След разширяването на достъпа на МВР до трафични данни заради коронавируса сега се правят сериозни законодателни опити от страна на ВМРО за ограничаване на свободата на словото заради т. нар. дезинформация.

Това каза пред БНР юристът Александър Кашъмов от програма "Достъп до информация".

"Прави се опит за путинизация на българското общество чрез задължаване на гражданските организации да правят някакви отчети и доклади", смята той.

Днес парламентът ще разгледа доклада на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Кашъмов нарече "притеснителни" тенденциите за увеличаване на общия брой на хората, спрямо които има разрешени СРС.

„Скача броят на лицата от 2748 през 2017-а през 3046 (за 2018 г. – бел. ред.) и 3310 за 2019 г. Това означава, че между 2017-а и тази година скокът е с 20%. Ако някой смята, че това е тенденция, която не следва да се анализира, ми се струва, че това е грешка“, заяви Александър Кашъмов.

Паралелно с това намалява броят на отказите, посочи юристът. През 2017 г. този брой е бил повече от два пъти по-голям от сегашния. Той даде оценка и на поредните опити на ВМРО да предложи законодателни мерки срещу т. нар. фалшиви новини. 

„Аз виждам силно занижаване на дебатите. Вече не се дебатира, и то точно по такива важни теми, свързани със защита на основните права. Фактът, че някой предлага, че може да си позволи да предложи в парламента - това не се е случвало от 30 години по време на този преход - някой може да предложи всеки гражданин, който пише във фейсбук, да се регистрира, защото трябвало да се бори държавата, видите ли, с фалшивите новини, тоест с критиките спрямо управлението - това вече достатъчно ни показва за какво ниво на дебати и за каква култура в европейския смисъл на думата в парламента  говорим“, каза Кашъмов.

Той не пропусна и поведението на прокуратурата, която избирателно дава на приближени медии събрани доказателства по дела, които води - интимни снимки, съдържание от есемеси и чатове.

По думите на Кашъмов прокуратурата се е превърнала в своеобразна медия, която по недопустим начин публикува данни, представляващи чувствителна информация, тайна, и които са защитени от Конституцията и законите, изтъкна още юристът.

„Аз просто се чудя дали не трябва следващия път в класациите на „Репортери без граници“ да се включи и прокуратурата като една своеобразна медия, паралелно на радиата, телевизиите, сайтовете и вестниците“, добави той.