Еврокомисията реши да предяви пред Съда на ЕС иск срещу България поради закъснение в представянето на доклада по Рамковата директива за морска стратегия.

Брюксел призова страната ни да спази задължението си.

Целта на тази директива е да се постигне по-ефективното опазване на морската среда в цяла Европа. В нея е предвидено задължение за страните членки до 15 октомври 2018 г. да представят на ЕК актуализирана информация на изготвените от тях първоначални оценки, определянето на добро екологично състояние и напредъка в изпълнението на екологичните цели.

Идеята е до края на 2020 г. да се постигне добро екологично състояние на морските води в ЕС и да се осигури защита на ресурсите, от които зависят свързаните с морето икономически и социални дейности. Тази директива представлява първият законодателен инструмент на ЕС, насочен към опазването на всички аспекти на морското биологично разнообразие (биологични видове, местообитания и екосистеми). Той съдържа изрична регулаторна цел за поддържане на биологичното разнообразие като основен фактор за постигане на добро екологично състояние.

Всяка страна от ЕС е длъжна да разработи стратегия за морските си води. Морските стратегии трябва редовно да се актуализират, като на всеки шест години те се преразглеждат и съответната информация се докладва на ЕК.

Комисията призова българската страна да изпълни задължението за докладване съгласно Директивата в два случая - с официално уведомително писмо, изпратено през март 2019 г., и с мотивирано становище от октомври 2019 г. Тъй като това задължение все още не е изпълнено, Комисията реши да отнесе случая до Съда на ЕС.

Уведомления и становища

Отделно ЕК изпрати до българските власти още няколко официални уведомителни писма и мотивирани становища.

• ЕК реши днес да предприеме по-нататъшни стъпки по процедурата за нарушение срещу 10 държави, сред които и България. Целта е да се гарантира, че националните регламенти и административните практики изцяло изпълняват регламентите на ЕС за услугите и признаването на професионалните квалификации. Освен България става дума за Белгия, Хърватия, Чехия, Германия, Гърция, Ирландия, Латвия, Малта и Полша. По-специално ЕК дава на съд Чехия и Полша за това, че не са предприели мерки срещу нарушенията на европейското законодателство относно споменатите квалификации. Комисията изпраща до страната ни и формално уведомление, и мотивирано становище. Брюксел смята, че сме нарушили регламентите на ЕС за услугите и законодателството за адвокатите.

• Същевременно ЕК изпрати формални уведомления до България и Естония за неправилно транспониране в националните законодателства на директивата за оповестяване на нефинансова инфомация. Двете държави не изискват компаниите да разкриват данни за човешките права, корупцията и подкупите, както и за упревлението на рисковете. София и Талин трябва да дадат задоволителен отговор до 3 месеца.

• Във формално уведомление ЕК известява България, Франция и Ирландия, че не са свързали своите централни, търговски и дружествени регистри с инструмента за съответните регистри на ЕС. Трите страни не са изпълнили това изискване, въпреки че е изтекъл тригодишният срок да го направят.

• В друго мотивирано становище Комисията призовава България и още 6 страни да съобщават за мерките, които предприемат за транспониране на Директивата за правата на акционерите, най-вече по отношение на насърчаването на дългосрочната им ангажираност.

• Комисията също така настоява България, Унгария и Финландия да не допускат инциденти в рамките на Директивата за контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества. За целта те трябва да приведат националните си законодателства в съответствие с тази директива. Специално България не е вкарала термина „друг вид“, което води до поредица от клаузи, които не изпълняват изискването.

• България трябва също така да предприеме необходимите стъпки за опазване и управление на своите мрежи „Натура 2000“, гласи друго умедомително писмо от „Берлемон“. Става дума за Директивата за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна. Страната ни е посочила като специални защитени територии само 22 от общо 229 места, представляващи важна цел на Общността от общ интерес, като специални защитени райони за консервиране. Шестгодишният срок за това е изтекъл. Отделно България постоянно не успява да постави специфични за всяко място подробни цели за опазване. 

• Също така от България се изисква да прилага правилно регламента на ЕС за търговията с изворна и минерална вода. Законодателството ни не забранява търговията с такива води с повече от едно търговско описание, произлизащи от един и същи извор. Освен това законът у нас не изисква името на извора да бъде поставяно на етикета.

• България, заедно с Латвия и Финландия, следва да транспонират европейското законодателство за защита от радиация.

• Освен това страната ни трябва да приеме национална програма за стопанисването на радиоактивните отпадъци, която да спазва регламентите на ЕС.