. Това може да обясни защо Ню Йорк сити имаше по-висок ръст на новата инфекция през март в сравнение със Сингапур, въпреки че трябва да се вземат под внимание и други фактори като тестване и проследяване и карантиниране на заразените.

 
Изследване от април откри подобна връзка между оцеляването на вируса и температурата на околната среда. При 4 градуса по Целзий коронавирусът се запазва до две седмици в епруветка. При 37 градуса остава жив един ден.
 
(Но както показват последните данни за разпространението на коронавирусната инфекция - и в България, и по света топлото време очевидно няма да оправдае надеждите, които му се възлагаха. Това призна и наскоро главният държавен инспектор д-р Ангел Кунчев - бел. ред.)
 
Топлото време засега има малък ефект и върху разпространението на епидемията в САЩ - най-силно засегнатата от вируса страна. 
 
Защо това е важно? Познанието за това колко и дали въобще коронавирусът се влияе от смяната на сезоните ще е от полза за правителствата, които ще могат по-добре да преценят как да разпределят ресурсите си и какви мерки да предприемат.
 

Има ли сигурни и ефективни лекарства за лечението на COVID-19?

Няма едно доказано лекарство за лечението на коронавирусната инфекция. Но 17 лечения са били тествани.

Американският президент Доналд Тръмп рекламира хидроксихлорохина и даже обяви, че го пие превантивно. Това е сравнително нескъпо струващо противомаларийно лекарство, което се използва и при лечението на лупус и ревматоиден артрит. По-късно обаче в хода на лечението на болни с него лекари съобщаваха и за множество странични и даже животозастрашаващи ефекти. Последно клинични опити показаха, че при случаи с тежки симптоми хидроксихлорохинът няма доказан ефект. А агенцията по храните и лекарствата на САЩ отне даденото разрешение при извънредна ситуация за употребата на препарата, като отбеляза опасните странични ефекти.

Във вторник беше съобщено, че учени от Оксфорд са получили разрешение за клинично изследване дали хидроксихлорохинът има или не положително действие за превенция при COVID-19.

По-обещаващ медикамент е ремдесивирът, като проучвания показват, че той помога на хоспитализирани пациенти да се възстановят по-бързо.

Клинични опити наскоро възлагат надежди и на дексаметазона, добре познат, евтин кортикостероид, който може да помогне при най-тежките случаи на COVID-19.

Защо това е важно? Лекарства, които намаляват страданието, облекчават симптомите, действат като превенция, имат ефект при най-тежко болните и намаляват смъртността - всичко това е от огромно значение в битката с коронавируса.

Ще има ли ваксина и кога?

Над 140 ваксини срещу коронавируса са в процес на разработване. Поне 30 от тях през 2020 г. се очаква да стигнат до клинични изпитания с хора, а 16 даже вече са стигнали до тази фаза.

Една от най-обещаващите разработки е на биотехнологичната компания "Модерна". Тя първа публикува ранни резултати от опитите върху хора като започна първите изпитания на 16 март. През юли се очаква да започне прилагането на ваксината върху 30 хил. души.

Друг кандидат са т. нар. векторни ваксини - които използват живи вируси, за да "научат" имунната система как да се бори с патогените. Те са разработени от Оксфордския университет и "Джонсън и Джонсън". Ваксината на Оксфорд е финансирана от "Астра Зенека", която трябва да започне своите изпитания през август. От "Джонсън и Джонсън" планират да приложат ваксината на 1000 здрави доброволци в клинично изпитание през юли.

Повечето учени, които се занимават с разработката и прилагането на ваксини, обаче се съмняват, че е реално да има ваксина прези 2022 г. или дори 2023 г., и то в масово производство вече.

Защо това е важно? Отговорът е ясен - така ще се помогне да се сложи край на пандемията. (Разбира се, при ваксините има много условности като не е за пренебрегване е факторът антиваксъри, силно окрилявани от циркулиращите конспиративни теории- бел. ред..)

Какви са дългосрочните последици за хората, които са преболедували COVID-19?

Не е ясно какви може да са последиците при боледуване от тежка форма на COVID-19. В някои случаи може да се стигне до постоянно увреждане на белите дробове, тежки фибрози, може да има негативни последици и за други органи.

Пациентите с тромбози също са изправени пред риска от дългосрочни последици, болки, загуба на функции.

При някои хора симптомите изчезват напълно след няколко дни или седмици. Някои дори не чувстват нищо. Но дори и при хора със сравнително по-леко протичане на болестта има симптоми, които не отшумяват в продължение на месеци - примерно умората, болките в гърдите, затрудненията в дишането, загубата на вкус и мирис. 

Защо това е важно? За да е ясно доколко в дългосрочен план това ще са хронифицирани заболявания, чието лечение отново може да увеличи натиска върху здравната система, както и върху социалната.