Сметната палата е открила проблеми и при одита на Националната агенция по приходите (НАП). В него, макар да се отчита, че Агенцията има добри правила за проверки, се прави констатацията, че те не се прилагат за всички. Например - оказва се, че двете ключови дирекции - за големите и средните данъкоплатци, ревизират своите таргет групи не по автоматизиран начин, както би трябвало, а с ръчно избиране на агентите на НАП. Според Сметната палата това води до корупционен риск. 

Инспекторатът на НАП не е предприел и достатъчно действия, чрез които да оцени и да сведе до минимум корупционния риск в отделните звена на агенцията, се посочва в одита.

Важен детайл от проверката е, че тя е правена за времето от началото на 2016 г. до средата на 2018 г. През по-голямата част от времето - от началото на 2017 г. до края на одитирания период - начело на Агенцията е настоящият началник Галя Димитрова, която се прочу покрай скандала "НАПлийкс". Тогава тя обясни, че въпреки грандиозния пробив в личните данни, които съхранява агенцията, не се прибрала от отпуск, защото това било "тежко, но добре обмислено решение".

Според одитния орган НАП би трябвало да проверява задължените лица през автоматизирана система. Целта е да се премахне субективният фактор. Анализът на данните обаче показал, че има разминаване между функционалностите на системата и процедурите в НАП. Точно там НАП започва да работи механично, и то при най-важните си таргети - тези, които внасят най-голяма стойност  в хазната. Разминаването в регламентите, по които се правят оценките, обаче можело да доведе до непремерен риск от корупционни практики, казват от Сметната палата и препоръчват на НАП да промени системата си.

Втори голям проблем - няма методика, по която НАП реално да прави прогнозна стойност за приходите от ДДС. Това е и най-голямото перо от приходи в бюджета и на практика прогнозите там са критично важни. Освен това одитът констатира, че не е създадена надеждна регламентация за архивирането на издадените актове, на събраните данни и резултатите от тях.

Установени са и някои непълноти в процесите на работата на звено "Контрол", което иначе е похвалено за своята работа.

Днес обаче шефът на Сметната палата Цветан Цветков продължи задочно и един спор с председателката на бюджетна комисия в Народното събрание. Според доклада на Палатата хазартните отчисления на отделните оператори пред НАП показват, че Българският спортен тотализатор е бил поставен в неравностойно положение, защото е плащал държавна такса 15% върху всички постъпления, а всички други частни оператори са плащали 20% върху печалбата. 

Преди няколко дни този доклад стана причина и за скандал в парламента, защото БСП твърдеше, че държавата нарочно е допуснала маргинализирането на тотото за сметка на частни оператори като "Националната лотария" на обвиняемия вече Васил Божков. Именно това беше и първото обвинение към него, а проверката установи, че той дължи 700 млн. лв. на държавата. Сега Цветан Цветков потвърди - всички частни оператори са работили на този принцип. 

Още тогава в парламента обаче Менда Стоянова обясни, че на практика Сметната палата греши - БСТ бил в лошо финансово положение единствено и само заради лошия мениджмънт на дружеството и това нямало общо с държавните такси.