Еврокомисията представи днес Стратегията на ЕС за интегриране на енергийната система и Стратегията за използването на водорода за неутрална по отношение на климата Европа.

За да стане неутрална по отношение на климата до 2050 г., Европа трябва да трансформира енергийната си система, която включва 75 на сто от емисиите на парникови газове в ЕС. Двете стратегии трябва да проправят пътя към по-ефективен и взаимосвързан енергиен сектор. Движещите цели са за по-чиста планета и по-силна икономика.

Стратегиите бяха огласени днес от изпълнителния зам.-председател на ЕК Франс Тимерманс, отговарящ за климата, и еврокомисаря за енергетиката Кадри Симсон. Те представляват нов инвестиционен дневен в съответствие с пакета за възстановяване „ЕС от следващо поколение“ и Европейския зелен пакт. Планираните инвестиции имат потенциала да стимулират икономическото възстановяване от причинената от коронавируса криза. Те създават работни места в Европа и засилват лидерската позиция и конкурентоспособността на ЕС в стратегическите индустрии.

Стратегия на ЕС за интегриране на енергийната система

Що е то?

Интегрирането на енергийната система трябва да осигури рамката за зеления енергиен преход. В момента потреблението на енергия в транспорта, индустрията, газовия сектор и сградите се извършва в „силози“, всеки от които си има правила, верига на стойността, инфраструктура, планиране и дейност. Това обаче не може да осигури неутралитет по отношение на климата до 2050 г. на поносима цена. Между секторите трябва да бъдат създадени нови видове връзки и да бъде използван напредъкът на технологиите.

Интеграцията означава, че системата е планирана и действа като едно цяло, като свързва различните енергоносители, инфраструктури и потребителски сектори. Тя ще бъде по-ефективна и по-евтина за хората. Това означава например система, в която захранващата колите електроенергия идва от слънчеви панели на покривите, докато сградите ползват отоплението на близката фабрика, която пък е захранвана с чист водород, произвеждат от вятърна енергия.

Основни елементи

Стратегията се крепи на три стълба, които се допълват и подкрепят взаимно:

• 1. Енергийна система, по-близка до принципа на кръговата икономика, където не се разхищава енергия, а енергийната ефективност е съображение от първостепенна важност. Пример – улесняване на оползотворяването на отпадната топлина от промишлени обекти и центрове за данни;

• 2. Използването на по-чиста електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници. Използването на възобновяеми източници става по-евтино, а оттам и електроенергията ще стане по-чиста. Необходимо е да се разшири използването на тази чиста електроенергия в повече области като сградния фонд, промишлеността и транспорта, които традиционно разчитат на изкопаеми горива;

• 3. Насърчаване на възобновяемите и нисковъглеродните горива, включително водорода, в секторите, за които е по-трудно да намалят въглеродните си емисии, например тежкотоварните превози и тежката промишленост. Това ще се постигне чрез разгръщане на потенциала на устойчивата биомаса и биогоривата, водорода от възобновяеми източници и синтетичните горива; осигуряване на възможности за улавяне, съхранение и използване на въглерод; изясняване на определението за различните възобновяеми и нисковъглеродни горива и подкрепа за тяхното разработване; както и чрез насърчаването на новаторски проекти.

Стратегията определя 38 основни стълба за създаването на по-интегрирана енергийна система. Те включват преразглеждане на съществуващото законодателство, финансова подкрепа, изследвания и внедряване на нови технологии и дигитални инструменти, насоки към страните от ЕС за фискални мерки и постепенното премахване на субсидиите за изкопаеми горива, реформа на управлението на пазара и цялостно планиране на инфраструктурата, както и по-добра информация за потребителите.

От анализа на съществуващите бариери в тези сфери ще дойдат конкретни предложения от ЕК – например за преразглеждане на регламента TEN-E до края на 2020 г. или на директивата за облагането с данъци на енергията, както и регулиращата рамка за газовия пазар през 2021 г.

Стратегия за използването на водорода за неутрална по отношение на климата Европа

В една интегрирана енергийна система водородът може да помогне за декарбонизирането на индустрията, транспорта, производството на енергията, сградите. Стратегията показва как това може да стане чрез инвестиции, регламенти, създаване на пазар и изследвания и иновации.

Водородът може да обслужва сектори, неподходящи за електрификация, и да осигури пространство за балансирани притоци на възобновяема енергия. Това обаче може да се постигне само с координирани действия между публичния и частния сектор на равнище ЕС. Приоритетът е производството на възобновяем водород предимно чрез използването на вятърна и слънчева енергия. Но в краткосрочен и средносрочен план са необходими други форми на водород с ниско съдържание на въглерод, за да бъдат бързо намалени емисиите и да бъде подкрепено развитието на жизнеспособен пазар.

Този постепенен преход изисква следния поетапен подход:

• През първия етап (2020-2024 г.) целта е да се декарбонизира съществуващото производство на водород за настоящите приложения, като например в химическата промишленост, и да бъдат насърчавани негови нови приложения. Този етап се основава на монтирането на електролизьори с мощност най-малко 6 гигавата (6 милиарда вата) за производството на водород от възобновяеми източници в ЕС до 2024 г. и има за цел това производство да достигне 1 милион тона. В сравнение с настоящата ситуация днес в ЕС са инсталирани електролизьори с мощност приблизително 1 гигават;

• През втория етап (2024-2030 г.) водородът трябва да стане неделима част от интегрирана енергийна система със стратегическа цел до 2030 г. да се монтират електролизьори с мощност най-малко 40 гигавата за производството на водород от възобновяеми източници и в ЕС да бъдат произведени до 10 милиона тона водород от възобновяеми източници. Използването на водород постепенно ще бъде разширено, за да обхване нови отрасли, включително стоманодобива, тежкотоварните превозни средства, жп транспорта и някои приложения в морския транспорт. Той ще продължи да бъде произвеждан предимно в близост до потребителите или до възобновяемите енергийни източници, в местни екосистеми;

• През третия етап (от 2030 г. нататък и към 2050 г.) технологиите за водород от възобновяеми източници би трябвало да достигнат зрялост и да бъдат разгърнати в широк мащаб, за да навлязат във всички трудни за декарбонизация отрасли, където други алтернативи може да не са осъществими или да имат по-високи разходи.

За да подкрепи тези инвестиции и появата на цялостна водородна екосистема, Комисията постави началото на Европейския алианс за чист водород.