На 21 юни Испания отвори външните си граници за туристи. На 2 юли ние кацнахме в Билбао и започнахме да обикаляме северните провинции – страната на баските, Навара, Леон и Кастилия, Кантабрия, Астурия, Галиция. Навсякъде усещането е, че животът се връща към познатата му прелестна нормалност – музеите са отворени, хотелите, ресторантите и кафенетата работят, хората излизат вечер, за да изпият с приятели чаша вино, децата играят на тумби като пощурели.

Но наред с това има и друго. Има едни нови, непознати преди ритуали на социално общуване, които са част от новия бон тон. Всяко отклонение от тях те кара да се чувстваш или некомфортно (ако прегрешилият е от отсрещната страна), или леко засрамен (ако прегрешилият си ти).

  • Например, извън дома си хората масово се движат с маски – дори, когато не са в затворени помещения и дори, когато са млади и могат да си позволят лукса да се тревожат повече за любовни, отколкото за здравни въпроси. На някои места (като Бургос) появата без маска на публично място те кара да се чувстваш така неловко, все едно си излязъл само по бельо и парфюм;
  • Маските се носят така, че да покриват изцяло носа. Когато това не е така, майка ти, касиерката или портиерът в музея, веднага ти обръщат внимание;
  • В ресторантите са изчезнали картите с менюта, които посетителите препипваха един след друг. Вместо това има залепени бар кодове, за да може клиентът да провери менюто онлайн на телефона си. Дори хартиените салфетки са кът;
  • Масите се дезинфекцират старателно след всеки клиент. На входа на всяко заведение, ако случайно си се разсеял, те подканят с поглед да ползваш поставения дезинфектант за ръце;
  • Поради масовата употреба на дезинфектанти, човек толкова свиква с миризмата им, че започва веднага да забелязва, ако тя липсва в някое затворено обществено място;
  • В много от магазините, особено тези за хранителни стоки, на входа са поставени ръкавици за еднократна употреба. Не се допуска или поне е крайно неприлично да пипаш стоката с голи ръце;
  • В асансьора никой не се качва с непознати хора. Натрапването на собствената физическа близост е все едно да искаш да им вземеш дъвката от устата;
  • В хотелите стаите са изчистени от всякакъв ненужен лукс – рекламни материали, пликове за пране, канцелария, множество кошчета за боклук. Дори библии няма. Изобщо няма нищо, което може да остане от един посетител за следващия;
  • В църквите мраморните миди за светена вода са сухи. В тях има единствено листове с напомняне на правилата за безопасна физическа дистанция;
  • Табели с такива правила има навсякъде – във фоайета, асансьори, по тротоарите и фасадите. Те не са направени от набързо разпечатани листове във формат А4. Напротив, направени са стряскащо стабилно – като нещо, което ще е с нас още дълго време.

Не знам дали ситуацията е такава и в другите части на страната, но това е, което виждам сега навсякъде около мен. И то със сигурност е резултат на административна политика, но и на лична грижа - за собственото здраве, но и за привичния ни начин на живот. Защото в карантината няма нищо приятно привично. И защото спасението на давещите се в крайна сметка е грижа на самите давещи се. У нас правителството най-много да ти пукне гумената лодка.

ЗАТОВА МОЛЯ ВИ, НЕ СЕ ДАВАЙТЕ И НЕ СЕ ДАВЕТЕ - ПИЙТЕ ВЕРДЕХО И ГИ НОСЕТЕ ТЕЗИ МАСКИ, МОИ АМИГОС!

----

Текстът е публикуван във фейсбук, откъдето го препечатваме с разрешение на авторката. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.