Премиерът или президентът - кой носи отговорност за дейността на Националната служба за охрана (НСО) и за решенията кои лица да бъдат охранявани, извън списъка с тези, които задължително подлежат на охрана.

Този въпрос от два дни е повод за поредните търкания между "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2, като и двете институции си прехвърлят тази отговорност. А повод темата отново да стане актуална са действията на гардовете на Ахмед Доган при т. нар. летен сарай в парк "Росенец", когато избутаха съпредседателя на "Демократична България" Христо Иванов и сподвижниците му обратно във водата при опита им да слязат с лодка на брега. Иванов заби на брега и българския флаг, който един от охранителите изтръгна и захвърли в храстите.

Вчера президентът Румен Радев обяви, че гардовете са от НСО и посочи, че според приетия през 2015 г. специализиран закон за службата отговорността е на изпълнителната власт и че реалната власт на държавния глава е била отнета с приемането на този закон. Припомни, че по закон специализирана комисия в Народното събрание осъшествява контрола върху службата. 

Днес в ефира на бТВ коментира председателят на парламентарната комисия за контрол на службите Димитър Лазаров от ГЕРБ, който без изненади поддържаше тезата на "Дондуков" 1. Лазаров борави с текстове от закона в опит да онагледи, че президентът носи пълната отговорност за службата и съответно за охраняваните лица. Но борави с текстовете избирателно показа справка на Клуб Z в нормативните актове. Това бе потвърдено и от следващия гост в студиото - бившият служител на НСО Николай Марков.

Къде е Министерският съвет

Лазаров започна изложението си, цитирайки текстовете, според които НСО е служба към президента, акцентирайки на "към". Няколко пъти подчерта и че "президентът на републиката осъществява общо ръководство и контрол върху дейността", както и че "назначава и освобождава началника на службата". 

"Еднолично назначава началника на службата, еднолично назначава и заместник-началниците - по предложение на началника, еднолично назначава и временно изпълняващ", подчерта депутатът от ГЕРБ.

Но пропусна да спомене допълненията към тези текстове от закона. А те са, че началникът на службата се назначава и освобождава "след съгласуване с Министерския съвет" и че към "президентът осъществява общо ръководство и контрол" е изброено в какво се състои това - "назначава и освобождава началника на службата след съгласуване с Министерския съвет, утвърждава основните структурни звена и общия числен състав и удостоява служители с висши офицерски звания."

С други думи: МС има участие в избора на началника на службата, а функциите на държавния глава са сведени до три точки, едната от които раздаване на звания.

Вие самолет имате ли?

Лазаров коментира и думите на Радев, че допреди 2015 г. президентът е имал реални права по ръководенето на службата, визирайки стария правилник, който бе заменен от специализирания закон. 

Както Клуб Z писа, според действащите допреди приемането на специалния закон за НСО, службата бе подчинена на държавния глава. Освен това той определяше състава на комисията, която взима решенията кой да бъде охраняван при повишена степен на застрашеност. По закон сега съставът на комисията е регламентиран така: председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), главният секретар на Министерството на вътрешните работи и началникът на НСО.

За депутата от ГЕРБ обаче държавният глава не е имал никаква власт преди пет години, защото... не е имало закон (преди 2015 г. НСО бе част от Закона за отбраната и въоръжените сили, а работата на службата бе регламентирана в правилник по силата на този закон - б.р.).. За да онагледи тезата си, Лазаров попита водещия Антон Хекимян:

-  Г-н Хекимян, вие самолет имате ли?

- Не, нямам самолет.

- А мога ли да ви го отнема? До 2015 г. нямаше закон, как мога да ви отнема нещо, което го няма?

Пръв сред равни?

Разговорът продължи с това кой предлага кои лица да бъдат охранявани на база текста от закона за НСО, който гласи, че НСО може да пази и "други лица, свързани с националната сигурност, посегателството спрямо които би подронило, отслабило или създало затруднения на властта в Републиката". Публична тайна е, че по този текст са пазени и почетният председател на ДПС Доган, и депутатът от Движението и бизнесмен Делян Пеевски. Тук председателят на комисията за контрол над службите в НС заяви твърдо: назначеният (според него еднолично) началник на службата "свиква комисията, предлага проекта на решение".

"Ако той не свика комисията за конкретното лице, няма да се постави въпросът", заяви още Лазаров. 

Не това гласи обаче правилникът за дейността на службата. В него е записано буквално: "Заседанията се свикат от председателя по негова инициатива или по искане на член на комисията" (чл. 23, ал. 2). Т.е. не е само началникът на НСО е този, който може да свиква комисията.

По-надолу в правилника се изброяват функциите на началника на службата, като: съгласува с членовете дневния ред, уведомява ги за времето на провеждането на заседанието, представя на членовете оценка за средата на сигурност, в т.ч. сигналите за посегателства срещу охранявано лице или обект, както и за необходимостта и обхвата на необходимата охрана. 

А членовете на комисията: изготвят информация по точките от дневния ред и я изпращат преди заседанието на председателя; предлагат мерки за сигурност по отношение на застрашените лица и/или обекти в рамките на компетентността на ведомствата, които ръководят, или дейностите, които организират и контролират.

Какво значение има?

Лазаров обаче не отговори на неколкократно зададения въпрос - щом в комисията има един човек, който формално е под шапката на президента (председателят - началникът на НСО)  и двама представители на изпълнителната власт (преседателят на ДАНС и главният секретар на МВР), то кой има превес при взимането на решенията. И как става това.

"Какво значение има дали има превес или няма превес в тази комисия. Началникът на НСО досега не е излязъл да каже аз не съм съгласен", заяви Лазаров

След което пак каза, че ако началникът на НСО не свика заседание за охраната на конкретното лице, то въпросът изобщо нямало да бъде поставен.

Всъщност, правилникът тук също е ясен: 

Чл. 27. (1) Решенията на комисията се вземат с обикновено мнозинство.

(2) Комисията взема решения чрез явно гласуване, като председателят и членовете не могат да се въздържат от гласуване.

(3) Член на комисията, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението, като мотивира отделно своето особено мнение.

(4) За всяко охранявано лице/обект се взема отделно решение.

Когато решение вече е взето от комисията - както стана ясно - с обикновено мнозинство, което при тричленна комисия значи с 2 гласа, началникът на НСО издава заповед за изпълнение на това решение. В правилника не пише началникът на НСО да може да оспори решенията на комисията или да не издаде заповед. Напротив - пише изрично, че тези решения не подлежат на обжалване. Освен това във въпросните решения се записано какъв да е видът на охраната, какъв да е периметърът ѝ и т.н. 

„Аз по-големи глупости не бях чувал от политик. Нищо от това, което каза не е вярно. Едно изречение няма, освен че каза името на Закона за НСО. Той има юридическо образование, но той ви манипулираше и вас, и българските граждани. Фактът, че председател на Комисията по контрол на службите се опитва по този безцеремонен начин да въведе в заблуждение всички – това показва низостта, до която са изпаднали институциите“, реагира на казаното от Лазаков бившият полковник от НСО Николай Марков, който гостува в студиото веднага след депутата. 

И изброи разминаванията между закона, правилника за работа на НСО и твърденията на Лазаров. Той обаче стигна и по-далече - заяви, че според закона за управление на системата за защита на националната сигурност Министерският съвет и премиерът са тези, които носят отговорност за решенията в тази сфера. 

В същия този закон е регламентирано, че дейността на НСО, както и останалите спецслужби, се контролира от комисия в Народното събрание, като началнитите на всички служби, в това число и на НСО, "са длъжни да се явят при покана пред Народното събрание или пред негови комисии, в съответствие с техния предмет на дейност, и да предоставят исканата им информация при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация". 

Николай Марков разкритикува поведението на служителите на НСО, особено това, че един от тях хвърля националния флаг, забит на брега от Христо Иванов при пристигането му, в храстите. Според бившия служител на службата това е акт, който е за прокуратурата, защото става дума за поругаване на национален символ. Той разкритикува въобще начина, по който функционира службата, произвеждането на офицери в нея и т. н. 

"Действията на служителите на НСО показват отношението на политиците към гражданите", каза още Марков. Той разкритикува и първоначалната реакция от самата НСО, която в деня на случая с Иванов излезе със съобщение, в което отказа да каже дали мъжете, спрели Иванов и компания, са нейни служители или не. 

Специално в случая с изблъскването на Христо Иванов и сподвижниците му от плажа край т. нар. летен сарай, и Димитър Лазаров намекна, че според него става дума за превишаване на правомощията на служителите, които са длъжни да вършат работата си, опазвайки правата и достойството на гражданите. Което не е било така, според него.